Представители на малката арменската общност в суданската столица Хартум съобщиха, че единствената арменска църква в страната е попаднала в центъра на водените тежки сражения между конфликтуващите страни. Въпреки това, според наличната информация, тя не е повредена.
Една от най-малките арменските общности в диаспората е тази в Судан. Смята се, че тя наброява не повече от 20-30 души понастоящем. Но далеч не е било така, когато тя се появява през втората половина на XIX век. Макар че първите споменавания за арменци датират от XVII-XVIII век – в този период активна дипломатическа мисия в Судан осъществяват Ехия Енокян и епископ Ованес.
Арменската общност се съсредоточава в трите крупни центрове на страната – в столицата Хартум и в градовете Омдурман и Гедареф. Тя не се чувства изолирана или различна поради наличието на местните копти, които са християни. Така през 1930 г. в Гедареф се открива първото арменско училище, в което тогава се обучават 97 ученици. Това е и времето, когато колонията е вече формирана в резултат на увеличаването на броя на нашите сънародници в Судан. Множество арменци емигрират в страната от Западна Армения, спасявайки се от Геноцида. А през 1933 г. се взима решение за издигане на арменски храм. Само че към строителството му се пристъпва едва през 1953 г., а средствата за това биват дарени от членовете на рода Сеферян.
Втората и по-значителна вълна в страната се установява през 50-те години, когато арменци пристигат от Египет и Етиопия. През 1956 г. в Хартум се открива Арменската национална гимназия, която изиграва значима роля в живота на общността. Много от нейните възпитаници по-нататък се нареждат сред водещите и активни дейци на арменските организации. Училището има принос и за обединяването на арменците в Судан. Именно то допринася за това да не се допусне масовата им асимилация. А църквата, носеща името на свети Крикор Лусаворич (св. Григорий Просветител), отваря врати през 1957 г. През 1965 г. броят на колонията надвишава 2300 души. Скоро след това обаче – през 1977-а, властите затварят гимназията и повече не разрешават на християнските малцинства да развиват своята работа по опазването на тяхната идентичност и религиозни традиции. А след като се приема законът за национализацията много от арменците се лишават от принадлежащите им предприятия. Така започва процесът на масовото напускане на Судан от сънародниците ни. Те се насочват към САЩ, Канада, Великобритания, Египет и Франция.
Въпреки това и независимо, че се приемат законите на шариата (или шериата), приети в страната след ислямската политическа експанзия, арменците, етиопците християни и коптите, продължават да живеят в относителна безопасност. До събитията в Дарфур през 2003 г., когато суданските власти устройват геноцид над африканските народи, броят на арменците е някъде около 300 души, но нестабилната ситуация в региона води до по-нататъшната им емиграция. Понастоящем може да се каже, че има доста голяма група арменци и в Египет, и в Етиопия, които се смесват с местните християни, предимно със знатни коптски и етиопски семейства и днес представляват една доста специфична група. Те не владеят арменски език и говорят или на арабски, или на амхарски език, който е официалният в Етиопия.
Днес в Хартум живее много малка група арменци, сред която има лекари, банкови чиновници или пък има някакъв свой бизнес. Само че каква ще е съдбата ѝ след последните събития в Судан, не е известно. Вероятно и тези наши сънародници ще решат да напуснат страната, макар че повечето от тях са вече на възраст.
От средата на април в тази държава започнаха ожесточени боеве между силите на двамата съперничещи си генерали, които се борят да вземат властта и всъщност народът на Судан е изправен пред потенциална хуманитарна криза. Броят на бежанците расте с всеки ден. Въоръженият конфликт между началника на редовната суданска армия генерал Абдел Фатах ал Бурхан и неговия бивш заместник и настоящ съперник генерал Мохамед Хамдан Дагало, който ръководи паравоенните Сили за бърза подкрепа, не предвещава нищо добро за хората и държавата. Броят на убитите е стотици, хиляди са ранените, въпреки договореностите за примирие, въздушните удари и обстрелът с артилерия продължават и обхващат все повече райони на столицата Хартум.