Арман Абовян
Преговорната платформа в Абу Даби, състояла се под чувствителния патронаж на американците, наподобяваше своеобразен политически „тиган“, на който се пържеха пуканки (които в Армения се наричат „ади-буди“) – „пукащи се царевични зърна“ под формата на политически решения относно бъдещето на Армения.

Резултатите от петчасовите преговори между Пашинян и Алиев не са обявени – страните се ограничиха с официални прессъобщения, но „зрънцата“ от решенията по „американския тиган“ вече започнаха да се пръскат право в лицето на арменското общество под формата на сензационните изявления на „главния готвач“ на настоящия процес на арменско-азербайджански преговори, а именно САЩ, и се превърнаха в източника на информация, който ни позволява да разберем какво наистина се случва.
И така, нека проследим хронологията на процеса на пържене на „политически ад“ по американски.

Веднага след арменско-азербайджанските преговори в Обединените арабски емирства, високопоставени служители на американската администрация и Държавния департамент започнаха да разкриват същността на разговорите, която се състоеше в това, че контролът върху главния логистичен център на страната, който азербайджанците наричат „Зангезурски коридор“, може да бъде прехвърлен под управлението на частен американски оператор.
Нека веднага изясним едно нещо: говорим за изключителното суверенно право на Армения да контролира логистиката си.
Азербайджан, представляван от Алиев, вече заяви, че няма да толерира никакъв „аутсорсинг“ (прехвърляне на отделни задачи, подзони или бизнес процеси на трета страна, практиката за получаване на стоки и услуги от чуждестранен доставчик, бел. ред.) на своята територия (включително временно окупираните територии на Република Арцах).
Веднага след тези изявления арменската страна в лицето на прессекретаря на Никол Пашинян Назели Багдасарян, отрече тази информация от американците, но на следващия ден, по време на пресконференцията си (16 юли, бел.ред.), самият премиер действително потвърди наличието на американски „опции за отваряне на комуникациите“ на масата за преговори. Нещо повече, най-поразителното е, че Пашинян за пореден път, без да му мигне окото, се опроверга, призовавайки хората да преодолеят „алергията“ си към думата „коридор“, като по този начин потвърди най-лошите опасения, а именно че арменската страна е готова да обмисли коридорната логика при деблокирането на комуникациите. А това е поредната практическа стъпка към по-нататъшно разпадане на страната ни.
Впрочем, арменските власти не се смущават от факта, че делегирането на суверенни права за обслужване на междудържавната логистична система на трета страна всъщност свежда страната до нивото на проход за външни играчи. При това, проход за онези, които доктринално разглеждат същия този „Зангезурски коридор“ като начален етап от превръщането на Армения в „Западен Азербайджан“. Струва си да се припомни също, че доскоро същият Пашинян буквално беснееше, твърдейки, че Армения никога няма да се съгласи с логиката на „коридора“ за деблокиране на комуникациите.
Веднага след изявленията на арменския премиер и американската администрация (Държавния департамент на САЩ), че е възможно да се делегират суверенните права на Република Армения на някакъв „аутсорсинг“, тази новина беше посрещната с ентусиазъм в Турция и Азербайджан – ясен индикатор, че турско-азербайджанският тандем счита въпроса за разчленяването на Армения през „Зангезурския коридор“ за решен.
С всичко това, ние помним, че лишаването на Армения от субективност по отношение на нейната логистика е основното условие за формирането на проекта „Велик Туран“, което от своя страна отрича самата възможност за физическо съществуване на Армения.
В замяна на това на арменската страна вероятно е било предложено подписването на някакъв безполезен документ (например парафирането на фалшив мирен договор), тъй като в навечерието на изборите през 2026 г. това ще даде възможност на управляващата политическа сила в Армения да размаха фалшив лист хартия за „мир“ и масово да спекулира с подсъзнанието на хората с фразата: „Изберете нас, иначе ще има война!“.
Разбира се, ако се осъществят плановете на американците и турците да отнемат суверенните права на Армения върху нейната логистика, няма да има „мир“ под егидата на „аутсорсинг“ (дори ако страните подписват мирни договори всяка сутрин), а ще има постепенно, но бързо разчленяване на Армения с последващо демонтиране на страната.
Не без основание турско-азербайджанският тандем, освен всичко друго, много активно засилва политическия и дипломатически натиск върху Армения в рамките на друг антиарменски проект – „Западен Азербайджан“, според който се планира заселване на територията на Армения с представители на тюркоезични племена, които днес познаваме под името „азербайджанци“.