Количките за хора с ограничени възможности не са 
изобретение на съвременния ни свят. Рисунки, съхранени от далечни времена, сочат, че такива приспособления е имало още от VI век пр. н.е. В Китай, Египет и Гърция са съществували подобни предмети, напомнящи на талиги и на столове с колелца.
През XVI век прототип на инвалидната количка използва испанският крал Филип II, който страда от подагра. Той до края на дните си не може да се движи самостоятелно заради сериозни болки в краката и за разходките си из парка използва стол с опора за краката и подлакътници, който се управлява от прислугата.
До началото на ХХ век количките са направени от дървени рамки, плетени седалки, големи колела, подлакътници и подложки за краката. Масовото производство на инвалидни колички започва в САЩ през 30-те години на миналия век. Въпреки това те продължават да бъдат обемисти и неудобни. И това е така до момента, докато един човек – Емик Авакян, който е инвалид по рождение, не изобретява съвременната количка с ръчно и автоматично управление. За създаденото от него крайно необходимо пособие той получава награда от президента Джон Кенеди.
Емик Авакян се ражда в Иран, в град Тавриз през 1923 г. Лекарите го диагностицират с тежка форма на церебрална парализа. За да помогнат някак на детето си родителите му решават да потърсят помощ от задгранични лекари. Отначало семейството се установява в Русия, след това в Германия и накрая се преселват в Ню Йорк.
Въпреки тежкото си заболяване момчето проявява голям интерес към ученето, завършва колежа с отличие и продължава образованието си в Колумбийския университет, завършвайки с магистърска степен физика и математика.
Заради болестта си Емик има проблеми и с речевия си апарат, мнозина никак или трудно разбират какво казва. Особено му е сложно да общува с машинописките, които често неправилно записват диктуваното от него. Това кара Авакян още като студент да се замисли върху пишеща машина, която да може да печата от дишането. И я изобретява. Макар и механизмът да е твърде бавен, вече не се налага да се натискат клавиши.
След това Емик се замисля как да усъвършенства инвалидните колички. Първоначално създава такава, за придвижването с която няма нужда от чужда помощ. Човекът може сам да управлява пособието с помощта на ръцете си. Но за арменеца това не е достатъчно и той продължава да мисли върху промените. Така се ражда количка, която да се сгъва, за да влиза в кола. После създава автоматизираните колела, с помощта на които столът може да се превключва от ръчен на автоматичен режим.
И далеч не
спира с нововъведенията си. Авакян има патентовани 57 родени от неговата мисъл изобретения. Всички те са толкова забележителни и значими, че през 1961 г. ученият получава високо признание и наградата „За изключителен принос в трудоустройството на инвалидите“ от президента Кенеди. Следват още ред изобретения и награди. През 1996 г. е удостоен със званието „Почетен доктор“ на „Еврика колеж“, където той е учил. Признанието му е дадено за въплъщаване на ценностите на училищна институция. От най-старото инженерно общество в САЩ – Тау Бета Пи, получава „Награда за изявен инженер“ (1979), „Награда за научни постижения на Арменския комитет“ по повод 200-годишнината му се връчва на Авакян през 1976. Отличен е и с Кралски медал от шаха на Иран (1963).
Макар и в това тежко състояние, Емик живее 89 години, през които работи напълно ползотворно, облекчавайки с изобретенията си живота на инвалидите. Този изключителен учен със силен дух и свежа, креативна мисъл, умира точно преди 10 години – през 2013 г. През 1980 г. Авакян се жени за Ан, с която живеят заедно с трите си дъщери до смъртта му в щата Масачузетс.