Отсега нататък елементът „гимнастическо люлеещо се конче“ ще се нарича „Давтян“
Миналата седмица стана известно, че по време на състезанията за Световната купа по гимнастика, които се проведоха в Кайро, Египет, арменският гимнастик и бронзов медалист от Олимпийските игри през 2020 г. Артур Давтян изпълни нов елемент на кон – гимнастическо люлеещо се конче. Този елемент беше официално регистриран от Международната федерация по гимнастика и получи официалното име „Давтян“.
Преди това да се случи други шест елемента в спортната гимнастика вече са наречени в чест на видни арменски гимнастици. Те са Алберт Азарян, Хрант Шахинян, Артур Агопян, Вахагън Степанян, Вахагън Давтян и Хури Гебешян. Всеки един от тях е оставил ярка следа в спорта.
През 1952 г. на първите олимпийски игри за СССР Хрант Шахинян изпълнява прочутото скачане от кон.
Този елемент е наречен „завъртането на Шахинян".
На практика той е първият арменец, извоювал злато за Съветския съюз от Олимпийски игри. Гимнастикът е седемкратен шампион на СССР, два пъти световен шампион, а от Олимпийските игри в Хелзинки се връща с два златни и два сребърни медала. През 1952 г. става заслужил майстор на спорта, от 1957 г. е съдия международна категория. Става заслужил треньор на Арменска ССР през 1961 г. и заслужил деец на физическата култура и спорта в Армения през 1966 г.
Шахинян е роден в село Гюлакараг, Степанавански район на Арменска ССР. През 1930 г. семейството му се мести в Ереван, където момчето започва да се занимава със спортна гимнастика и през 1939 г. става абсолютен шампион на Съветския съюз сред юношите.
Когато започва Великата отечествена война спортистът се записва като доброволец, но през 1943 г. е ранен тежко в крака. Нужни са му три години за възстановяване и през 1948 г. става шампион на СССР във волната програма, после печели в състезанията на кон, а през 1952 г. завоюва званието абсолютен шампион на СССР. Първият голям успех на Хрант Шахинян от международни състезания е представянето му през 1949 г. на втория Световен фестивал на младежта и студентите в Будапеща. Там печели шест златни медала в турнира по гимнастика и получава максималната оценка от 10 точки на четири уреда наведнъж.
Най-впечатляващо обаче е представянето му на кон на Олимпиадата в Хелзинки, когато в края на своето упражнение за първи път прави финален скок, който по-късно става известен в международната терминология като „Шахиняновото колело“. През 1954 г. спортистът се представя успешно на Световното първенство в Рим, като става победител в състезанията на кон и в отборно първенство, печели и бронзов медал от многобоя.
След като през 1958 г. завършва спортната си кариера, става директор на създадената по негова инициатива в Армения детско-юношеска спортна школа по спортна гимнастика. От 1967 до 69 г. оглавява Спортния комитет на Арменска ССР, а после до 1975 г. е негов зам.председател. В периода 1975-80 г. работи като главен треньор на националния тим на Сирия по спортна гимнастика.
„Кръстът на Азарян“
– спортистът, дал името на този елемент, го изпълнява за първи път през 1954 г. на световния шампионат в Рим. Тогава Алберт Азарян прави кръст на халки с протегнати ръце – едната напред, другата назад.
Прославеният гимнастик е трикратен олимпийски шампион, четири пъти световен, два пъти европейски и 11-кратен шампион на СССР, заслужил майстор на спорта в СССР, заслужил треньор на Арменска ССР (1966), съдия международна категория (1970). Състезава се за „Спартак“ (Ереван). Винаги е твърдял, че гимнастиката е основният вид спорт и че от него започва пътят към другите видове.
Азарян е само на 14 години, когато баща му умира и той трябва да започне работа, за да помага на майка си. Става ковач и едва на 17 години започва да се занимава с гимнастика. Благодарение на тежкия физически труд, който упражнява от малък, той става силен човек, което много му помага по-нататък в спортната му дейност.
Първоначално Алберт решава да се посвети на тежката атлетика, но след като започва да учи в Ереванския физкултурен техникум, решава да се заеме със спортна гимнастика. И веднага прави впечатление, успехите започват да текат един след друг. През 1951 г. става майстор на спорта, а само след две години се нарежда сред претендентите за място в състава на националния отбор на Съветския съюз. А негов „пропуск“ към спортния елит става именно неговия „кръст“. „Беше в Ленинград през 1953 г. на състезанията, които бяха квалификационни за световното първенство, спомня си Азарян. Когато дойде ред на халките, моите другари в арменския национален отбор, според съдиите, не можаха да фиксират необходимите три секунди при изпълнение на „кръста“ и получаваха ниски оценки. Много ядосан излезнах последен и направих упражнението пред четирима съдии – двама отпред и двама отзад. Изправен на халките попитах първите: „Достатъчно ли е задържането?“. Казаха „да“. Обърнах се към другите двама със същия въпрос. Те също казаха, че стига.“ Когато състезанието завършва, към Азарян се приближава главният съдия и му казва, че няма да му се наложи повече да се занимава с гимнастика. Причината е, че когато се прави упражнение на халки, не може да се разговаря, а той си е позволил да говори със съдиите. „Но другият арбитър забелязал, че е съм направил „кръст“, който никой преди мен не е изпълнявал. И след това ме взеха в националния тим на Съветския съюз“, спомня си възрастният спортист. Разказва, че конкуренцията в основния състав на отбора е била огромна, но пък никой не можел да прави на халки това, което той може. Това му дава възможност да остане незаменим няколко години, печели световни първенства и медали от Олимпийски игри.
Първият в кариерата на младия спортист от Кироваган международен турнир става световният шампионат в Рим през 1954 г., откъдето той се връща с две златни отличия. Две години след това - на Олимпиадата в Мелбърн, 27-годишният Азарян печели пак злато на коронните си халки. На световните първенства през 1954 и 1958 г. гимнастикът извоюва четири златни отличия, две от които са пак на халки. Но през 1964 г. Алберт решава да сложи край на състезателната си кариера заради възрастта и заради факта, че програмата му на халки е пълна със сложни елементи, които с годините все по-трудно изпълнява. Над 90-годишният спортист обаче твърди, че никога не се е разделял с гимнастиката и че продължава да се занимава с оздравителна такава като всеки ден по час и половина до два часа изпълнява прости упражнения.
Един от най-добрите арменски спортисти след като приключва със състезателната кариера, открива в Ереван републиканска гимнастическа школа, която продължава да носи неговото име. А синът му става негов наследник, поема по пътя на баща си в спортната гимнастика, макар че не може да се похвали с неговите забележителни успехи. Едуард Азарян печели златен олимпийски медал от отборното първенство на състоялите се през 1980 г. игри.
През 2000 г. спортните журналисти в Армения посочихаАлберт Азарян като най-добрия арменски спортист на ХХ век. На церемонията по откриването на две Олимпиади – през 2004 г. в Атина и 2008 г. в Пекин той е определен за знаменосец на арменския тим.
Артур Агопян става първият през 1981 г. на шампионата в Москва, който изпълнява опорен скок, наречен „цугахара с два винта“.
Впоследствие той ще бъде активно усвоен от други гимнастици и до края на 80-те години ще се превърне в най-масовия сред тях.
Артур започва да се занимава със спортна гимнастика през 1969 г., в 1977-а печели шампионата на СССР сред младежите, а на следващата година става част от съветския национален отбор. Две години след гореспоменатото световно първенство в Москва, спортистът повтаря успеха си на първенството на СССР, а на световното първенство в Будапеща става световен шампион в прескок, печели сребърен медал в отборното първенство и бронзов в многобоя. През 1985 г., докато се готви за Световното първенство в Монреал, Агопян получава тежка травма на коляното, след което не успява да се възстанови напълно и през 1988 г. е принуден да прекрати спортната си кариера.
През 2013 г. на Световното първенство в Антверпен Вахагън Степанян при своето упражнение на кон изпълнява нов елемент: стойка на ръце с дясно кръстовидно движение и кръстообразно движение в обратна посока.
Още един уникален кръст на халки носи арменско име.
Това се случи през 2014 г., когато Вахагън Давтян по време на състезанията за Световната купа в Катар стана първият в историята гимнастик, изпълнил „кръст“ от висящо положение с изправено тяло и силово превъртане напред. Удивителният елемент получи неговото име. Специалистите останаха във възторг от него, а феновете му - без дъх. И макар че в надпреварата тогава той да спечели сребро, то бе по-ценно и от златния медал. Тази година през март отново на игрите за Купата по спортна гимнастика в Доха той се изяви блестящо и този път се закичи със златото.
На 30 август 2016 г. Международната федерация по гимнастика регистрира официално нов елемент, който носи името на поредния арменски гимнастик или в този случай – гимнастичка.
Тя се нарича Хури Гебешян,
родена е през 1989 г. в Кембридж, щата Масачузетс и през 2011 г. представя Армения на световния шампионат по спортна гимнастика, после през 2015 г. на Европейския шампионат, участва и в летните Олимпийски игри в Рио де Женейро през 2016 г.
Арменските корени на Хури трябва да се търсят назад във времето, когато баба й и дядо й оцеляват в годините на Геноцида над арменците. Спасяват се и търсят убежище в Ливан, но когато там през 1975 г. започва гражданската война, семейството решава да намери по-спокойно място за живееене и поема към САЩ. Арменският език е първият, който Хури проговаря и който говори и до днес. С гимнастика започва да се занимава от петгодишна.
Дъщерята на Кристина Апрахамян и Агоп Гебешян завършва през 2007 г. Нютоновското северно училище. После продължава в университет, където получава бакалавърска степен в сферата на спортната подготовка. От 2012 г. учи в медицинското училище Уейк Форест, което завършва с магистърска степен в областта на медицинските науки (Wake Forest School of Medicine). Понастоящем практикува като помощник-лекар в клиника в Кливланд, щата Охайо. Има двойно гражданство – американско и арменско.
Хури Гебешян започва да тренира в Масачузетския гимнастически център под ръководството на треньорите Патрик Палмър, Шисин Мао и спортния псохолог Джо Масимо. Спортните й изяви са сравнително скромни, а след Олимпийските игри в Рио, на които заема 37-о място в многобоя и не стига до финал, тя решава да напусне големия спорт. И въпреки че резултатът, който показва, не е висок, именно там тя изпълнява на смесена успоредка прехвърляне с превъртане на 360 градуса и преминаване от долна летва на горна. Международната федерация по гимнастика официално регистрира новия елемент, който бива наречен на нейно име. На това престижно състезание тя излиза с трико, върху което са изобразени планината Арарат и арменският трибагреник.