На 24 март Арменската апостолическа църква отбеляза един от най-красивите и почитани християнски празници – Цветница, на арменски – Дзахгазарт, или познат още като Връбна неделя (Връбница). Той символизира тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим.
Преди години католикосът на всички арменци Карекин II провъзгласи Дзахгазарт за Ден на благославянето на децата в памет на факта, че по време на влизането на Спасителя в Йерусалимския храм децата възкликват ликувайки: „Осанна на Сина Давидов“ (Матей 21:15). Хората, които отиват в Свещения град да празнуват Пасха, го посрещнат с възгласи: „Осанна! Благословен идещият в името Господне! Осанна на сина Давидов! Осанна във висините!“ (Матей 21:9). Те постилат дрехите си по пътя на Христос, режат клони от палми и маслинови дървета и ги хвърлят по пътя му. Повярвали в силния и добър Учител, простосърдечните хора са готови да разпознаят в Него царя, който е дошъл да ги освободи. Хората слушат с възхищение учението Господне, след което слепите и куците се приближават до Иисус и Той ги изцелява.
Според учението на църковните отци, хвърлянето на дрехи пред Спасителя символизира освобождение от греховете, а поднасянето на клони е форма на специални почести и тържественост. Маслиновата клонка се смята за символ на мъдрост, мир, слава и радост. А поднасянето на палмови и маслинови клонки на Христос, възкресението на починалия Лазар, символизира победа над смъртта.
Ето този светъл ден арменските църкви по света отбелязаха на 24 март. За събитията, свързани с Дзахгазарт в своята проповед припомни и протойерей Кусан Хадавян – духовен пастир на арменците в София, който отслужи Света литургия в арменската църква „Света Богородица“, а в края ѝ благослови малчуганите, които редовно посещават арменската детска градина „Титерник“ към столичния клон на ХОМ – арменско благотворително дружество с дълга история. Те с усмивки и с глави, украсени с венци от върбови клонки, за което се бяха погрижили учителките им – дигин Вартануш Мануелян и дигин Ани Алексанян, се наредиха пред олтара в нетърпеливо очакване на думите за благослов от свещеника.
Арменският храм на този ден се изпълва с миряни, които се присъединяват към светата служба и празничния ден, а след това отнасят върбови клонки в домовете си – за здраве, мир и благоденствие. А отдалите се на пост получават Свето причастие.
Дзахгазарт се отбелязва в последната седмица на Великия пост и ознаменува началото на дните, наричани Страстите Господни, когато Спасителят понася страдания, за да изкупи греховете на човечеството. Във времето, когато се очаква Христовото Възкресение, вярващите се отдават на пост, който е най-продължителният сред постите в християнството. „Също така, когато постите, не бъдете като лицемерите, защото те правят лицата си мрачни, за да се покажат на хората, че постят. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си, за да се явиш постещ не пред човеците, а пред своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти възнагради явно“ – това казва Иисус в своята Проповед на планината.
Вярващият християнин съблюдава постите не заради въздържанието от храна, а за достигне духовно обновление. Това е време на пречистване от греховете, време за молитви и покаяние. Що се отнася до причастието, то е едно от тайнствата на християнската църква. Според Евангелието то е установено от самия Иисус Христос на Тайната вечеря. Причастието се взима, защото е необходимо на всеки християнин за спасение на душата. Към това го подготвя и Великият пост.
Да припомним, че съгласно църковната ни традиция, в събота вечерта преди Цветница, се извършва също богослужение и за един ден се отваря олтарната завеса. А в деня на празника се освещават раззеленилите се върбови клонки. Те се раздават на вярващите в памет на посрещането на Иисус Христос в Йерусалим с палмови клонки в ръце. Смята се, че безплодните клони символизират езичниците, те стават плодоносни едва след като са поднесени на Спасителя. А мекостта им е символ на смирението на Христовите последователи.
Ето как свещенослужителите обясняват и закриването на олтарната завеса: олтарът е мястото, където се намира Господ. Заради грехопадението човек се лишава от вечния живот и се откъсва от своя Създател. Затворената завеса означава, че Бог се е отвърнал от нас, но ни се дава шанс да се върнем към Него. Затова го има и Великият пост. А и да не забравяме, че само седмица след виковете „Осанна!“, идват крясъците „Разпнете го!“. Така че този грях трябва да бъде изкупен с вяра и смирение.
Времето от понеделника след Дзахгазарт до Христовото Възкресение се нарича Страстна или Велика седмица. Велик, сиреч Свят, се нарича и всеки ден от нея, който носи условно название, посветено на едно или друго събитие от земния живот на Спасителя. Споменават се последните заповеди, препоръки, страдания, смърт и възкръсване на Христос, но основните обреди на тази седмица за Арменската църква, започват от Велики Четвъртък, когато се извършва една служба, съхранена от ААЦ – Водънлъва или умиване на краката. Същият ден вечерта се отслужва една от най-трогателните служби – Хаварум, когато се четат глави от Евангелието, свързани със земния живот на Иисус, за което пишат апостолите и една по една се гасят запалените свещи, докато настъпи пълен мрак в храма.
На следващия ден – Разпети Петък, вярващите се отдават на дълбоката си скръб заради изстрадалия, изминалия своя страдалчески път до Голгота Христос, носещ с изтерзаното си тяло Кръста и разпънат на него. Службата е запомняща се, защото се извършва символно погребение, а вярващите преминават прекръствайки се под символичния Христов ковчег.
Вечерта на Велика Събота също се отслужва специална литургия, в края на която вярващите получават святата вест за Възкресението на Спасителя. Новината за „Кристос харяв и мерелоц!“ (Христос възкръсна от мъртвите) се повтаря многократно и миряните си я препредават благоговейно. С това се слага и край на Великия пост.
Тук е мястото да споделим и няколко думи за традициите в арменската кухня около тези празници. В помощ ни идва споделеното от президента на организацията „Да съхраним арменската традиционна кухня“ Седрак Мамулян. „Арменците приготвяха свои собствени уникални ястия за всеки празник, казва той. Сега се смята, че те са били предимно месоядни, но това не е съвсем вярно. Нашите предци са се хранели много разумно. Зеленчуците, билките и плодовете са били консумирани сушени, варени, ферментирали и мариновани. Зеленчуковата диета е била допълнена с диви билки и подправки.
Основните ястия на Дзахгазарт са били ахамах (сушени патладжани, лук, сол, черен пипер) и ястие с много екзотично име: змийска марината. Нашите предци са приготвяли кръгли питки от булгур и брашно, варили са ги в зелева марината, добавяйки чесън, което е придавало на това ястие изненадващо фин аромат и необичаен вкус“.