Парламентът на Арцах вчера избра новия президент на републиката, след като на 1 септември Араик Арутюнян подаде оставката си. Единственият кандидат, издигат за поста, бе бившият шеф на Съвета за сигурност Самвел Шахраманян, който с указ на ексдържавния глава бе назначен преди десет дни временно за премиер. При закритото гласуване участваха 23 депутати, от които 22-ама дадоха своя вот за предложения от парламентарните групи на „Свободна родина – ОГА“, „Справедливост“, АРФ „Ташнагцутюн“ и Демократическата партия на Арцах“ претендент за вакантния пост. Един народен избраник гласува против.
Преди гласуването от партия „Единна Родина“ бе подадена заявка за президентското кресло в полза на бившия министър на отбраната и бившия секретар на Съвета за сигурност на Арцах Самвел Бабаян. Само че приложените към предложението документи са върнати, тъй като се оказва, че не предоставено свидетелство за арцахско гражданство през последните 10 години и за постоянно местопребиваване на територията на страната – пак през последните десет години, както изисква Конституцията.
„Очевидно е, че целта на конституционните норми за избор на нов президент за преходен период в случай на овакантяване на длъжността на настоящия президент при военно положение е била да се гарантира, че в случай на президент, избран по пътя на пряката демокрация, напуска поста си преждевременно по каквато и да е причина и изборните му планове остават недовършени, страната не влиза в президентски и предсрочни парламентарни избори“, така обоснова в речта си новоизбраният президент на Арцах направения избор.
Обръщайки се към настоящия председател на арцахския парламент (предишният подаде оставката си преди по-малко от месец – по здравословни причини, бел. ред.) и към присъстващите депутати, Самвел Шахраманян декларира, че Основният закон на републиката провъзгласява Арцах за суверенна, демократична, правова и социална държава и установява, че властта принадлежи на народа, който я осъществява по пътя на свободните избори, референдуми и други пътища, предвидени от Конституцията и законите. „Нормите, заложени в Конституцията, предвиждат определени механизми за противовес, предназначени да осигурят координираната и непрекъсната работа на всички клонове на властта. В тази система има място и институцията на президента, чиято задача е да поеме отговорност за преодоляване на съществуващите предизвикателства. За да осъзнаем последното, е изключително важно да оценим трезво реалността и да се освободим от илюзиите.
… Поредната фаза на конфликта в Арцах, започнала на 27 септември 2020 г. и замразена с тристранното споразумение от 9 ноември, не само направи невъзможно изпълнението на предизборната програма на настоящия президент, но и породи редица нови актуални проблеми. Ето защо в настоящата ситуация кандидатът, който кандидатства за президент, трябва да се съсредоточи повече върху преодоляването на кризисната ситуация, решаването на онтологични и хуманитарни проблеми, на такива, свързани със сигурността, пред които е изправена държавата. Основните положения на последния и визията за резултатите от планираните действия вече бяха обсъдени по време на проведени срещи с фракциите.
Бих искал да благодаря на всички депутати, участвали в обсъжданията за повдигнатите въпроси, изказаните мнения и предложения, както и за изразените опасения. В същото време благодаря и на всички политически сили, които издигнаха кандидатурата ми пред Народното събрание.
Уважаеми депутати, същността на представената пред вас визия може да се обобщи в следната кратка формулировка: укрепване на държавата и поддържане на вътрешната стабилност, защита на правото на самоопределение на Арцах, осигуряване на неговия свободен живот и сигурност, насърчаване на икономическото развитие на страната, постепенно подобряване на социалното положение на хората и укрепване на върховенството на закона.
Какви са предизвикателствата, които днес стоят пред Арцах?
Няма да разкрия тайна, ако кажа, че частичната, а след това и пълната блокада на Република Арцах от страна на Азербайджан от 12 декември 2022 г. насам създаде ред проблеми. Няма съмнение, че на настоящата ситуация влияние имат геополитическият конфликт между Русия и Запада и руско-украинската война. Този конфликт намира своето отражение и в нашия регион, разглеждайки решаването на карабахския въпрос като част от стъпките, предприемани един срещу друг в рамките на това противодействие.
След като преосмисли своята концепция за сигурност в светлината на следвоенните реалности, Република Армения фактически изостави дългосрочната си мисия на гарант за сигурността на Арцах и възприе подход, наречен „мирен дневен ред“, в основата на който е признаването на териториалната цялост на Азербайджан, включително с Арцах, при условие че се гарантират основните права и правата на арменците в Арцах.
На свой ред Азербайджан, възползвайки се от факта, че международните играчи не предприеха обективни стъпки, постепенно нарушава разпоредбите на тристранната декларация от 9 ноември 2020 г. и засилва натиска върху Арцах с цел изпълнение на собствената си програма за „интеграция“. В същото време продължава да тръби по всички международни трибуни, че арцахският конфликт вече е решен, че няма такова нещо като Нагорни Карабах, а въпросът за гарантиране на правата и свободите на местните арменци е вътрешен въпрос на страната им.
Напротив, геополитическите центрове се задоволяват само с нарастващ ежедневно обем загриженост, увещания и призиви. Изпълнението на решенията на международни и европейски съдилища по правата на човека също остава непълно. Очевидно е, че никой международен играч в момента не е заинтересован да прилага строги мерки срещу Азербайджан. Освен това възможността за включване на Степанакерт в преговорите по интеграционния дневен ред дори се смята за реалистична.
С други думи, можем да констатираме, че правата и законните интереси на арменците в Арцах не са защитени от международното право. Съответно смятам, че нашите представи и очаквания по отношение на международното право са нереалистични и откъснати от реалността, тъй като е очевидно, че международната политика, геополитиката, дори войните не се провеждат в рамките на международното право.
Горното не оставя на Арцах друг избор, освен да се опита да намери междинни решения въз основа на ситуацията“, каза новият президент на републиката пред депутатите.
Самвел Шахраманян е роден в Степанакерт през 1978 г. През 1999 г. завършва Арцахския държавен университет, факултета по икономика. Веднага след това до 2014 г. работи в Националната служба за охрана, съответно в Държавната данъчна служба, полицията и като главен изпълнителен директор на Министерството на правосъдието на Карабах.
През 2014-2018 г. оглавява Националната служба за сигурност на Република Арцах. През 2018-2020 г. е председател на Комисията по въпросите за пленниците, заложниците и безследно изчезналите лица, както и министър на военно-патриотичното образование, младежта, спорта и туризма. В периода 2021-23 г. заема длъжността на зам. секретар на Съвета за безопасност и главен съветник на президента. От 16 януари 2023 г. е назначен за секретар на Съвета, а на 31 август бе посочен като държавен министър (премиер).
Самвел Шахраманян има звание генерал-майор. Той е безпартиен. Женен е, има три деца.