През миналата и тази година няколко филма
на арменски творци стигнаха до престижни международни фестивали и бяха оценени високо. Анимацията „Когато ми е тъжно“ на Лилит Алтунян – първият подобен филм, който е съвместно производство на Армения и Франция, след световната си премиера през октомври 2021 г. на фестивала Anim’est (Румъния), бе избран от шест други международни филмови фестивали: в Южна Корея, Португалия, Гърция, Казахстан, Шри Ланка и Франция.
Неотдавна на Международния фестивал за женско кино в Коломбо той стана първата анимационна лента, удостоена с номинацията „Най-добър международен късометражен филм“.
Творбата е заснета от производственото студио „Хошки ФИЛМ“, съвместно със студио “Фолимаж” (Франция). Режисьор и художник е Лилит Алтунян, автори на сценария са тя и Армине Андан, която пък се явява и продуцент. Композитор е Микаел Восканян. Армине Андан озвучава филма на арменски, Наири Хачадурян – на френски, а Виктория Алексанян – на английски.
Друга арменска анимация също привлече
сериозно внимание. Става дума за работата на Давид Бабаян „Сънят на Кафка“ – късометражен филм, който бе включен в програмата на третия Лосанджелески международен кинофестивал Film Maudit 2.0, състоял се от 12 до 22 януари 2022 г. Киносъбитието е наречено така в чест на термина „maudit film“ („проклет филм“) на Жан Кокто и подбира авантюристични, предизвикателни творби на социално-политически, забранени теми. Така че арменската анимация напълно се вписва в тази концепция.
Преди това „Сънят на Кафка“ бе включен в програмата на латвийския анимационен фестивал T-Short, влезна и в категорията „Най-добър пълнометражен анимационен и късометражен филм“ на конкурсната програма на 54-ия международен фестивал за фантастични ленти в Сиджес. Работата на Д. Бабаян участва още във фестивала Animatricks International Animation в Хелзинки, беше включена и в основната програма на Международния кинофестивал за анимация в Анси.
На Arpa International Film Festival победи
творбата на Мариам Аведисян „Желание за живот“ в категорията „Най-добър документален филм“. Лентата, разказваща за следвоенния живот в Арцах, се сдоби и с наградата Cannes World Film Festival в категориите „Най-добър филм за коренните народи“ и „Най-добър режисьорски документален филм“.
„Идеята се роди по време на войната. Постоянно мислех какво мога да сторя, за да помогна на своята Родина, за да направя Арцах известен за света, за да променя нещо. След края на военните действия реших да снимам филм за него и за арцахци. Много мислих върху заглавието и след дълги дискусии с майка ми избрахме „Желание за живот“, защото именно това е типично за всички нас, за арцахците, които искат да живеят в родината си. Получихме положителни отзиви от диаспората, имаме много привърженици от различни държави – журналисти, режисьори, знаменитости, хора като Серж Танкян“, сподели Мариам Аведисян пред журналисти след победата си в Кан.