В бъдещата изложбена зала ще бъдат подредени картини на Саркис Хачатрян, запечатали уникални рисунки от пещерите Аджанта в Индия
Идеята за създаването на центъра бе обсъдена на среща между зам. министъра на образованието, науката, културата и спорта на Армения Алфред Кочарян и посланика на Индия в републиката Кишан Дан Девал. Става дума за изграждането на отделна изложбена зала-музей, където ще бъдат копия от фреските в пещерното светилище Аджанта в Индия, изработени от арменския художник Сергей Хачатрян. Досега те се пазеха в Националната художествена галерия в Ереван.
От културното министерство напомниха, че в рамките на визитата в Националната галерия през октомври миналата година министърът на външните работи на Индия Субраманям Джайшанкар се запознава с работите на Саркис Хачатурян за пещерите на Аджанта (50 картини) и впечатлен от тях, предлага да се построи отделна изложбена зала в Армения с подкрепата на правителството на Индия.
За момента са предложени няколко варианта, свързани със строителството на изложбената зала, а като място е утвърден районът на площад „Шарл Азнавур“ в Гюмри. Очаква се изложбата-музей да предизвика голям интерес не само сред туристите, но и у местните жители, които проявяват особен интерес към културата на древните народи и историята като цяло. Градежът на залата ще започне след шест месеца.
Междувременно в Армения бяха организирани прояви в подкрепа на Международния ден на йогата. Алфред Кочарян сподели пред индийския посланик, че подобни събития активизират и придават стойност на междукултурния диалог между републиката и Индия.
Саркис Хачатурян е роден в Малатия (Турция) през 1886 г. Началното си образование получава в Арменския евангелски колеж в родния глад. От 1902 до 1908 г. учи в Ерзурум, след което заминава за Константинопол. От 1908 до 1911 г. се обучава в Академията за изящни изкуства в Рим, която завършва със златен медал. А после се връща в Константинопол и започва да преподава живопис в художествения колеж, но за кратко, защото отново тръгва на път. Поема към Париж, за да учи в Националното висше училище за декоративно изкуство. Продължава образованието си в Женева, после учи и в Мюнхен, и във Виена. Времето до 1918 г. прекарва в Кавказ – Батуми, Тифлис, Ереван, Дилижан, Иджеван и други градове на Грузия и Армения.
Известно време прекарва в Индия, както и в Персия, където реставрира фреските в арменската духовна обител в Исфахан.
Саркис Хачатрян умира през 1947 г. в Париж. През 1977 г. урната с праха му е пренесена в Ереван и днес се намира в пантеона „Гомидас“.
Пещерите Аджанта, разположени под формата на подкова, са построени с чук и длето и съдържат зашеметяващи стенописи, картини и скулптури, които изобразяват живота на Буда – основателят на будизма. Те са едно от чудесата на Индия. Този скален комплекс е сред великолепните образци на индийското майсторство за издълбаване на скални блокове. Невероятният комплекс съдържа внушителни храмове, светилища, скулптури и каменни украси. Помещенията и храмовете са изключително красиви и уникални. Те са 29 и са издълбани в планинския склон над река Вагора в индийската област Махаращра. 25 от помещенията са служели като стаи за живеене, а другите четтири са храмове. Скалният комплекс е сътворен между 200 г. пр. н . е. и 650 г. сл. н. е. като за изработването на статуите, ослепителната украса и издълбаването на помещенията са използвани само най-прости инструменти.
Удивителните Аджанта са открити съвсем случайно през XIX век (през 1819 година) от група британски офицери, които били на лов за тигри.
Аджанта е създадена от будистка религиозна общност от учени и монаси, които са вложили неимоверно старание и майсторство за оформянето на различните стълби, пейки, паравани, колони, скулптури и други мебели и декорации в комплекса. Всяка скулптура или допълнителна декорация е свързана с подовете, таваните и стените. За боядисването и украсата са използвани единствено естествени бои.
При проучването учените установяват, че единственото осветление, което са имали монасите, докато работят, е било от лампите с масло и от малкото слънчева светлина, която влиза в пещерите. Крайният резултат е поразяващ дори и днес, повече от 2000 години, откакто Аджанта съществуват.
Защо пещерите са изоставени през VI век и до днес не е ясно. Една от хипотезите е, че по това време в Индия е имало гонения срещу будистите и индуизмът е набирал все по-голямо влияние. Друга причина е свързана с изолираността на пещерите, което затруднява снабдяването на монасите с храна. Третата хипотеза, която има и солидни доказателства е, че монасите се прехвърлят в пещерите Елора, които са започнати, точно, когато Аджанта е изоставена.
Преоткритата през 1819 година колекция от рисунки, скулптори и образци на будистката архитектура, които могат да се видят в Аджанта, нямат аналог. Повечето от рисунките, които украсяват стените и таваните, са изображения на сцени от живота на Буда и на други будистки божества. Има и много митологични сцени. Сред стенописите най-интересни са тези от повестите Джатаки, които описват различни истории за предишните превъплъщения на Буда като Бодхисатва или този, на който му е предопределено да бъде Буда. Именно част от тези красоти пресъздава арменският художик Саркис Хачатрян и в скоро време неговите картини ще намерят своя дом в Гюмри.