Вчера арменците по света, които 
са чеда на Арменската апостолическа света църква, отбелязаха Джъракалуйз. Така се нарича вечерта преди деня на Рождество Христово и според календара се отбелязва 5 януари. В храмовете се отслужва вечерна служба, вярващите се събират, за да бъдат съпричастни към вестта, която свещеникът оповестява в края й: „Христос се роди и се яви!“ (Кристос дзънав йев хайднецав. Дзец йев мез медз аведис). А след това взимат от рождествения огън и го отнасят в домовете си. Той символизира Витлеемската звезда – светлината, която сочи на влъхвите пътя към Младенеца в яслите.
В арменската традиция нарът се е превърнал в национален символ. Той съдържа в себе си смисъла на живота, просперитета и изобилието. Освен това е знак за пролятата Христова кръв, символизира още чудотворното Възкресение на Господ и разнообразието от Божиите благодати, сиреч добродетели. В тълкуванията на учителите и отците на арменската църква се смята, че подобно на зърната на нара, членовете ААЦ са много и различни, но са покрити с твърда черупка и са обединени в една Църква. Освен това за тях плодът символизира и арменската диаспора, пръсната по цял свят, но събрана в едно от предаността към вярата и храма. Идеята на жизнеутвърждаващия обред по освещаване на нара е призив към любов и единство, към духовност, предопределяща човешкия път.
През 2014 г. по разпореждане на арменския върховен патриарх и католикос на всички арменци Карекин II започна ритуал по освещаване на наровете, които след това се раздават на вярващите – за здраве и берекет.
А днес Арменската апостолическа
църква отбеляза Рождество Христово, когато се чества и Кръщението на Иисус Христос. Тя е съхранила древната традиция, която е спазвана в много християнски страни до V век. След това обаче някои от Църквите променят тази традиция, разделяйки във времето двете големи евангелски събития. Така някои от тях празнуват Светото Рождество на 25 декември, а други на 7 януари.
На 6 януари арменците посещават рождественската служба, след като предходния ден вечерта са си честитили раждането на Спасителя. След литургията свещениците отслужват молебен с освещаване на водата в памет на Кръщението в река Йордан. Това става със Свещеното писание, кръста и мирото, след което енориашите отнасят от светената вода в домовете си, разпръскват я из стаите, пръскат и себе си – за здраве, сила, вяра и благополучие, слагат я в ястията, използват я за болни като целебно средство, защото се смята, че тя, осветена в този ден и наречена „кръстена“, притежава специални благодатни свойства. Водата от Богоявление трябва да се съхранява благоговейно и вярващият трябва да се отнася към нея като към голяма светиня.
А сега нека да проследим каква е причината, поради която Арменската апостолическа църква почита в един и същи ден Рождество Христово и Богоявление?
Общоизвестно е, че единствено Арменската апостолическа църква отбелязва Рождество Христово на датата 6 януари заедно с друг един значим християнски празник – Богоявление. Обяснението за това трябва да се търси много назад във времето, затова трябва да се върнем назад в историята и да прелистим светите книги.
По заповед на император Август се извършва преброяване на населението в Римската империя, в чийто състав тогава влиза и Палестина. Всеки гражданин е бил длъжен да се регистрира в града, от който произхожда. Затова Йосиф взима бременната Мария и се отправя към юдейския Витлеем. Но за тях не се намира място в нито една гостилница и семейството е принудено да се приюти в пещера, която се използва за обор. Там се появява Младенеца. Така Синът Божий се ражда в бедност и в невзрачна обстановка.
Свидетели на появата на Иисус Христос стават пастирите от близките села, на които ангелите донасят благата вест за явяването на Спасителя. „И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки: Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука, 2:9-14).
Водени от новата звезда от изток идват влъхвите, за да се поклонят на новороденото дете и му поднасят три дара: злато като на цар, тамян като на Бог и смирна като на смъртен човек. След това се връщат по своите земи.
По време на кръщението Господне също се явява свидетелство от Бога Отец: „Това е Синът Мой възлюблен, в който е Моето благоволение“ (Матей, 3:17; Марк, 1:11; Лука, 3:22) и Светият Дух слиза до Христос във вид на гълъб. Така става второто Богоявление и по този начин двойното откровение на Богоявление (Аствадзахайднутюн) чрез Рождество (Дзънунт) и Кръщение (Гънунк) Христово арменската църква отбелязва в един ден – на 6 януари, под общото название „Богоявление“. Или казано по-ясно, арменците почитат едновременно Рождество Христово във Витлеем и Кръщението от Йоан Предтеча във водите на река Йордан, което става, когато Месията навършва 30 години (на места се сочи, че е бил на 33 г.). Т.е. той е кръстен в деня, в който се е родил. Разбира се Христос не е имал нужда от покаяние, но с кръщаването си той полага началото на това тайнство, което се явява задължително условие за принадлежността на вярващите към църквата. Затова и кръщението се възприема като духовно раждане на Спасителя.
На въпроса защо арменците не празнуват Рождество Христово подобно на римо-католиците на 25 декември, отговорът е лесен: защото като държава, първа приела християнството за своя държавна религия през 301 г., до ден днешен Арменската апостолическа църква остава вярна на евангелската традиция и послания. Исторически е известно, че до IV век всички християнски църкви отбелязват раждането на Спасителя именно на 6 януари. Макар че точната дата на появата му на бял свят не е исторически установена, не е записана в евангелията.
През 336 г. Римската империя решава да промени датата на честване на Рождеството от 6 януари на 25 декември и причината за това е известна. По време на зимното равноденствие хората тогава честват празника на непобедимото Слънце или на бог Митра от 21 до 31 декември, но най-пищно това става на 25 декември. И за да бъде прекъсната тази нехристянска, езическа традиция, свещениците решават да преместят деня на отдаване на почит към появата на Спасителя на бял свят, а на 6 януари остава бележенето на Богоявление или наричано още Откровение, обединяващо няколко знакови събития, свързани с Христос и най-вече неговото Кръщение във водите на река Йордан.
За времената, за които говорим, в Армения няма подобен езически обичай за отдаване на почит към Слънцето, а и Арменската църква не е спътник на Римската. Така че тя единствена съхранява традицията и досега. Страната приема християнството като държавна религия през 301 г. През 313 г. това се случва и в Римската империя по решение на император Константин I. От смъртта на Иисус са минали два века, но може да се предполага, че това е сравнително къс период и близък до събитията около живота му, така че най-логично е да се приеме, че хората тогава са знаели по-добре кога на бял свят се явява Синът Божий. И все пак никъде в Евангелията, разказващи за Него и писани от II век насам, не се споменава рождената му дата. Знае се само, че се ражда във Витлеем в обор и че трима влъхви идват от Изток, за да му поднесат даровете си.
Ако трябва да се опираме на свидетелства, то най-древният документ, който носи не само символичен или исторически, но и конкретен богослужебен, уставен характер, е т.нар. „Арменски лекционарий“, датиращ от началото на V век и повествуващ за започналото на 6 януари празнуване на рождественските дни в Йерусалим в края на IV век. Към тази дата се придържа и един от известните богослови – Епифаний Кипърски, който умира през 403 г. Гностиците също упоменават 6 януари като Рождество. Тази дата се среща и при Климент Александрийски (II-III век).
В правило 7 от 34-те апостолски правила четем: „Апостолите наредиха и потвърдиха, че Рождество и Откровение на Спасителя трябва да се честват на 6 януари и да го празнуват с голяма радост и празник“. А патриарх Климент Римски в своя устав сочи: „Светите апостоли потвърдиха Божието Рождество на 6 януари“. Епрем Хури от Сирия споменава в речта си за Рождество Христово (около 379 г.), че по негово време раждането на Месията и Богоявление се отбелязват на 6 януари в Месопотамия. Няколко години по-късно – през 386 г., Йоан Златоуст в проповед в Антиохия по повод Рождество казва: „Измина само година, откакто празнувахме Коледа с нова дата“, като говори за 25 декември.
В първия канон, приет на събора, свикан от император Юстиниян в Карно, участие в който взима и арменският католикос Сахак III от Цорапорец, четем, че „Празникът на Богоявление, който наричаме канон на апостол Филип, апостолите разпоредиха на 6 януари, за да се празнуват заедно Рождество и Христово Кръщение“. Това са само няколко примера, които показват, че всъщност наистина преди векове тези два свети празника са чествани заедно на една дата и че само арменците остават последователни на завещаното им и унаследено от техния първи просветител Крикор Лусаворич.
Тук е мястото да споменем и за ролята на видния арменски географ, картограф, историк, географ, астроном и математик Анания Ширакаци. Той се заема да изчисли рождената дата на Спасителя като в изследването си се базира на събития, които са известни и не пораждат съмнение. През VII век той посвещава част от своя календар на Рождество и на Богоявление като обстоятелствено пояснява въпроса за двете различни дати и отстоява верността на датата 6 януари. За изходна база му служи историята с родителите на Йоан Кръстител – свети пророк Закария и праведната Елисавета.
Нека накратко да припомним за нея. По това време Юдея се управлява от цар Ирод. Свещеникът Закария (Захария) и любимата му съпруга Елисавета, за която се казва, че е братовчедка на майката на св. Богородица – св. Анна (на места пише, че двете са сестри) дълги години нямат деца, макар неуморно да се молят да им се роди рожба. Двамата са вече на възраст, когато няма как да се надяват да имат дете, но продължават да се молят на Всевишния да ги ощастливи, макар и на старини, като стори чудо. По онова време свещениците при Йерусалимския храм са разделени на 24 смени. Всяка от тях служи по осем дни – от събота до събота. Закария е в осмата смяна, така че когато идва неговият ред, той поема от Хеврон, където живее, към Йерусалим. Тъй като длъжностите в храма се разпределят на принципа на жребия, на него се полага да влезе в храма Господен, за да покади, докато народът се моли отвън. И точно в този миг му се явява ангел Господен и му казва, че молитвите им са чути и съпругата му ще роди син, който ще носи името Йоан. „…и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!“ (Лука 1:5-17).
Известява му още, че синът му ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Закария остава силно смутен от чутото, казва, че и двамата с жена си са в напреднала възраст. Ангелът го успокоява, че е пратен от Бог да говори с него, че се нарича Гавриил и че бъдещият баща няма да може да проговори до деня, в който не се сбъдне пророчеството, тъй като не вярва на думите му. След като изминават дните на службата му, той завръща у дома. Скоро Елисавета зачева. Шест месеца след това събитие същият архангел възвестява в Назарет на Дева Мария, че ще стане майка на Спасителя. А тя веднага поема към Хеврон, за да сподели радостта си с близката си родственица Елисавета… Тази история четем в евангелието на Лука.
Защо я разказахме? Защото от нея Анания Ширакаци тръгва да прави проучване и да изчислява времето на появата на Иисус Христос. Той е убеден, че гърците, изхождайки от мига на мълчанието на Закария, си съчиняват шестмесечната бременност на Елисавета, твърдейки, че от момента, в който той спира да говори, жена му забременява и така стигат до датата 25 декември. Според видния арменски учен, пророкът замълчава на 27 септември, а в дома си се връща 12 дни по-късно. За база на това твърдение той използва разказа на евангелиста Лука. Така стига да извода, че майката на бъдещия Йоан Кръстител забременява на 9 октомври. Оттам насетне брои шест месеца, т.е. 180 дни и така става ясно, че през април Дева Мария посещава близката си роднина, за да сподели своята радостна новина. Продължавайки с изчисленията, Ширакаци установява, че двете се срещат на 16-и нисан (месец от еврейския календар), който съответства на римския месец април, дата 6-и. Е, девет месеца по-късно следва да се появи на бял свят Иисус Христос, т.е. на 6 януари.
Друг аргумент, който Ширакаци използва за своята теза, е моментът на Кръщението на Спасителя. Арменският учен твърди, че в светите писания се казва, че денят, в който е роден Синът Божий, но вече е навършил 30 години, е потопен във водите на река Йордан. И това е безпогрешно, защото ако Христос е бил 30-годишен – ни повече, ни по-малко, то следва рождения му ден да бъде също и денят на кръщението му. А ако преди 6 януари е денят на раждането му, а 12 дни по-късно – кръщаването му, разсъждава историкът, то евангелистът не би написал, че Иисус е бил на 30 години, а на 31 например. Към всичко казано може да се добави и това, че както Спасителя се роди от Дева в човешко тяло, така и кръщавайки се, се роди в река Йордан, като ни даде пример. И след като двете събития се смятат за рождение, макар и различни като тайнства, по тази причина се определя, че с първото раждане се чества и второто.
Сред аргументите на Арменската църква двете събития да се бележат на една и съща дата е, че нито евангелистите, нито онези след тях не казват, че Рождество Христово се отбелязва 12 дни преди Кръщението. Те посочват един празник – Рождество и Откровение, а не два отделни. Затова Ширакаци цитира шестия апостолски закон: „Защото, както е писано в глава 6 от Правилата, Апостолите са наредили и определили празникът на Рождеството и Откровението на нашия Господ и Спасител да бъде главен и първороден сред църковните празници на 21-ви Тибет, който съответства на 6 януари от римския календар“. Опонирайки на твърденията на гърците, че апостолите не са имали време да разглеждат празничните дни, тъй като тяхната работа е била да евангелизират и да отделят езическите празници, Ширакаци ги контрира с това, че ако са ни научили да се молим на изток, да празнуваме неделния ден, в който да не вършим работа, да постим в средите и петъците, то те не биха могли да останат небрежни по отношение на уточняването на празниците.
На финала трябва да подчертаем това, което свещенослужителите винаги проповядват на тези празнични дни, а то е, че независимо кога се отбелязва Рождеството на Иисус Христос, най-важното за този свят и светъл ден е тайнството и посланието, което носи. Божият син дойде на този свят, за да даде на човека вечен живот, да го освободи от греха, от тъмата на невежеството и да го дари със Своята божествена светлина и истина. А за нас, хората, остава само едно – да отделим един кът в сърцето си за Него и да следваме пътя му.
