След като завърши седмицата на обявяването на носителите на Нобелова награда за 2024 г. нека да хвърлим един поглед към нашите сънародници, които са били номинирани за нея или са станали нейни притежатели. Техният брой далеч не е малък, като разбира се, повечето от отличените са работили и разработвали идеите си в различни държави.
Да започнем с Русия, където редица арменски учени са постигнали забележителни резултати. В интерес на истината трябва да се каже, че по съветско време „бащата на всички народи“, както е бил наричан Йосиф Сталин, забранява каквито и да било контакти с Нобеловия комитет. Така че това намалява значително шансовете на руските учени, в това число и тези от арменски произход, да имат шанса да бъдат отличени.
Силният интелектуален потенциал на арменския народ ясно заявява за себе си още от средата на ХХ век в рамките на съветското пространство и Армения придобива статута на един от водещите научни центрове на СССР. Достатъчно е да се отбележи, че програмното обезпечаване на съответните проекти на военния блок на Варшавския договор е прерогатив на Армения. В средата на 80-те години, по време на разработването на съветския проект за кацане на Луната, неговият софтуер също е гарантиран от Армения.
Ето случай, когато Нобеловата награда не стига до един изключителен арменски учен, чието име е познато на цял свят – Виктор Амбарцумян (1908-1996). През 1936 г. той решава елегантен математически проблем за определяне на разпределението на пространствените скорости на звездите, използвайки разпределението на техните радиални скорости, поставен от известния английски учен А. Едингтън. Статия, съдържаща това решение, е публикувана в Monthly Notices по предложение на самия англичанин. Същият математически проблем е решен независимо по-късно за медицинска компютърна диагностика и за това решение и създаването на подходящо оборудване на негова основа Хаунсвилд (Англия) и M. Кормак (САЩ) получават през 1979 г. Нобелова награда за физиология и медицина „За развитие на компютърната томография“.
Ето и цитат от статията на самия нобелов лауреат A.M. Кормак „Компютърна томография: някои истории и скорошни разработки“ (1985): „... проблемът с радона в триизмерно скоростно пространство. В. Амбарцумян даде решението му за две и три измерения в същата форма като Радона. Нещо повече, той взе групи от звезди от три спектрални типа, 400-500 звезди във всяка група, и използва своите теоретични резултати, за да получи разпределението на скоростта от разпределението на радиалната скорост... Това беше първата числена инверсия на трансформацията на Радона, която опровергава популярното схващане, че компютърната томография е невъзможна без компютри. Подробностите за това изчисление са дадени в статията на В. Амбарцумян и водят към мисълта, че дори през 1936 г. компютърната томография би била в състояние да помогне, да речем, при диагностицирането на мозъчен тумор... Изглежда напълно възможно, че числените методи на В. Амбарцумян биха могли да окажат голяма помощ на медицината, ако бяха приложени през 1936 г.“.
Като цяло е удивителен списъкът от научните дейности на Амбарцумян. Той се интересува от куп проблеми: физика на звездните черупки и газовите мъглявини, динамика и статистическа механика на звездните системи, природата на междузвездната материя и теорията на флуктуациите, теория на разсейването на светлината в мътна среда, звездни асоциации и еволюция на звездите, физика на младите звезди и източници на звездна енергия, извънгалактична астрономия.
В. Амбарцумян е основоположник на съветската теоретична астрофизика, чиито космогонични открития с право му осигуряват място в редиците на изтъкнатите световни астрономи. За изключителните си постижения той два пъти е избиран за президент на Международния съюз на научните съюзи (1966-72). Бил е член на 28 академии на науките и астрономически дружества в света. Удостоен е с две Сталински награди, с Държавната награда на Руската федерация и със златен медал на името на М. В. Ломоносов на Академията на науките на СССР. Носител е на златните медали на Тихоокеанското (медал „Камрин Брус“) и на Британското кралско астрономическо дружество, получава златния медал на Словашката академия на науките, медала „Жаксен“ на Френското астрономическо дружество и „Хелмхолц“ на Германската академия в Берлин.
От всичко казано може да се направи естествения извод, че арменският астрофизик прави твърде много и впечатляващи открития по споменатите теми. Вероятно, ако не беше сталинското правило да се стои „по-далеч от Нобел“, той би могъл да се нареди сред петимата учени в света, наградени два пъти с Нобелово отличие.
Не по-малки и не по-малко впечатляващи са заслугите за науката и на друг един арменски учен – Абрахам Исахакович Алиханов (Алиханян, 1904-1970). Той се явява основател и първи директор на Института за теоретична и експериментална физика. Навремето това учреждение е секретно и носи тайното име Лаборатория № 3. По-късно то получава името на своя създател.
Днес на широката публика името на Алиханов навярно не говори много. Но навремето Йосиф Сталин разглежда кандидатурата на двама учени за научното ръководство на атомните проекти на СССР – И. В. Курчатов и А. И. Алиханов. Предпочитание е дадено на Курчатов, но фактът, че арменецът също в попада в полезрението на вожда тогава, означава много. Интересно е, че през 1943 г., на изборите за Академията на науките на СССР, именно Алиханов, който вече има световна слава, става академик, а за Курчатов, по настояване на Централния комитет на КПСС, е отделено допълнително място, тъй като в противен случай изборите биха били смятани за невалидни.
Научната дейност на Алиханов е удивителна. Тя е посветена на ядрената физика, физиката на космическите лъчи, физиката и техниката на ядрените реактори, ускорителната техника, физиката на елементарните частици. Под ръководството на Героя на социалистическия труд, три пъти носителя на Държавна награда за първи път в Съветския съюз биват създадени реактори за тежка вода с отрицателна реактивност, които правят невъзможен чернобилския сценарий; първият протонен ускорител и първият синхрофазотрон.
Още през януари 1944 г. в секретно писмо, адресирано до ръководителя на лаборатория № 2 Игор Курчатов, А. И. Алиханов обобщава данните от проведените от него през 1943 г. изследвания за неутрализиране на урановата бомба. Той не само описва структурата на атомната бомба, но и идентифицира три варианта за нейното неутрализиране. За неутронна бомба започва да се говори едва през 70-те години на миналия век, десетилетия след смъртта на Алиханов, който десетилетия преди това описва бомба, която по това време не съществува дори в лабораториите в Лос Аламос. Този изключителен учен още през 1934 г. започва да изследва реактивността и радиоактивното излъчване. Заедно с брат си и М. Козодоев той открива и изследва ефекта на изхвърлянето на двойката електрон-позитрон от възбудени ядра. Освен това Алиханян публикува първата книга „Рентгенова оптика“, но по някаква причина приоритетът се приписва на германците, въпреки че арменецът предлага по-интересен метод.
За жалост и този учен става „жертва“ на наложения от Сталин принцип – „далеч от Нобел“. В противен случай той обезателно би попаднал в списъка на номинираните за престижната научна награда, а вероятно и би се сдобил с нея.
Колко арменски знаменитости се разминават с номинации за Нобелова награда заради забраните на Сталин? В Съветския съюз има повече от двеста изследователски института, но рядко се случва учен, който открива ново направление в науката, да създаде нов изследователски институт, да го ръководи и след смъртта му институтът да получи името на този учен. В СССР такива учени могат да се преброят на пръстите на двете ръце, а сред арменците те са трима. Говорим за институции от световно значение. Освен А.И. Алиханов, редно е да споменем Андроник Хевондович Йосифян (1905-1993) – основател и първи директор на Всесъюзния научноизследователски институт по електромеханика и Николай Сергеевич Ениколопов (1924-93) – основател на Института за синтетични полимерни материали.
В съветските (руските) научни институти арменците са ръководители в повече от 25 института. Броят на арменските учени, направили открития в своята област, не може да бъде изброен. И като добавим към това учените от диаспората, вероятно сред тях има много, чиито разработки биха могли да се състезават за Нобеловото отличие.
От самото зараждане на Нобеловата награда сред номинираните за нея има и арменци. Сред първите се нарежда името на Степан Гулишамбаров (1849-1915) – руски икономист, инженер, публицист, редактор, частен съветник, изследовател на историята на нефтодобива. През 1874 г. той публикува първата си статия „За петролния бизнес и за освещаването на нефта“ във вестник „Голос“. Поканен е да работи в Баку, където по негов проект е построена петролната рафинерия на Zykh Oil Partnership, която функционира в течение на няколко десетилетия. От местните петролни специалисти С. И. Гулишамбаров е може би единственият, който посещава Съединените щати два пъти – през 1881 и 1893 г. Резултатът от второто му пътуване става обстоятелственият труд „Петролната индустрия на Съединените щати в Северна Америка“. Тази книга, както и книгата „Нафтово отопление на параходи и парни локомотиви“ са номинирани за Нобелова награда.
Джакомо Луиджи Чамичян (1857-1922 г.) е италиански химик-органик от арменски произход, сенатор. По своеобразен начин той държи първенство по номиниране за Нобелова награда – цели девет пъти. Основните му трудове са свързани с химията на пирола и фотохимията. Резултатите от неговите експерименти по фотохимия са публикувани през 1886 г. под заглавието „За превръщането на хинина в хинол“. Той се смята за създател на слънчевите панели. Има 40 изобретения, автор е на повече от 400 труда. През последните години от живота си изучава въпроси на биохимията (фотосинтезата, образуването на гликозиди и трансформацията на алкалоидите в растенията). Ученият е чуждестранен член-кореспондент на Петербургска академия на науките.
Ето още една „нобелова“ история, която се случва с Емануил Мартинович Костанян (1869-1940). Като невропатолог той въвежда в практиката методите на флуороскопия, радиография и електрокардиография. Използвайки методите на макро- и микроскопията, както и на хистологията, той установява закономерностите на еволюционното развитие, определя значението на различни мозъчни образувания в патологията на човешката нервна система и прави предложения за терминологията на мозъчните структури. Той разработва оригинална класификация на чернодробната цироза и хепатита. Няколко месеца преди смъртта си получава лична покана, подписана от председателя и четирима членове на Нобеловия комитет по физиология и медицина (Стокхолм 1939 г.) да подаде заявление за конкурса „За присъждането на Нобелова награда по физиология или медицина за 1940 г.“. Кончината му става пречка това да се случи.
Като студент трета година бъдещият известен съветски учен Гурген Ашотович Аскарян (1928-1997) изразява една много важна идея, която обещава нови възможности за регистриране на заредени частици. Той извършва предварителни изчисления и стига до извода, че такова устройство (по-късно е наречено балонна камера) е напълно осъществимо. Но той не среща подкрепа, планът му не е изпълнен и дори не е публикуван. Няколко години по-късно тази идея, независимо от Аскарян, е предложена от американския физик Доналд Глейзър, за което по-късно той получава Нобелова награда.
Друг нобелист – Чарлз Таунс, преоткрива ефекта на самофокусирането на светлината в нелинейна среда, чийто индекс на пречупване зависи от интензитета на полето, предсказан преди това от Аскарян. Когато Таунс научи за приоритета на съветския физик, той дори написва извинително писмо. Именно за това откритие Г. Аскарян получава през 1988 г. Ленинска награда.
Ред неправилни решения са свързани с името на един голям учен с арменски корени – Раймонд Дамадян, роден през 1936 г. в Ню Йорк, който почина през 2022 г. на 86-годишна възраст. С името му е свързана една история по връчването на Нобеловата награда за медицина и физиология през 2003 г. Знаем, че тя бе дадена на американеца Пол Лотербър и британеца Питър Мансфелд за изобретяването на магнитно-резонансната томография – метод, позволяващ да се изследват вътрешните органи и тъкани на човека, без да се прибягва до оперативна намеса и без да има вредни излъчвания.
Дамадян започва да работи по апарата още от 1969 г. Причината, поради която той се заема с медицина, при положение, че тогава е бил перспективен тенисист и цигулар, е болестта на баба му, която има рак. Правейки опити с мишки арменецът установява, че тумори могат да бъдат намерени с помощта на ЯМР. И през 1971 г. като аспирант в Харвард публикува в списание „Наука“ тезата, че туморните и нормалните тъкани реагират различно при ядрено-магнитен резонанс. И за първи път предлага този механизъм да се използва за ранна диагностика на рака.
Трябва да се подчертае, че в САЩ всячески се стараят да потвърдят авторството на Дамадян:
- през 1974 г. той получава първия патент в сферата на магнитно-резонансната томография за диагностика на злокачествени образования;
- през 1977 г. той създава първият оригинален скенер „за цяло тяло“ (томографът „Indomitable“ се съхранява в Музея на Националната галерия за слава на изобретателите в Акрон, Охайо).
- през 1988 г. Р. Дамадян получава националния медал за технологии и е въведен в Националната зала на славата на изобретателите през 1989 г.
Работата му е призната от редица американски университети. Известни експерти Джон Т. Уодсън, Юджийн Фейгелсън, Адриан Парсехян, Дейвид Старк, Джеймс Матсън и много други се изказват в подкрепа на учения. А през 2001 г. той получава наградата Lemelson-MIT ($100 000) като „човека, изобретил ЯМР-скенера“.
Спорът за това кой каква роля играе в развитието на ЯМР продължава много години преди да бъдат обявени носителите на Нобелова награда. През 2002 г. Р. Дамадян казва: „Ако не се бях родил, щеше ли да съществува ЯМР? Не мисля така. Ами ако нямаше Лотербър? Рано или късно щях да стигна до дъното на въпроса!“. Ето какво пише New York Times за това: „Този проблем беше предмет на спор между д-р Р. Дамадян и д-р Лотербър и беше известен от много години в академичните среди. Имаше известни опасения, че Нобеловият комитет изобщо няма да номинира това откритие за награда – шведите имат репутация, че не предпочитат противоречиви открития. 74-годишният д-р Лотербър беше в лошо здраве и комитетът може да е решил, че наградата, която не може да бъде дадена посмъртно, трябва да му бъде представена за откритието сега или никога“.
И това въпреки факта, че Р. Дамадян е автор на патента за ЯМР.
С името на Дамадян е свързана още една история. Световноизвестният учен отива в Армения с предложение да организира производството на тези уникални устройства там. Високопоставени лица обаче му дават да се разбере, че в историческата родина благородните начинания на диаспората могат да се реализират само срещу солиден подкуп. Излишно е да се отбелязва, че изобретателят си тръгва разочарован и обиден. Коментарът за подобно поведение и отношение е повече от ненужен!
Една неочаквана номинация е тази на проф. Казарян. Двутомният труд на доктора на историческите науки Хайк Кехамович (р. 1940 г.) „Геноцидът над арменския народ в Османската империя” е предложен за Нобелова награда през 2007 г. Работата на арменския историк е регистрирана от Нобеловия комитет под номер 181, а самият учен получава покана да посети Стокхолм през октомври, когато се съобщават имената на отличените. Двутомникът е преведен на турски, руски и редица европейски езици.
Не може да не споменем още един учен от по-ново време – Юрий Оханесян (Оганесян). Интересна е интригата с присъждането на Нобелова награда за откриването на нови елементи в периодичната таблица на Менделеев. Сред руските учени претендент номер едно е група от учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, която дълги години синтезира нови вещества с фантастични свойства. В този институт групата на Юрий Цолакович Оханесян (роден през 1933 г.) съобщи за синтеза на елемент с пореден номер 117 съвместно с американски колеги от националните лаборатории в Оукридж и Ливърморския вуз към Вандербилтския университет. Този експеримент става сензационен в света на науката, тъй като в природата няма елементи с атомни номера по-големи от 92, т.е. по-тежки от урана. Трябва да се има предвид, че 118-ият елемент се появява преди 117-тия. Това се дължи на факта, че синтезът на 117-ия изисква специфично вещество, което само американците могат да произведат. Произвеждат го в своя високоточен реактор, доставят го в Дубна, където изготвят мишена от него и за шест месеца в Дубна се синтезира 117-ият елемент. Трябва да се каже, че Юрий Оханесян също е съавтор на откриването от чуждестранни учени и на редица други тежки елементи: 104 (ръдърфордий), 105 (дубний), 106 (сиборий), 107 (борий), 117 (унунсептий) .
През 2002 г. световната научна общност смята академика на Руската академия на науките Ю. Оханесян за най-реалистичния кандидат за Нобелова награда. Въпреки това в САЩ избухва скандал с фалшифицирането на откритието на свръхтежки елементи от екип физици, които се конкурират с групата на арменския учен. Американците, чийто глас е решаващ за присъждането на Нобеловата награда, правят всичко възможно наградата да не отиде в Русия. Така че засега Оханесян продължава да прави своите научни открития и без Нобелов медал.
За впечатляващите успехи на този виден учен говори и новината от 16 октомври 2024 г. Според статистика на Станфордския университет в партньорство с научното издателство Elsevier Оханесян се нарежда сред топ най-цитираните учени по света съгласно резултатите за 2023 г.
През последното десетилетие двама арменски учени станаха достойни притежатели на Нобелова награда. Американският климатолог Дорк Сахакян от 2002 г. е директор на Междуправителствената група от експерти по изменение на климата (МГИК), която оценява рисковете от глобалното изменение на климата, причинено от техногенни фактори. Тя действа в университета Лихай във Витлеем, Пенсилвания. Структурата е основана през 1988 г. от Световната метеорологична организация (WMO) и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Д. Сахакян прави три от четирите оценъчни доклади за конференцията на МГИК. Въз основа на своите разработки от името на организацията (MGJ), заедно с бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, той получи Нобелова награда за мир на 12 октомври 2007 г.
Вторият арменец, който стана нобелов лауреат за 2021 г., е молекулярният невробиолог Ардем Патапутян (роден в Бейрут и работещ в САЩ). Той получи научна Нобелова награда в областта на медицината. Професор Патапутян, заедно с колегата си Дейвид Джулиус, получи авторитетното признание за революционното откритие на рецептори в човешкото тяло, които са пряко отговорни за температурата, болката и кръвното налягане. Учените са разбрали подробно как точно и с какво чувства човек, например, вкуса на пикантната храна или мекотата на пухеното легло. В близко бъдеще това откритие ще помогне например за създаването на специални протези на човешки крайници, които могат да предават тактилни усещания.