Преди разказа за нашата екскурзия ще припомним, че тя е една от поредицата наши пътувания през последните десетина години до страни и градове в Европа, в които имаме наше историческо и духовно арменско присъствие от миналото и днес: Атина и Солун, Букурещ, Истанбул, Виена, Венеция, о. Сен Лазар, Милано, Генуа, Марсилия, Барселона, Мадрид, Лисабон, Йерусалим, Тел Авив, Хайфа, Витлеем, Назарет и Яфа. Затова първоначално нарекохме нашите пътувания „поклоннически“.
Замислената преди три години екскурзия до Италия, след дълго отлагане (поради епидемията от Ковид и други злощастни събития), благодарение на упоритите усилия на Оник Пилибосян, най-после се състоя в края на септември и началото на октомври т.г. Групата ни – екскурзианти от София, Пловдив и Варна, пътувахме до Италия и обратно към София със самолет. Началният пункт беше Неапол. Маршрутът из Италия изминахме с микробус, изпратен за нас от София.
Първата ни спирка бе античният Помпей, „заспал“ в продължение на две хилядолетия под 5-7 метра пепел от изригналия на 28 август 79-а година вулкан Везувий. Освободен от този „плен“ днес Помпей удивлява света с величието на гръко-римската цивилизация. В продължение на няколко часа се разходихме из града, обикаляхме по запазените с оригиналната си каменна настилка улици и тротоари, „посетихме“ останките от домовете на помпейските благородници, преминахме край запазените стени на някогашните търговски магазини и занаятчийските работилници, както и на и прословутия публичен дом „Лупанаре“, посетихме големия комплекс на термите (баните), които са били място както за отмора, така и за обсъждане на важните градски въпроси. Разгледахме с интерес огромното пространство на Форума със запазените статуи и колони на храмове, посветени на множеството богове, почитани в Помпей, античния театър, пристанището, останало завинаги на сухо след изригването на вулкана поради отдръпването на морето навътре към сушата… Все застинали свидетелства за миналото величие на този голям пристанищен град и търговски център на античността. Разкритите при археологическите разкопки многобройни предмети, свалените оригинални стенописи, изработените по идея на френски археолог отливки на човешките фигури останали под пепелта и други артефакти, днес се съхраняват в музея на съвременния град Помпей.
А после поехме към панорамна обиколка на Неапол – градът, вълнувал поколения зрители на италианското кино. С жители около милион и половина, днес това място е третият по-големина град на Италия (след Рим и Милано) и административен център на Юга. Разходихме се из централната историческа част на града, с прекрасната архитектура на сградите от близкото минало, които свързват Неапол с големите европейски градове. Разгледахме Катедралата, минахме край Кралския дворец, операта „Сан Карло“, през Пасажа, където снимахме мозайката със зодиите и прекрасните витражи на свода. Вървейки по оживените улици в центъра на града, се заглеждахме в луксозните витрини на модните магазини и се отбивахме в джелатериите, за да вкусим от изобилието италиански сладолед. Изгледът, познат ни от старите филми, с простряното над улицата пране, все още може да се види, ако се погледне към някоя от спускащите се към центъра странични стръмни улици. Накрая се разходихме по алеята край прекрасния Неаполитански залив, откъдето се открива панорамна гледка към спокойните води на Тиренско море. Няколко многоетажни круизни кораби и много други морски съдове са хвърлили котва в пристанището. А в далечината се откроява силуетът на величествения Везувий с Помпей в неговото подножие.
Донеотдавна Оник Пилибосян и проф. Гаро Мардиросян правеха заедно предварителни проучвания, установяваха контакти и уговаряха срещи с местните представители на арменските църкви и общности. Сега, преди да тръгнем на път, Оник Пилибосян отново се беше постарал да намери адресите на арменските църкви по нашия маршрут и по възможност да установи връзка с тях. Още в първия ден при посещението ни в Неапол потърсихме и открихме католическата катедрала „Сан Грегорио Армено“. Ончо беше намерил информация в Интернет, че в нея има арменски параклис и се изнасят литургии и на арменски език. Открихме катедралата, но в този час вратите й се оказаха затворени за туристи, тъй като вътре имаше служба. Когато обаче обяснихме, че ние не сме само туристи, а и арменци, отвориха входа и ни пуснаха да влезем вътре в храма. Описвам по-подробно и с вълнение тази случка, защото неочаквано за всички нас се оказа, че в този величествен католически храм се пазят мощите на нашия Първокръстител и Първоучител Сурп Крикор Лусаворич! През ІV век те са били пренесени по море в Италия, а по-късно и в Неапол, от арменци християни, които са успели да ги спасят от поредните варварски набези из арменските земи. Днес, върху олтара на параклиса, под стъклен купол се виждат мощите на Св. Крикор Лусаворич – неговият череп и един пръст. Без съмнение Арменската църква знае за съществуването им, но за нас беше изумително, че на италианска земя, в Неапол, можахме да се поклоним и да запалим свещи пред светините на най-свещения християнски символ за нас арменците.
Следващия ден посветихме на приказния остров Капри, любимо място на много прочути творчески личности, както и на многобройните туристи днес, които буквално се изсипват на пристанището от постоянно пристигащите от Неапол фериботи (вапори). Пътуването до Капри е доста приятно и продължава около час. След това за няколко минути пътниците се извозват по релси с фуликуляри по стръмния хълм, където са площадът и главната улица на курорта. Островът се извисява над морето, най-високата му част е 600 м. От пристанището се открива красива гледка към склона с потъналите в зеленина и стъпаловидно разположени къщи и вили. На хълма от другата страна на острова, изолирани за достъпа на туристите, се виждат вилите на известни артисти, музиканти, художници и богати личности, за които Капри винаги е бил любимо място – Мария Калас, Жаклин Кенеди, София Лорен, Тони Къртис, Марая Кери и др.
Днес целият остров представлява един великолепен парк на фона на кристалните води на Тиренско море, ухаещ на ароматни билки, с портокалови и лимонови горички и феерия от средиземноморски цветя. Разхождайки се из парка, вървяхме по алея „Круп“, построена от оръжейния гигант като дар за острова, която се извива надолу по билото на хълма, достигайки до самия морски плаж. След приятните часове на отмора и заредени с чистия въздух на Капри, отпътувахме за Рим, където останахме три дни.
През първия ден (в неделя) присъствахме на служба в една от двете арменски църкви тук, която е католическа. Ончо Пилибосян още от София се беше свързал със свещеник дер Ховиг, който ни посрещна и разказа за историята на храма, за папския арменски колеж и за арменската общност в италианската столица. Той сподели, че в града живеят около 300 арменски семейства, а в цяла Италия арменците са около 1300 души. Храмът „Сан Никола да Талентино“ („Св. Нигохос“) първоначално е бил католически, построен през 1620 г. Това е голяма представителна и красива сграда, с интересен интериор в характерен католически стил. През 1700 г. папа Лъв ХІІІ дарява зданието на местната арменска католическа общност, оценявайки приноса на арменците в живота на Италия и в знак на уважение към тях. Тук отец Ховиг подчерта, че арменците и днес са уважавани и се ползват с добро име в цяла Италия.
След службата бяхме поканени да разгледаме библиотека „Агаджанян“, в която се съхраняват много ценни ръкописи и книги. Последваха свободни разговори в красивия вътрешен двор, изпъстрен с цветя, зеленина и шуртящ фонтан. Оник Пилибосян поднесе като подарък няколко книги и „Хачкар“ от името на групата – картина, изработена от Мари Басмаджян. В двора местните арменци са поставили оригинален хачкар от туф. Отвън пред църквата, до стената на Културния дом „Блаженият Малоян“, има още един хачкар. Той е дарен от Армения и в присъствието на представители на градската управа на Рим е открит тържествено по случай 100-годишнината от Геноцида.
Дер Ховиг уговори да бъде отворен за нас и да разгледаме и втория католически храм – „Сан Биаджо дел Армени“, където се изнасят литургии на арменски език.
След обяд имахме пешеходна разходка до Пантеона, най-добре запазеният монумент от Античността. Разходихме се и по най-известните площади на Рим – „Испания“, „Ди Треви“ с великолепния фонтан там и „Навона“ с бароковите фонтани на Бернини.
А на следващия ден се наредихме на дългата опашка и търпеливо изчакахме реда си заедно с пъстрото множество туристи, за да влезем в най-големия християнски храм в света „Св. Петър“, посветен на апостола, разпространил християнското учение в столицата на Империята. Величието на тази огромна катедрала – истинска съкровищница от произведения на изкуството (статуи, стенописи, мозайки, разноцветна мраморна украса), неминуемо предизвиква у съвременния посетител възхищение и преклонение пред изумителното майсторство на средновековните творци и строители. Достатъчно е само да споменем изяществото на великата скулптора на Микеланджело „Пиета“ – Богородица, прегърнала в скута си своя Син, свален от Кръста. След обяд посетихме Ватикана и видяхме част от огромната колекция на Ватиканските музеи (за подробното им разглеждане посетителят се нуждае поне от един месец време). Тук могат да се видят събрани безценни произведения на изкуството, сред които картини на велики майстори от Ренесанса, огромна колекция от гоблени, археологически артефакти, скулптори от няколко исторически епохи и още много други уникални съкровища. Но най-вълнуващият момент за всеки посетител е досегът с шедьовъра на Ватикана – Сикстинската капела, цялата украсена със стенописите на великия Микеланжело, изобразяващи сцени от Библията и Светото Евангелие.
Арменски следи има и във Ватикана. На входа, който се намира от лявата страна на централните врати на катедралата „Св.Петър“, е поставена скулптора, изобразяваща Сурп Крикор Лусаворич. В изложбените зали на музея видяхме изложена и каменна плоча с издълбана на нея арменската азбука.
На следващия ден посетихме църквата „Сан Клементе“, където е гробът на Свети Кирил. Той умира в Рим, където води диспут в римския папски двор за правото на всички християни да служат в храмовете на своя роден език. Оттам продължихме нашата пешеходна разходка към сърцето на древния Рим. Построен през І век, Колизеумът остава най-големия амфитеатър на древността, място за гладиаторски битки и целодневни зрелища, които са били наблюдавани от хиляди римски граждани. А после поехме по историческия хълм Капитолия, където без прекъсване от средновековието до наши дни се намира кметството на Рим. Изкачвайки се по стръмната улица на Капитолийския хълм, имахме възможност да погледнем отвисоко към археологическите обекти (много от които са в процес на реставрация) – Римския форум и Форумите на императорите, към Арката на Константин, Форума на император Траян с известната запазена Колона и др. От другата страна на Капитолия слязохме по монументалното стълбище по посока на площад „Венеция“, където се издига мемориалът, посветен на обединението на Италия (1868 г.) с паметника на първия крал Виктор Емануил ІІ.
След кратка обедна почивка отново се отправихме на път – към Флоренция. Пътуването продължи около четири часа през прочутата и богата област Тоскана. Тук пейзажът с пиниите в полето, каменните къщи с кипариси пред тях, напомнят илюстрациите върху кориците на книгите за Тоскана, които сме виждали по нашите книжарници. Вечерта пристигнахме в курорта Монтекатини терме, разположен в околностите на града.
На следващия ден тръгнахме към Пиза и Флоренция. В Пиза, както за всички туристи, основната ни цел беше наклонената кула. Когато я наближихме, малко неочаквано, пред нас се откри широко поле – „Площадът на чудесата“, където пред погледа ни се извисиха прекрасната Катедрала в романо-пизански стил от XI в. и Баптистерията – смес от романски и готически стил, дело на Николо и Джовани Пизано. Наклонената кула – символ на града, висока 56 м, някога през Средновековието е служила за опитите на Галилео Галилей. Строена е от 1174 до 1350 година с отклонение 4.3 м в горната част.
Към обяд бяхме вече във Флоренция. Тук, на улица „Кроче“ – пешеходната търговска улица, която води към историческия център на града, групата се отби да обядва в ресторант „Арарат“ – едно арменско кътче, което открихме в Интернет. След вкусния обяд и топлия сърдечен прием в заведението, започна нашата разходка за опознаване на средновековна Флоренция, където старинните сгради и площади сякаш са останали недокоснати от времето. Пред очите ни се извиси с величествените си размери и с богатата си скулптурна и орнаментална украса, подобна на брюкселска дантела, катедралата „Санта Мария дел Фиоре“, увенчана с купола на гениалния Брунелески. Вътрешната страна на купола е украсена със стенописа „Страшният съд“ на Вазари. Срещу Катедралата е Баптистерията „Сан Джовани“. Тя е забележителна с блестящите си врати, наречени „Врати на Рая“, изковани от бронз, с височина 4 м и плътно украсени с релефни фигури от библейски сцени. Наблизо се намира площад „Пиаца де ла Синьория“. В единия му ъгъл е входът на прочутата галерия-музей „Уфици“, където се съхраняват шедьоври на европейското изкуство (за да се разгледа, се изисква предварително записване и време минимум един ден). Площадът е забележителен и със сградата Палацо Векио, днес седалище на градската управа и туристически обект с множеството си мъжки статуи, стенописи на Вазари от 1564 г. и др. произведения на италианското изкуство. От другата страна на площада, срещу Палацо Векио, е запазена оригиналната стройна редица на средновековните магазини, украсени с красиви цветни стенописи. Разходихме се и по „Понте Векио“ – средновековен каменен мост над река Арно. Той е служил като пешеходен достъп до стария град и първоначално (до края на XVI в.) е представлявал голям открит пазар за месо. Днес от двете му страни по протежение на целия мост се редуват златарски магазини. Витрините им радват окото с изложените в тях прекрасни образци на ювелирното изкуство от злато и скъпоценни камъни.
Вече сме в края на нашата екскурзия. На осмия ден сутринта отпътувахме за летище Бергамо.Тук след няколко часа престой и разходка из огромния летищен МОЛ, отлетяхме за София.
Благодарни сме на организаторите на екскурзията, че отново можахме да се потопим в атмосферата на културните постижения на Ренесансова Европа и за пореден път да открием следи от миналото, както и от нашето съвременно арменско присъствие в този забележителен свят.
Сирануш Таниелян