Догодина в Армения предстои да се проведе VIII-ят световен форум на винения туризъм. За събитието съобщават от Министерството на икономиката.
По време на състоялия се тази година в испанския град Ла Риохе VII световен форум на винения туризъм Армения получи кана като символ на поредната такава среща на Световната организация по туризъм към ООН. Това се случи на 24 ноември. В Испания кавказката република бе представена от Комитета по туризъм и Фонда за винопроизводство и винарство в страната. Изпълнителният директор на Фонда Зарухи Мурадян взе участие в дискусията „Национални и регионални стратегии на винения туризъм“, за която бе поканена като почетен лектор.
През последните седем години в началото на юни в Ереван се провежда мащабния фестивал YereWineDays, който събира винопроизводители, експерти и почитатели на виното от цял свят. Целта на тази проява е да способства за развитието на събитийния туризъм в Армения, както и да стимулира икономиката с развитието на сфери като туризъм и производство на вино.
Според легендата, първият човек, открил винопроизводството в Армения, е Ной. Именно той засажда първата лоза в Араратската долина. Подсказка за това му дава пияна коза, която преяжда с твърде много диво грозде. Дали това е вярно или не е трудно да се каже със сигурност. Но други източници съобщават, че виното започва да се произвежда в страната преди повече от шест хиляди години. Като доказателство те цитират хрониките на Херодот, които споменават арменски кораби, доставящи своето вино във Вавилон.
Налице са много археологически свидетелства за винарството в Армения. Най-древните са открити в пещерата Арени 1 при Вайоц Цор и датират от четвъртото хилядолетие пр.н.е. Така че историята на виното в този край на света бележи дълга история. В древна Армения то се е смятало за напитка на боговете и царете. Арменските владетели пиели от сребърни бокали.
Традиционно виното се е произвеждало в градини или винарски изби в съседство с жилищен комплекс. Гроздето се изсипвало в платното на горната част на гумното, където мъжете го мачкали с крака, извлеченият сок се вливал в глинен кладенец, където се утаявало и частично филтрирало, а след това се изливало в подземни варовикови кладенци (такар) или вани. В тези съдове сокът постепенно узрявал, превръщал се в сладка каша и след това в рамките на четиридесет дни се превръщал във вино. Узрялото вино се съхранявало в мазета, в заровени в земята огромни делви или в надземни такива, покрити с каменни и глинени капаци. Колкото по-дълго отлежава виното, толкова повече съзрявало и ставало по-сладко и по-гъсто. Откриването на празничните церемонии по беритбата се счита за период на освещаване на гроздето и виното. Забележителното е, че традиционните народни начини за винопроизводство са съхранени и до днес при винарите, които работят в домашни условия.
Днес производството на вино в Армения се развива буквално стремглаво. Там се отглеждат около 200 сорта грозде, най-популярният сред които е „Арени“. Своето название плодът дължи на селото, което се смята за родина на виното. От този сорт се произвежда великолепно червено вино. А най-известният бял сорт грозде е „Воскехат“.
Освен вина от грозде, в Армения произвеждат и плодови – от кайсия, вишна, нар. Наровото се нарежда сред най-любимите и предпочитани от арменците.