След като на 13 декември азербайджанските „еколози“ блокираха Лачинския коридор, на следващия ден бившият държавен министър на Арцах и съветник на настоящия такъв (както и ексомбудсман) Артак Бегларян съобщи, че е решил да обяви безсрочна седяща стачка. В тези свои действия той не е сам. Сред стачкуващите са и настоящият омбудсман на Арцах Кехам Степанян, арцахци, принудително оставащи в Армения, докато семействата и децата им са далеч от тях в една изцяло блокирана и изолирана от света страна, както и местни техни сънародници, загрижени за съдбата на непризнатата република.
Бегларян и Степанян, които са били на работно посещение в Ереван и сега не могат да се върнат обратно в родината си, изразяват своя протест пред ереванския офис на ООН. След като десет дни седящата стачка не даде особени резултати, вчера те обявиха, че е взето решение тя да бъде заменена с ежедневни протести, обмен на мисли и планове за следващия ден. Ще се занимават и с координиране на действията си в името на Арцах и неговата безопасност.
Бегларян призова публично да се провеждат различни акции и обясни защо изборът му се е спрял върху офиса на ООН, а не посолството на Русия или сградата на арменското правителство. „Русия не е единствената отговорна за ситуацията в Арцах, макар че отговаря за мисията на миротворците. Тя е пълноправен член на международната общност, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и член-съпредседател на Минската група в ОССЕ. Русия, както и другите постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, има международни ангажименти“, посочи той. И добави: „Република Армения е една от главните отговорни за ситуацията. Но това не е въпрос на отговорност само на Армения“. Подчерта още, че не иска протестите да се провеждат пред зданието на арменското правителство и заради това, че не желае да се намесва във вътрешнополитическите процеси, както и изхождайки от чисто етични съображения.
Три дена след началото на стачката Бегларян и Степанян бяха приети от изпълняващия ангажиментите на постоянен координатор на офиса на ООН в Ереван Кристин Вайганд. Срещата им продължила 20 минути. При разговора тя им казала, че в щаб-квартирата на ООН знаят за провежданата акция, запознати са и с исканията им. „Договорихме се, че ще им предадем нашата позиция и искания в писмен вид, в окончателен електронен вариант, а те ще ги препратят в щаб-квартирата в Ню Йорк. Когато повдигнатите от нас въпроси бъдат обсъдени и се вземе решение, ще бъдем информирани“, съобщи Бегларян като постигнат резултат. И ако това не е поведение на чиновник, безразличен към хиляди човешки съдби!
Съветникът на държавния министър на Арцах поясни, че пред Вайганд са повдигнати ред въпроси, сред които и защо досега Върховният комисар на ООН по правата на човека не реагира на кризата в Карабах и как различните органи на международната организация могат да осъществят мисия в Карабах. „Като цяло нейният отговор бе, че в ереванския офис не приемат подобни решения, не са упълномощени за това, могат само да предадат нашето недоволство и искания, повече нищо не могат да направят.
Същото важи и по отношение на механизмите за защита на правата на човека, казват те, тоест г-жа Вайганд отбеляза, че тези органи са независими, сиреч нямат отношение към тази служба и вземат решенията си отделно. Но тя също така изрази увереност, че в крайна сметка Службата на Върховния комисар по правата на човека е добре запозната със ситуацията в Арцах.
Ние недоумяваме, че те са били информирани, тъй като генералният секретар на ООН също направи изявление, но все още няма реакция“, отбеляза Артак Бегларян.
Протестиращите очакват от ООН дългосрочни международни гаранции за сигурността на Карабах. Идеята да има международна мисия в конфликтната зона прозвуча и от устата на арменския премиер Никол Пашинян, както и в арменския парламент. Това никак не допада на Русия и коментар по този повод – твърде нелицеприятен за Ереван, прозвуча от устата на руския външен министър Сергей Лавров. От чисто дипломатическа гледна точка казаното от него може и да има резон, но от хуманна и по отношение на положението, в което се намират хиляди беззащитни хора – едва ли.
!