Според регистъра, публикуван от Йерусалимската патриаршия на Арменската апостолическа църква през 1914 г., в Османската империя е имало повече от 2550 арменски църкви. Към 1923 г. от тях остават 913. Според други източници, които включват данните на патриарх Орманян, общият брой на манастирите и църквите в Западна Армения през 1912 г. е около 2200. Най- малко 2150 от тях са ограбени, опожарени и разрушени в годините на Геноцида над арменците (1915-1923).
В опит да бъде решен болезненият за Османската империя "арменски въпрос", младотурското правителство се стреми да предаде на забвение всичко, което в течение на много векове създават арменците, живеещи в пределите на страната. Унищожени са хиляди ценни ръкописи, Библии на арменски език, молитвеници, сборници с псалми, трудове на гръцки, асирийски, арменски, византийски и римски учени по история, философия, естествени науки, както и множество шедьоври на арменската миниатюра. Така изчезват завинаги ценни съкровища на културата и книжовността.
По данни на ЮНЕСКО от 1974 г., след 1923 г. от запазилите се 913 арменски историко- архитектурни паметници на духовната култура напълно са унищожени 464, 252 от тях остават да лежат в руини, а 197 се нуждаят от пълно възстановяване, защото са в окаяно състояние. Така например до основи са разрушени паметници на християнската архитектура като църквата "Свети Степанос Първомъченик" от VII век в Акараг, храмът "Свети Анания" от 637 г. в Аламан, построената през 890 г. черква, носеща името на Спасителя, в Ширкаван, "Свети Теодорос" в Пакаран (VII век) и "Свети Ованес" в Пакаван. От манастирите Нарегаванк, Агопаванк, Свети Апостоли и Свети Гарабед в Муш , както и от много от църквите в древния Ани остават само развалини. Ред арменски храмове биват превърнати в джамии, а други започват да се използват като сметища или за отглеждане на домашни животни.
Днес картината не изглежда по-обнадеждаваща. Неотдавна две арменски черкви бяха превърнати в библиотека и университет, други ставата музеи. И това може да се приеме все пак като добра съдба за тях, защото култовите сгради поне се обновяват и стават културни средища, а не обори или място за трупане на боклук. През последните години турските власти, за да демонстрират "толерантност" към малцинствата в страната си, инвестираха известни средства в реставрацията на няколко арменски духовни обители.
Църквата в Акараг:
Църквата в Ширкаван, от която днес не е останало нищо:
Снимките са на Дмитрий Ермаков и Торос Тораманян. Направени са в края на XIX и началото на ХХ век.