В древно гробище в село Сакара в Египет археолозите са открили няколко гробници на възраст около 3300 години. Най-голямата е принадлежала на човек на име Панехси (Панеши), който е описан като „пазач на храма на Амон“. Лара Вайс, куратор на египетските и нубийските колекции в холандския Национален музей на антиките в Лайден и автор на „Живите мъртви в Сакара“, разказва за това пред Live Science. Тя съобщи, че Панехси е имал „много красива гробница със забележителни релефи“. Надписите показват, че той не е имал деца. В могилата са открити човешки останки, но те вероятно принадлежат на хора, погребани по-късно и предстои да бъдат изучени през 2024 г.
Друга наскоро разкопана гробница принадлежи на мъж на име Юю, който е бил производител на златно фолио и затова е бил специализиран художник в кралската съкровищница. Въпреки че неговата могила е по-малка от тази на Панехси, в нея са открити прекрасни произведения на изкуството, които изобразяват много интересни детайли, като огромна процесия от опечалени. Изобразени са четири поколения от семейството му.
В близост до това погребение е открит тайник на 1000 години. По време на разкопките са намерени 500 сребърни монети на царе и царства от онази епоха, много златни монети, включително арменски, които са сечени по време на управлението на първия цар на Киликийска Армения Левон II от династията Рубинян (XII-XIII век ). Това е второто скривалище, където археолозите намират арменски монети. Миналата година зад храма Есне експерти откриха 286 сребърни монети на владетели и царства от онази епоха, много златни монети, включително арменска от времето на управлението на Левон II.
Левон II Велики – първият цар на Киликийска Армения от арменската династия на Рубенидите, управлява от 1187 до 1219 г. Неговите войски участват в превземането на Кипър заедно с Ричард Лъвското сърце. По време на управлението му кралство Армения преживява епоха на икономически и културен просперитет, тя е една от най-значимите християнски държави в Близкия изток. Световни сили като Свещената Римска империя и Абасидския халиф се борят за влияние над арменското царство. На 6 януари 1198 г. Левон II е коронясан в град Тарс и провъзгласен за крал от папа Целестин III и германския император Хенри VI.
Световноизвестният археолог-египтолог от Кайро, докторът на историческите науки Хурик Сурузян – член на организацията „ИКОМОС – Армения“, разказва, че няма нищо изненадващо, че се откриват постоянно арменски следи при разкопките на египетска територия. „Арменците се появяват в Египет още в древността, по време на 3-та династия на фараоните (IV-ти век пр.н.е.), казва тя. Броят им се увеличава значително от средата на VII век, когато арабите, които завладяват Египет, не пречат на разширяването на правата и възможностите на местните арменци. През XI век, след падането на кралството на Баградуни, около 10 000 арменци емигрират във Фатимидския халифат (969-1171 г.). Броят на арменците в Египет нараства още повече в епохата на мамелюците. Тук е мястото да кажем, че група международни учени от университета в Тюбинген и института „Макс Планк“ анализират ДНК-то на 93 египетски мумии, датиращи от 1400 г. пр. н. е. до 400 г. сл. н. е. Резултатите показват, че древните египтяни имат силно генетично сходство с арменците“.
Д-р Сурузян не изключва цялата древна египетска цивилизация да започва от Арменското плато. Фактът на наличието на тези ДНК-образци, и огромната генетична приемственост сред древните египтяни позволява да се предположи, че връзката между древните египтяни и арменците може да се простира до много по-ранни периоди.
През 2011 г. археологическа експедиция под ръководството на Хурик Сурузян открива на територията на древния Луксор две нови колосални статуи близо до гробницата на фараона Аменхотеп III (1390-1352 г. пр. н. е.). По време на разкопките са намерени и други уникални експонати: статуя на дъщерята на фараона Изет, както и паметник от алабастър на Аменхотеп III и няколко монети – пак от Киликийска Армения. Управлението на Аменхотеп III, който се възкачва на трона на 12-годишна възраст, се свързва от археолозите с разцвета на политическия и културен живот на Древен Египет. Сурузян смята, че Египет е уникално място за древноегипетски и арменски артефакти.
Хурик Сурузян е един от най-известните археолози в света, получила образование във Франция и е работила в Лувъра – в отдела по история на Египет. Както вече отбелязахме, тя е член на „ICOMOS – Армения“ от 2003 г. През октомври 2006 г. представляваше Армения на международна конференция в Китай, където наред с другите проблеми се обсъждаха и тези за опазването на археологическото наследство, включително и на това, свързано с Великия път на коприната.