Името на художника Ариел (Харутюн) Аджемян не е широко познато. Но има защо да се научи за него и творчеството му. Не само защото се смята, че възпроизведеният от него лик на Иисус Христос от Туринската плащеница, се смята от специалистите в научно-изследователската сфера като най-точния, а и защото останалите му картини са ярки, стилни и отличаващи се с рисунък, характерен за този майстор на четката.
Художникът се нарежда сред представителите на школата на академичния реализъм и се смята за изкусен майстор на композицията. Платната му са разнообразни откъм теми – национални и общочовешки. В тях авторът отделя внимание както към древната, така и към новата история на арменския народ. Освен това експертите твърдят, че той често се вдъхновява от декоративно-алегоричните картини на италианското Възраждане. Аджемян в работата си отдава предпочитание и на портретите, и на пейзажите. Религиозната тема също е част от творческите му изяви. Рисува фрески – и с духовна, и със светска тематика.
Ариел се ражда през 1904 г. в Османска Турция. Става свидетел на започналите още през 1909 г. преследвания над арменците. Когато е само на пет години баща му загива. Скоро след това е разделен от майка си и брат си, приет е в арменсккия католически Орден на мъхитаристите, където остава до 18-годишна възраст и там получава своето образование. А кариерата му започва във Франция, работите му получават признание в периода 1931-1938 г. и биват представени в Париж, Виена, Венеция, Милано. Художникът започва активно да рисува, след като му е отказана длъжността на преподавател по живопис в колежа „Мурад“ във френския град Севър.
В техниката на фресковата живопис на Аджемян личи влиянието на майсторите от старата школа като Тициан. С времето той разкрива разностранното си майсторство както при създаването на малки композиции, така и в монументалната живопис. Творчеството му е изключително пъстро – наред с портретите и пейзажите, той рисува и натюрморти, битови сцени, голи фигури, батални сцени. Сред хората, които изобразява върху платното, има политици, духовници, лица от света на развлеченията. Герои на портретната му живопис стават известният италиански оперен певец Джовани Мартинели, френският министър на финансите Луи Жермен-Мартан, папа Пий XI и кардинал Ахаджанян.
Ариел Аджемян е дълбоко набожен човек и вярва, че призванието му е да бъде свещеник. Но ред обстоятелство пречат това да се осъществи. Затова пък успява да реализира друга своя мечта – да живее известно време в Америка, за да опознае по-добре американците и да създаде серия от картини за демокрацията. И през 1938 г. решава да прекара известно време в САЩ. Тази негова постъпка ознаменува нова ера в творчеството на младия художник. През 1939 г. той подрежда изложба в Ню Йорк и тя бива описана като една от най-впечатляващите колекции, които не са представяни в галериите от дълго време. Критиците твърдят, че майсторът на четката разкрива многостранния си талант благодарение на умението си да работи с формите, че има прекрасно чувство към цвета и се впечатляват от романтичния му подход. Разбира се, подчертава се и голямото влияние на европейската традиция в работите му. Оценката им е съвсем вярна, защото арменецът довежда до съвършенство използването на пастелите върху хартията и концепцията за съчетаване на светлото и тъмното. Върху плътна черна хартия например той използва бяла креда, вдъхвайки така живот на тъмния фон.
След установяването на Аджемян в Щатите той съществено променя своята техника и предмета на творчеството си с чисто религиозна. През следващите 20 години рисува само няколко портрета и то на близки приятели. Работи ежедневно, прави ескизи, води отшелнически живот. На практика след 1939 г. негови работи не са показвани публично (в галерии), макар че негови картини са представяни често в дома му.
През 1958 г. Ариел Аджемян е удостоен с висока чест, най-високата, оказвана от Католическата църква на мирянин. Той е награден със Златен медал от римския понтифик Пий XII и е посветен за рицар на Ордена на свети Григорий. А през март 2012 г. посмъртно творецът бе почетен със званието на почетен випускник на възпитаниците на Мъхитаристката асоциация. След смъртта му през 1963 г. са организирани ред изложби с негови произведения. Някои от религиозните му творби са дарени на музеи в Ереван и Ню Йорк, на арменската католическа църква „Свети Кръст“ в Белмонт (Масачузетс), на църквите „Св. Марк“ и „Св. Бернард“ във Филаделфия. Картината му „Христос в Храма“ пък е поднесена в дар на колежа „Анна Мария“ в Пакстън, щата Масачузетс, където дъщерята на арменеца получава висшето си образование.
В Европа творчеството на Аджемян също е удостоено с внимание. Докато работи на Стария континент той получава два златни медала за изкуство – от „Association Artistiques” във Венеция и от „Artistes Critiques” в Париж. Получава и степените Maestro d'Arte, професор по изкуство в Академията за изящни изкуства във Венеция и доктор по философия на университета в Падуа, Италия.