В рамките на проведеното на 24 март т.г. заседание арменското правителство предложи бродерията да бъде включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Целта на проекта е да внесе промени и допълнения в съществуващия списък на ценностите на нематериалното културно наследство. Преди това бродерията беше изключена от него. Отбелязва се, че необходимостта от това се дължи на факта на регистриране на заявленията, отнасящи се до оценките на нематериалното културно наследство на Армения в списъка на международната организация.
Досега в представителния списък на нематериалното световно културно наследство по предложение на Армения бяха включени дудукът, лавашът, хачкарите (каменни кръстове), стилизираното изобразяване на арменската азбука (под формата на птици и други изображения), народният епос „Сасунци Давид“ и танца Кочари.
Арменската бродерия е един от най-древните видове ръкоделие. Историята на неговия произход води началото си от шивашките училища на Урфа, Мараш, Карин, Съваз, Ван, Айнтаб, известни със своите уникални произведения. През годините на геноцида обаче повечето от образците са унищожени, а днес са известни под други имена.
Сред хората, спасили това изкуство, е бродирачката Сатеник Безикян, която успява да опази образци от Урфа и Мараш. Бягайки от Геноцида над арменците тя успява да изнесе 73 оригинални бродерии и 230 ескизи. Днес те се намират в Националната галерия на Армения.
С днешна дата има няколко названия на арменската бродерия, с която в миналото е прието да се украсяват с характерната техника на изработка кувертюри, калъфки за възглавници, покривки и други предмети от бита. Трябва да се отбележи, че традиционната тема на външните елементи на арменската бродерия изненадващо приличат на шедьоврите на арменските каменоделци – същото сложно преплитане, изпълнено с хармония и музикален ритъм, осмоконечен кръст с осмоъгълна звезда отдолу – запазено ехо от езическата култура на царство Урарту, както и бродирани букви от арменската азбука.
За разлика от други арменската бродерия се отличава със специален, преплетен вид шев. Тази техника може да изглежда много сложна на пръв поглед, но красотата на работата, извършена в този стил, си струва отделеното време и овладяването на такъв уникален вид ръкоделие. За да се постигне търсеният ефект, са необходими плътна основна тъкан и конци. Скицата на изображението се прехвърля от оригинала върху тъканта със специален молив за маркиране. След като се маркира основата от отпечатания шаблон, се завършва първият ред с шев „рибена кост“. Следва вторият ред. При изпълнението на двата реда, трябва да се обърне внимание на местоположението на бримките: всеки бод трябва да има двата края под или над съседни бримки. За правилното положение на шевовете трябва да се следва схематичния чертеж. След това, оформяйки горната част на шева, трябва да се оплетат горните мрежи с работна нишка и да се направи същото с долната част, като се завърши шаблона. За правилното положение на шевовете трябва да се следва схематичният чертеж. След това, оформяйки горната част на шева, трябва да се оплетат горните мрежи с работната нишка и да се направи същото с долната част, като се завърши шаблона. За да се изпълнят третият и четвъртият ред, без да се пробива тъканта, трябва да се прекара работната нишка между тъканта и мрежестите нишки. Накрая трябва да се получи релефен шеф.
Днешните майсторки-бродирачки твърдят, че всяка школа
има свои модели и свои „тайни“. Бродира се върху основа от коприна, памук, вълна. Освен това отделните школи имат свои отличителни черти в технологията, цветовите нюанси и орнаментиката. Арменската бродерия се отличава с богатството на техническите средства, умението и финеса на бродерията, със стилизирани флорални и геометрични мотиви, както и с полихромни орнаменти. Много шевици получават името си от градовете и регионите, където се раждат: Мараш, Айнтаб, Ван и др.