През 1960 г. в Югоизточна Азия се появява държава, която днес всички познаваме с името Сингапур. Страната се развива с впечатляващи темпове, тя има какво да предложи на туристите с модерната си визия и икономическите си постижения. Но този голям остров, допълнен с още няколко десетки по-малки, има своята интересна история. А за нас като арменци, можем да кажем, че тя предизвиква внимание и с арменския принос в миналото на този град-държава.
Да, дори и в далечен Сингапур има арменско присъствие и то осезаемо. На първо място няма човек, който да не се впечатли от прекрасната архитектура на хотел „Рафълс“, или пък от уникалните орхидеи, или пък от улицата в централната част, която се нарича „Арменска“. Днес тази страна е една от най-пъстрите по отношение на етническия си състав на фона на населението от пет милиона души. Броят на арменците там далеч не е впечатляващ, но следите, които сънародниците ни са оставили, се помнят. И има защо!
Страната се формира като суверенна едва през 1965 г., след като се отделя от Малайзия. А развитието на Сингапур започва от момента на британската колонизация. Когато в началото на 1800-ата година там пристига сър Томас Стемфорд Рафълс, островът започва да служи като търговски пункт под британски контрол. Независимостта си от Обединеното кралство получава през 1963 г. заедно с Малайзия. Смята се, че някога тази част на света е била известна като Синга Пура, което означава „град на лъва“.
Арменците по никакъв начин не са номадски народ. Те обичат уседналия живот, сигурността и спокойствието. И въпреки това са пръснати къде ли не. Така че най-ранните споменавания за арменци на Малайския полуостров датират от 1669 г. По това време в този регион живеят 234 арменци, от които 147 в Малайзия, останалите 87 са в Сингапур. От тях 178 са чисти арменци, 56 са деца от смесени бракове. Заселилите се там предимно като търговци, са привлечени от пристанищните градове и активно участват в икономическия живот. Някои от тях сами превозват товара си на кораби, други действат като посредници, купувайки и препродавайки различни видове стоки. Чарлз Локуер – описващ онова време, характеризира арменските търговци като честни и почтени хора, а английският търговец и пътешественик от XVII век Джон Фрийър ги споменава като хора, които владеят изкуството на търговията с всичките му тънкости.
От 1832 г. главният град на английската колония, а след това и на цяла британска Малайзия става Сингапур, където по това време арменците наброяват около 650 души. Данните, запазени оттогава сочат, че от тях към 560 са чистокръвни арменци, а другите, макар и да са потомци на смесени бракове, продължават да са активна част в живота на арменската колония. Те се установяват на острова, идвайки или от Нова Джуха (Иран), или от Индия и остров Ява, където също има арменци от Нор Джуха, установили се по тези земи отпреди. През 1820 и 1830 г., след първата вълна на емиграция до 1880 г., арменците се заселват в Сингапур на малки групи, така че от тази година на острова вече има повече от сто арменски семейства. Малко по-късно се очертава още една нова малка вълна, като повечето от новите арменци пристигат директно от Персия или от Калкута. В началото на ХХ век е следващият пик на емиграция, по време на който повечето от пристигащите сънародници са от Исфахан.
Днес, ако отидете в тази интересна страна, няма как да не стъпите на улицата, наречена „Арменска“. Първоначално тя се открива като Арменска църковна улица след като се построява храмът на името на Св. Крикор Лусаворич. Той е завършен през 1835 г. и понастоящем е най-старата духовна обител в Сингапур. През 1836 г. „Свободна преса“ пише: „Това е малка, но елегантна сграда, която прави чест на гражданските и религиозните чувства на арменците от това населено място. Смятаме, че само в много редки случаи толкова малка общност може да събере средства, за да издигне подобно съоръжение – едно от най-украсените и по най-добър начин представен образец на архитектурата“. Храмът става първата сграда, където през 1909 г. има монтирано електрическо осветление. Това е вторият от двата запазени в Югоизточна Азия арменски храмове, другият се намира в столицата на Бирма Рангун.
Когато се построява църквата, улицата вече съществува, но няма име. През 40-те години на XIX век, макар тя да преминава покрай три храма, бива наречена Арменска църковна улица, а с времето вероятно думата „църковна“ отпада и се съкращава само до Арменска. Това обаче не означава, че там живеят и работят предимно арменци. На нея има само една къща, която е собственост на арменец – на Аристакес Саркис. Домът е с впечатляващи за времето си размери, но в него той живее не повече от две години. На същата улица се разполага и едно арменско предприятие. Това е фотостудиото на Джордж Майкъл, което действа до началото на ХХ век. Днес улица „Арменска“ е пешеходен търговски център, където има основно галерии, ресторанти и други подобни.
Отделя се специално внимание на образованието на членовете на общността. През 1901 г. в отчет на църквата „Сурп Крикор Лусаворич“, изпратен в Нор Джулфа, се посочва, че сингапурските арменци са сформирали малка, но функционираща колония, в която всички възрастни четат и пишат на арменски и всички членове присъстват на литургията в неделя. Нека да вметнем, че енориашите в Сингапур принадлежат към Киликийския католикосат.
През 1917 г., когато епископ Торком Кушагян посещава островната държава, отбелязва, че като се има пред вид, че родените там арменци бегло говорят родния си език, той не се нуждае от преводач, за да го съпровожда. Отбелязва, че сънародниците му са високо образовани и трудолюбиви, съчетават западния начин на живот с арменския дух и патриотизъм.
В началото на 1800 г. такива арменски търговски фирми като „Саркис“ и „Мозес“ играят осезаема роля в икономиката на островната държава. Арменските търговци започват все повече да инвестират в закупуването на земя. Хачик Мовсес става съосновател на в. „Straits Times“, наречен в чест на Сингапурския пролив. Изданието се превръща в най-известния англоезичен вестник в Сингапур.
Макар колонията да не е голяма, тя е твърде авторитетна, защитена както в социално, така и в обществено отношение. Арменците са вписвани индивидуално в статистическите списъци и в летописа на населението. Затова и са налице много конкретни данни за тяхното присъствие на острова. Търговците например имат собствени представители в сингапурската търговска палата. В първата такава, основана през 1837 г., има шестима британци, двама китайци, и по един американец, арабин и арменец. Знае се името му – Есай Закария.
Арменската общност участва във всички аспекти на местния живот. По-изявените й членове – предимно търговците, неизменно са канени на всички представители балове, официални приеми, банкети и други видове обществени прояви. В мнението на арменците се вслушват различни държавни и търговски структури, те работят на престижни места, благодарение на владеенето на езици и приличното за онова време образование. Естествено не по-малко уважавани са бижутерите с арменски корени, това е занаят, който принадлежи по традиция на народа ни. Братя Ипекчян например стават известни предприемачи в търговията с брилянти през 20-те години на миналия век. Джо Йоаким оглавява градския съвет, а по-късно е избран за член в Законодателното събрание на Сингапур. Директори в рудодобивни компании са Питър и Кут Едгар. От 1880 г. три от общо четирите застрахователни компании принадлежат на арменци. За това колко влиятелна е малката арменска колония говори фактът, че от 113 арменски фирми, регистрирани от 1820 г. нататък, 63 са търговски. А името на първият арменски търговец на острова е Аристакес Саркис.
Тъй като арменските търговци виждат смисъл в обединението, често предприемат такива стъпки в името на развитието на своя бизнес. Така в Сингапур се основават подобни компании: „M&G Moses“ (1839), „Sarkies&Moses“ (1840), „Set Brothers“ (1840), «Stevens&Joaqim» (1848). При транспортирането на стоки местните и чуждите предпочитат да ползват плавателни съдове, принадлежащи на арменците и управлявани от арменски капитани. Така че сред често избираните морски превозвачи се нарежда „Apcar&Company“. Стоките на търговците се пренасят с корабите „Тенасерим“ с капитан Саркис, корабите „Черкес“ и „Лейди Канинг“ под ръководството на капитан Калустян. Прави впечатление, че ред морски съдове носят арменски имена като „Армения“, „Арарат“, „Йозеф Манук“, „София Йоаким“, „Харутюн Апкар“, „Крикор Апкар“ и др.
На арменци, живеещи на острова, принадлежат 11 хотела, сред които се нареждат най-престижните и големите, те притежават пансиони, ресторанти. Малкълм Мозес купува през 1862 г. хотел „Павилион“ и става първият собственик на хотел в Сингапур. През 1887 г. братя Саркис откриват хотел „Рафълс“, който и до днес впечатлява с вида си. Сред арменците хотелиери се нареждат също Ехиазар Йоханес и Харутюн Саркис, които така прекрасно ръководят делата си, че се радват на висока известност. Всички тези хора се ползват с влияние и авторитет.
Особено внимание заслужава символът на Сингапур – орхидеята „Ванда мис Йоаким“. В Сингапур са изключително популярни изложбите и конкурсите на цветя, в които участват предимно местни дами. Арменките също се включват в тях и са доста сериозна конкуренция. Награди получават Маги Джайтър, Ирен и Хрипси Йоханес, но най-много в тази сфера се отличават жените от фамилия Йоаким (Жоаким). Те доминират над останалите претендентки за награди, дори през 1897 г. от 104 отличия 18 печелят те. Но най-големи са успехите в цветарството на най-голямата дъщеря на Барсик и Урелия Йоаким – Агнес (Ашхен Ховагимян). Само за две години – от 1893 до 1895 г. тя се явява на три цветарски изложби и печели 27 първи места и 15 втори. Голямата слава обаче идва през 1899 г., когато на такава надпревара е представена култивирана от нея орхидея – уникален хибриден сорт, който по-късно получава името на своята създателка. Днес това красиво цвете е известно с името „Ванда мис Йоаким“. През 1947 г. Прогресивната партия в Сингапур го избира за своя емблема, а през 1981 г. то се превръща вече и в национален символ на страната.
Родените на острова арменци са британски поданици. И като такива те дават своя дан при празнуването на юбилея на кралица Виктория и на членовете на семейството й. Дори представители на общността имат възможност да изпращат в състава на официалните делегации хора от нея, за да приветстват високопоставените кралски особи.
Интересът към арменците в страната е осезаем и това се вижда от местните издания. Почти няма брой на „Стрейт таймс“, „Сингапурски хроники“, „Сингапурски независим вестник“, в който те да не се споменават в материали, в новини или обяви.
Макар да живеят далеч от Армения, връзката с Отечеството не прекъсва във времето. По време на първите погроми на арменците, живеещи в Османската империя, през декември 1894 г. местните арменци организират Комитет в помощ на Армения. В началото на ХХ век колонията се отзовава на призива на Католикоса на всички арменци да се окаже подкрепа на оцелелите от кланетата (1915-1918-1922 г.) Основан е Арменски фонд за милосърдие, където постъпват дарения от всички краища на Малия, а събраната от сънародниците ни от Сингапур и Банкок колосалната за онези години сума, възлиза на 14 500 000 долара.
След Втората световна война започва да се наблюдава процес на оттегляне на арменците от Сингапур. Мнозина решават да напуснат страната и да се насочат към други страни – Нидерландия, Великобритания, Австралия, САЩ. Данните от преброяването на населението през 1947 г. сочат, че при население от близо един милион, арменците са едва 67 души. След няколко десетилетия островът напуска и последният арменец, а три години след него отпътува и свещеникът, тъй като вече няма паство, за което да се грижи. Той оставя след себе си бележка, която звучи твърде печално: „Прости, вярващи арменецо, че вратите на църквата са затворени, но и последният молещ се напусна преди три години Сингапур. Дори веднъж в година да се отслужва литургия е безсмислено“.
Като цяло в периода 1820-2000 г. в Сингапур живеят близо 830 арменци. Общността на практика изчезва още през 70-те години, познатите и големи фирми не виждат перспектива за себе си и затворят врати, елегантният хотел „Рафълс“ е продаден от братята Саркис, както и другите хотели и ресторанти. През 2007 г. почива последната от персийските арменки, живееща в страната – Хелен Метес.
Но нека не завършваме песимистично картината на една не много голяма, но доста дейна арменска колония. През последните години се наблюдава ново съживяване на общността, благодарение на арменски бизнесмени, които мигрират в Сингапур от Армения и Русия. Тази вълна се опитва да създаде отново общност, обединена около арменските традиции и дух.