Темата за ареста на милиардера Самвел Карапетян продължава да бъде сред водещите новини в арменските медии. И не само. Към нея се обръщат и водещи информационни агенции като „Дойче веле“ и БиБиСи. Всяка от тях дава свой коментар за случилото се в Армения и за неправомерността на действията на арменските власти.
„Дойче веле“ публикува материала на журналистката Аршалуйс Махдесян, който предлагаме на вашето внимание:
Политическият и икономически конфликт между премиера Никол Пашинян и руско-арменския милиардер Самвел Карапетян ескалира в Армения. Той беше арестуван по обвинение в призиви за завземане на властта. На фона на тази обвинения съдът в Ереван разпореди арест на руския милиардер от арменски произход за два месеца. Защитата му нарича случая изфабрикуван, а самият бизнесмен, който подкрепя Арменската апостолическа църква (ААЦ) в разгара на конфликта ѝ с властите, подчерта в публикувано изявление, че няма да се откаже от принципите си. Междувременно правителството обяви намерението си да национализира компанията си „Електрически мрежи на Армения“ – най-големият оператор на електроразпределение в страната.
Арест в полунощ
Около полунощ на 19 юни, съдът в Ереван, пред който се бяха събрали поддръжниците на Самвел Карапетян, разпореди ареста му за два месеца. Това решение беше посрещнато със силна опозиция както от поддръжниците на милиардера, така и от Арменската апостолическа църква. Защитата на бизнесмена нарече ареста незаконен и обяви намерението си да го обжалва. Самият Карапетян публикува писмено изявление, в което подчертава, че „незаконният арест и изфабрикуваните обвинения“ няма да го принудят да се откаже от собствените си принципи. Той за пореден път изрази ангажираността си с Арменската църква и готовността си да продължи да служи „в интерес на родината“.
Скоро Арменската апостолическа църква излезе с официален отговор, оценявайки ареста като продължение на „антицърковната линия“ на премиера и опит за оказване на натиск чрез сплашване. В изявлението на Първопрестолния Ечмиадзин се подчертава, че случващото се е удар по репутацията както на ААЦ, така и на Република Армения. Църквата изрази пълна подкрепа за Самвел Карапетян и семейството му, призовавайки за тяхната защита. Междувременно управляващата фракция „Граждански договор“ инициира подготовката на законопроект за национализация на „Електрически мрежи на Армения“ – стратегическа енергийна компания, която е част от групата „Ташир“ и принадлежи на Карапетян.
Обвинения, обиски, задържания
Конфликтът между руския милиардер Самвел Карапетян и арменските власти се разпали на 18 юни на фона на публичното му изказване в подкрепа на йерарсите на Арменската апостолическа църква, която е остро критикувана от премиера Никол Пашинян. По време на телевизионно предаване Карапетян обвини властите в натиск върху църквата и заплаши, че ако политиците не успеят да разрешат ситуацията, „ние ще участваме по свой начин“.
Скоро след това изявление бе извършен обиск в ереванската резиденция на Карапетян, по време на който, според съобщения в медиите, са задържани около 45 души. Самият бизнесмен остана в къщата до късно през нощта, след което доброволно отиде в полицията, потвърждавайки за пореден път подкрепата си за ААЦ.
Премиерът Пашинян реагира остро на думите му, като написа редица критични публикации в социалните мрежи за църквата и самия Самвел Карапетян. По-късно Следственият комитет на Армения съобщи, че вижда в тези изявления на бизнесмена признаци на призив за противоконституционно завземане на властта (чл. 422 от Наказателния кодекс на Република Армения). Прокуратурата санкционира образуването на наказателно преследване и в съда беше внесено искане за арест. Ситуацията около бизнесмена рязко се влоши.
Самвел Карапетян е един от най-богатите бизнесмени от арменски произход, собственик на групата „Ташир“, която оперира с недвижими имоти, енергетика и други области. Според Forbes, състоянието му е 3,2 милиарда долара, което го поставя на 44-то място сред руските и на 1102-ро сред световните милиардери. През 2024 г. приходите на групата надхвърлиха 260 милиарда рубли.
Реакцията на Русия и отговорът на Ереван
Някои членове на руската Държавна дума и медийни фигури, известни с прокремълската си позиция, включително Маргарита Симонян и Владимир Соловьов, изразиха подкрепа за Самвел Карапетян. Руското външно министерство също заяви, че следи отблизо ситуацията, в която, според официалния представител на министерството Мария Захарова, Карапетян „е заплашен с арест под съмнителни предлози“.
В отговор арменското Министерство на високотехнологичната индустрия обяви подготовката на законодателни и технически стъпки за противодействие на информационното влияние на руските държавни медии. Според министър Мъхитар Хайрапетян планът е да се ограничи разпространението на „подобни материали“ в ефир и онлайн платформи, както и да се засили медийната грамотност и киберсигурността в страната.
По-рано излъчването на програмите на Соловьов в обществения мултиплекс беше спряно. В същото време Първи канал, РТР-Планета („Русия 1“) и „Култура“ продължават да излъчват в Армения – въз основа на междуправителствено споразумение с Русия. Арменските власти, разглеждайки отделните програми като елемент от хибридна война, по-рано заявиха възможността за преразглеждане на това споразумение, ако преговорите с Москва не доведат до резултати.
Междувременно почетният председател на Ереванския пресклуб Борис Навасардян нарече продължаващото излъчване на телевизионния канал Русия-1 чрез обществения мултиплекс на Армения „крещящ абсурд“. Според него има всички основания за прекратяване на междуправителственото споразумение с Русия относно излъчването на този канал. „Всички граждани на Армения трябва да осъзнаят това - независимо от отношението им към действията на властите към Арменската църква или Самвел Карапетян“, подчерта той в интервю за „Дойче веле“.
Натиск върху бизнеса
на електропреносните мрежи, която принадлежи на Самвел Карапетян
Конфликтът ескалира и на икономическия фронт. На 18 юни Пашинян обяви намерението си да национализира „Електрическите мрежи на Армения“, която принадлежи на бизнес-структурите на Карапетян, обвинявайки компанията в създаване на „енергийна криза“. Той обясни позицията си с технически причини – периодични прекъсвания в електрозахранването на страната, за които вижда вина в „Електрически мрежи“. Правителственият ръководител заяви още, че подозира наличието на умисъл в действията на компанията: смята, че те биха могли да бъдат насочени към генериране на масово недоволство в страната. Според Пашинян вече е в ход разследване, а на министрите е възложено да изчислят размера на щетите и да представят механизми за тяхното обезщетяване до 21 юни (такова все още няма, бел. ред.). Арменският премиер подчерта, че пряко свързва засиления натиск върху компанията с това указание.
В тази връзка Никол Пашинян нарече изявлението на Карапетян в защита на църквата „димна завеса“, зад която се крият интересите на собствениците на „Ел.мрежата“, опитващи се да избегнат отговорност за причинените щети. Почти едновременно с изявленията на премиера се появиха съобщения за проверки в други бизнеси, свързани със семейство Карапетян. Службата за контрол на безопасността на храните съобщи за откриване на сериозни санитарни нарушения във веригата ресторанти Pizza Tashir. След проверката дейността на пет клона беше спряна до отстраняване на пропуските.
Външните корени на конфликта
чието подобрение беше изцяло изпълнено от групата „Ташир“, след това продължиха разговора си в едно кафене
Арменският политолог Хрант Микаелян разглежда ареста на бизнесмена Самвел Карапетян и последвалите претърсвания на активите му в Армения като част от предварително планирана и политически мотивирана кампания за неговото неутрализиране. Според него, проверките на бизнес структури, принадлежащи на семейство Карапетян, и разпространението на негативна информация в медиите показват опит за ограничаване на влиянието на бизнесмена върху вътрешната политика. „Това е натиск върху всичко, свързано с Карапетян, и кампанията очевидно е била предварително подготвена“, сигурен е той.
Политологът допуска, че случващото се може да има външен произход. „Съдейки по парчетата на пъзела, които се сглобяват, поръчката за Карапетян е дошла от Запада, а конфликтът около църквата е бил просто удобен претекст“, каза той в разговор с DW, наричайки действията на властите „целенасочена кампания срещу Русия“, а не случаен епизод.
В същото време поддръжниците на правителството, от своя страна, виждат в активизирането на самия Карапетян външно влияние от различен вид – намеквайки за евентуалната му връзка с руската политическа линия. Така, прессекретарят на премиера Назели Багдасарян обвини бизнесмена в социалните мрежи в опит за намеса във вътрешния дневен ред на Армения, използвайки „методи от север“. А в арменското публично пространство изразът „север“ често се използва за обозначаване на Русия – стратегически съюзник на Армения, отношенията с която забележимо се влошиха през последните години.
Икономически и политически рискове
На фона на нарастващия натиск, арменските икономисти предупреждават за рискове: ако властите предприемат де факто национализация на частен стратегически актив, това, според тях, може да навреди на инвестиционната привлекателност на страната.
Икономистът Пайказ Фанян отбелязва, че подобни действия противоречат на основния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Освен това, в случая с „Ел.мрежата“, може да има правни последици: някои от компаниите, които са притежавали актива, са регистрирани в Кипър – държава, с която Армения има споразумение за защита на инвестициите. Това, според него, може да доведе до международни съдебни спорове с потенциални последици за републиката.