След падането на Велика Армения именно в Арцах през IX век се създава арменското княжество Хачен, което поне в течение на четири века има пълна автономия от монголите, тюрките и сефевидите.
Тези дни, четейки разни книги, в които се описва „историята“ на Азербайджан (кавичките имат за цел да подскажат, че тя е изпълнена със скалъпени и съшити нескопосано парчета чуждо минало), срещнах цитати, които имат за цел да покажат, че Карабах винаги е бил населяван от азери, че там арменците са били (доколкото ги е имало) някакво малцинство, без особено присъствие и значение. Ползвани са основно персийски източници, някои от които дори са представени като азерски. И тъй като все пак не може да се манипулира с някои артефакти, въпросните цитати са използвани умело, в интерес на азерската теза за древността на етноса им. Странното обаче е, че в тях никъде не се упоменава понятието „азер“. Дали пък, ако такива са пребивавали далеч назад във времето по тези територии, някои от тези изследователи, историци или пътешественици, нямаше да споменат названието на населението, живеещо в Карабах.
Затова пък са налице други книги, други цитати, които могат да послужат като факт, доказващ кой е живял по арцахските земи. Магда Нейман например през 1898 година пише своя кратък очерк за арменците, тяхната история и съвременното положение. В него авторът посочва: „Арцахските арменци като жители на най-дивите и най-недостъпни височини, имат морал, който е запазен в първоначална чистота от изключително древни времена, и наличие на характер, който се поддава на изключително слабото влияние на европейската цивилизация.
Арцахските арменци са самоуверени и упорити, но те са по-далновидни, сръчни и фини политици, притежават строги нрави и суров поглед, отличават се със свободолюбие, трезвост и собствено достойнство.
И до днес сред карабахското простолюдие, което никога не е познавало крепостничеството или чуждото поробителство, достойнството на човек се оценява само от това колко добре владее оръжието, дали джигитства на карабахски кон и как се съобразява с врага.
Като цяло, карабахските арменци са високи, величествени и красиви хора, със спокойно, но донякъде строго изражение на лицата си. Те нямат тази игривост и дяволитост в очите си. Напротив, погледът им е открит и смел. Те са много енергични, предприемчиви и съобразителни“.
Нейман определено споменава арменци, никъде не говори, че по тези земи е имало азери. Защо ли?
Много подобни извадки от най-различни книги, писани назад във времето, могат да посочат като аргумент в противовес на твърденията чий е бил Арцах, но едва ли е нужно това да се прави тук. Все пак не сме учебник по история и един пример засега е достатъчен.
Разбира се на тази територия са пребивавали и други етноси, не само арменци. По отношение на датирането на арменизирането на региона има различни мнения, но повечето от изследователите се обединяват около виждането, че този процес завършва около първата половина на 387 г. От началото на II век пр.н.е. до разпадането на Армения територията на Карабах (у античните автори се сочи като Орхистен) влиза в състава на Велика Армения. В своята „Арменска география“ Анания Ширакаци (VII в.) пише, че Арцах е десетата арменска провинция. Към 387 г. Куро-Аракското междуречие, обхващащо областите Арцах и Утик, отива към васалната на Персия Кавказка Албания (на староарменски се нарича Ахванк, днес азерите се опитват да докажат, че те са нейни наследници, но всъщност държавата се разпростира на териториите на днешните Азербайджан, Грузия и Дагестан. Така че последните две могат да имат аналогични претенции. Но историческите факти говорят, че част от 26-те племена, населяващи тези земи, с времето търпят асимилация, част от тях биват арменизирани, приемат християнството от Крикор Лусаворич и т.н., бел. ред.). Но независимо от това остава под управлението на арменските княжески родове и се запазва силното арменско влияние. Полиетническото Албанско царство е унищожено от арабите през 705 г.
През 822 г. в Арцах се провъзгласява независимо
то арменско княжество Хачен, а в 884 г. неговите управници признават властта на Ашот I Багратуни, който обявява независимостта на Армения и се провъзгласява за цар на страната.
Арцах има бурна и нелека съдба, която продължава и днес да създава конфликти. Но винаги е бил арменска земя, на нея са живеели смели, планински хора, които са отстоявали срещу своите най-различни врагове, противопоставяли са се категорично, защитавайки територията си. През 1726 г. в донесение В. Левашов пише до руския царски двор: „Такъв боеспособен народ, какъвто има тук (т.е. в Карабах, бел ред.), няма никъде другаде в страната на казълбашите (сиреч Сефевидска Персия, тъй като по онова време с това понятие започват да се обозначават всички поданици на Сефевидската държава, независимо от етническата им принадлежност, а турците използват термина само по отношение на персите, бел. ред.). Днес (в Карабах) всички 12 000 конници са въоръжени с кремък и саби. И има толкова много пехотинци, че само Бог знае [техния брой], и всички те имат пушки. (В Карабах) всеки ден се правят 10 оръдия и кремъчни пушки“.
И до днес, който е имал съприкосновение с хората от Арцах, не може да не види тяхната сила, боеспособност, планински дух и устойчивост. Такъв народ трудно може да бъде покорен и победен, защото е устоял на твърде много бури, но никога не е склонил глава.
Подготви: В. Топакбашян