На фона на започнатия преди повече от две години политически и дипломатически диалог на Армения с Турция за нормализиране на двустранните отношения, в културен план нещата започват да изглеждат по-добре. В историческа стъпка за насърчаване на културния диалог и помирението, двете съседни държави, които не поддържат дипломатически отношения повече от век, се заеха съвместно да разработят филмов проект, посветен на живота на известния истанбулски фотограф от арменски произход Ара Гюлер. Инициативата, която е в процес на пълно производство, има за цел да се превърне в първия съвместен пълнометражен филм между двете страни.
Работата по сценария и архивирането се извършва в Изследователския и архивен център „Ара Гюлер“, свързан с холдинг „Догуш“ в Турция. Продукцията се осъществява в сътрудничество с турските компании „Kara Kedi Film“ и „Луйс медия“, а в Армения основните партньори са „Ансо филм“, заедно с продуцентите Ани и Ованес Галъстян. Режисьори и сценаристи, отговорни за проекта, са Ела Алямач и Арен Пердечи.
Планира се първият арменско-турски съвместен филм за „Окото на Истанбул“, както наричаха видния фотограф, да бъде представен в Кан премиерно на филмовия фестивал, в секцията „Marche du Film“ – едно от най-важните събития в световния кинокалендар. Инициативата е подкрепена от Главна дирекция „Кино“ към Министерството на културата и туризма на Турция и платформата TRT „12 Point“.
С този филм не само се стреми да се отдаде почит на кариерата на Ара Гюлер, признат за един от най-влиятелните фотографи на ХХ век, но той символизира и стъпката към културното сътрудничество между две страни, чиято история е белязана от многогодишно политическо напрежение. Продукцията има за цел да насърчи взаимното разбирателство, историческата памет и споделеното културно наследство.
Ара Гюлер (Арам Дердерян), който прекарва целия си живот в родния си град Истанбул, се нарежда в първата седморка на най-добрите и влиятелни фотографи в света. Наричан е още „фотограф на века“. Цял живот той улавя с фотообектива си динамиката на живота в родния си град. Негови фотоси се публикуват в различни международни издания. Той прави портрети на видни художници и политици. Работи на твореца се пазят в едни от най-крупните музеи по цял свят.
Бъдещият световноизвестен фотограф се ражда през 1928 г. в семейство Дердерян. Скоро обаче се налага фамилията му да бъде сменена, след като в Турция през 1934 г. е приет закон, съгласно който всички граждани трябва да си изберат нова от списък, предложен от държавата или да си измислят сами такава, използвайки турски корени. Така през 1935 г. родителите на Арам заменят арменското си име с турското Гюлер.
Това обаче не пречи на момчето да завърши авторитетното арменско училище „Гетронаган“ (Централно), където учат много видни арменски дейци на културата, политиката и науката. Така още в детството си той се оказва в средите на арменската истанбулска интелигенция, има възможност да общува с писатели, художници, поети.
Когато през 1950 г. записва да учи икономика в университета в родния си град, паралелно започва да се занимава с фотожурналистика за вестник „Йени Истанбул“. С времето става известен по света като документален фотограф, получава поръчки от такива известни международни медии като френския „Пари мач“, немския „Щерн“, английския „Съндей таймс“ и други. През 1961 г. става ръководител на фотографския отдел в турския „Хаят“.
Кения, Борнео, Нова Гвинея, Индия, Пакистан, Афганистан, Казахстан, Иран… Гюлер е пропътувал целия свят, за да запечата моменти, които безпогрешното му око улавя. Междувременно става член на международната фотографска корпорация „Magnum Photos“, участва в годишната Книга на британската фотография и ще стане първият турски фотограф, който се присъединява към Американското общество на фотографите, работещи за списания.
През годините Ара Гюлер получава множество награди и звания, в това число и престижната немска титла във фотоиндустрията „Meister Der Leica“. А през 2000 г. е наречен „фотограф на века“. „Присъствието на фотографа трябва да е незабележимо. В противен случай композицията се превръща в маскарад. Винаги се старая да бъда много дискретен. Фотографът трябва да бъде мълчалив свидетел“ – това е веруюто, което творецът изповядва в професията си. „Търся лицето, търся човешкото“, ще казва той.
През 2002 г. Франция награждава фотографа със степента Офицер на ордена за изкуство и литература, а през 2009 г. получава Медала на Париж. Творчеството му е част от стотици изложби по целия свят, а фотографиите му са публикувани в десетки книги. Гюлер интервюира и фотографира множество забележителни политици и хора на изкуството – от Уинстън Чърчил, Вили Бранд и Индира Ганди, до Мария Калас, Алфред Хичкок, Пабло Пикасо, София Лорен и Салвадор Дали.
Арменецът почина през 2018 г. на 90-годишна възраст. Неговите творби се съхраняват в музеи и частни колекции из цял свят.
В България донякъде познават работата на този изумителен майстор както от документалния филм за него „Окото на Истанбул“ с режисьори Бинур Караевли и Фатих Каймак, така и от фотоизложбата с негови произведения, която се откри в края на 2023 г. в резултат на сътрудничеството между столичната галерия „Синтезис“ и Музея „Ара Гюлер“ в Истанбул, в партньорство с посолството на Турция в България.