
На 18 юни арменският премиер Никол Пашинян проведе телефонен разговор с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Той поздрави президента на Турция с празника Курбан-Байрам, а събеседникът чу отвърна със същото за предстоящия Вартавар, или още Преображение Господне. Ердоган изрази съболезнования във връзка със скорошните наводнения в северните райони на Армения. Двамата подчертаха политическата си воля за пълно разрешаване на отношенията между Армения и Турция без предварителни условия. В този контекст те подчертаха важността на продължаването на срещите между специалните представители на двете страни и потвърдиха постигнатите до момента договорености.
„В това, че арменската дипломация е стигнала до задънена улица по посока нормализиране на арменско-турските отношения, второ мнение няма“ - такава оценка даде деканът на Факултета по ориенталистика на Ереванския държавен университет, докторът на историческите науки проф. Рубен Мелконян, коментирайки телефонния разговор между Никол Пашинян и турския президент Реджеп Тайип Ердоган и съдържанието му. В тази връзка подчерта, че няма абсолютно никакъв прогрес в арменско-турските отношения, вкл. и на ниво преговарящи.
„Определям тази стъпка като една от отчаяните крачки на претърпялата фиаско арменска дипломация, чиято цел уж е да внесе активност в арменско-турските отношения. Ако погледнете резултатите, няма откриване на границата, дори за граждани на трети страни, нито постижения в областта на превоза на товари. Мисля, че властите и обслужващите ги дипломати поне пред себе си признават, че няма напредък в това отношение“, уточни ученият, като изрази мнение, че позвъняването от страна на Никол Пашинян и поздравяването на Ердоган за празника Курбан Байрам са опит за засилване на процеса на нормализиране на арменско-турските отношения, който изначално беше обречен на провал.
Според Мелконян изразената „политическа воля“, за която се съобщава от страна на арменското правителство, за нормализиране на двустранните отношения между Ереван и Анкара, може да предизвика само усмивка. „Пред Ереван вече бяха поставени толкова много предварителни условия, според някои от тях в Армения вече е започнал процес от страна на същия този Пашинян – говорим за предложение да се откаже от планината Арарат като символ на Армения. Всеки тюрколог знае, че това е едно от исканията и предусловията на Турция от 90-те години насам.
Или да вземем подходите на арменските власти по въпроса за Геноцида над арменците – призивът на Никол Пашинян на 24 април, в Деня за възпоменание на жертвите, множество други заявления на представители на управляващата политическа сила, които предизвикаха недоумение дори у американския институт Лемкин за предотвратяване на геноцидите.
В тази ситуация да се говори за установяване на отношения без предварителни условия, когато вече си започнал да изпълняваш турските такива, е просто несериозно. Следователно това съдържание отговаря на неуспешните и намиращи се в тупик арменско-турски отношения“, отбеляза Рубен Мелконян.
Третото наблюдение на професора от Ереванския държавен университет относно телефонния разговор е следното: човекът, заемащ поста на министър-председател на Армения, изразява демарш към Беларус и президента на тази страна Александър Лукашенко за помощта на Азербайджан и Турция по време на 44-дневна война, но изглежда, че иначе е провел много топъл телефонен разговор с президента на Турция, участва и в церемонията по встъпването в длъжност на Ердоган. „Арменските власти не могат да проявят по отношение на лидерите на Турция и Азербайджан същата твърдост, лексика и крайност, която показаха спрямо Лукашенко, получава се много съмнителна ситуация. Обвиненията срещу Лукашенко са обективни: поведението на Лукашенко и неотдавнашното му посещение в Арцах, окупиран от Азербайджан, не оставят място за положително отношение към него и провежданата от него политика. Но учудващо е, че арменските власти не показват такова отношение към лидерите на Азербайджан и Турция. Следователно това е поредната проява на двойни стандарти“, подчерта Мелконян.