Изборът на нов президент на Арцах по обясними причини не се понрави нито на Азербайджан, нито на Турция. За жалост не само те реагираха негативно на решението, взето от парламента на непризнатата все още република. Да проследим как бе възприета тази стъпка:
От Европейския съюз и по-конкретно от Европейската служба за външни контакти заявиха, че не признават конституционно-правната база, при която са преминали президентските избори, но и че арменците в Планински Карабах трябва да се обединят около ръководство, което е готово да води преговори с Азербайджан. „За арменците в Карабах е важно да се обединят около фактическото ръководство, което е способно и желае да участва в дискусиите с Баку, основани на резултати“, се казва в заявлението от ЕС. Оттам увериха, че ще поддържат този процес.
Анкара декларира, че Турция разглежда избирането на президента на Арцах като стъпка, насочена към подкопаването на идващите „мирни преговори“ между Армения и Азербайджан. „Провеждането на избори на териториите, контролирани от нелегитимните арменски сили в Карабахския регион на Азербайджан е опит за едностранна легитимация на ситуацията там, което противоречи на международното право“, се казва в публичното изявление на турското външно министерство. От ведомството добавят, че „Анкара не признава тези нелегитимни избори, които нарушават суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан“ и призоваха ООН и международните организации да не признаят проведения вот.
А турският президент Ердоган заяви, че планира да проведе днес преговори с премиера на Армения: „Аз разговарях с г-н Илхам Алиев, след което е възможно да проведа разговор и с премиера Никол Пашинян“ - това съобщи той на пресконференция по повод резултатите от срещата на върха на G20. Същият отбеляза, че „стъпките, които се предприемат, особено в Карабах, са неправилни, с това не трябва да се примиряваме и страните-членки на ЕС също не бива да се примиряват“. „При преговорите, които ще проведем, ние ще кажем на г-н Пашинян, че е абсолютно невъзможно да се приемат такива избори. Приятелите, западните страни и другите, с които се срещнахме досега, не ги приемат също“, декларира турският държавен глава.
Впрочем по този повод се чуха гласове и от Украйна, която явно няма други грижи и се занимава с Карабах. Външното министерство на тази страна осъди „провеждането на т.нар. „президентски избори“, посочвайки, че това противоречи на нормите и принципите на международното право, „а резултатите се явяват нищожни“. Нещо повече, за пореден път Украйна даде израз на подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан „в нейните международно признати граници и е за решаването на карабахския конфликт по политико-дипломатически път“.
Несъгласие с избора на нов президент на Арцах изрази и Грузия, която също заяви, че не признава проведения вот.
Що се отнася до Армения, там цари каменно мълчание по повод състоялия се избор в малката република. Мнозина политици и политолози определят това като „предателство“ по отношение на арменските им сънародници в Арцах. Така че остава неизвестно какви са били очакванията на Пашинян и сие след като доскорошния държавен глава на Карабах обяви, че подава оставката си.
Засега от страна на САЩ не идва никакъв сигнал по отношение на проведения избор. Единствено вчера държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен за пореден път изрази безпокойство от все по-влошаващата се хуманитарна ситуация в Карабах и напомни, че хуманитарни стоки са разположени в близост до Лачинския и Агдамския маршрути. От Щатите призоваха към „незабавно и едновременно откриване на двата коридора, за да се осигурят необходимите хуманитарни доставки за населението в страната“. „Също така призоваваме лидерите да не предприемат никакви действия, които да водят към ескалация на напрежението… Използването на сила за разрешаването на спорове е недопустимо“, подчерта Блинкен.
На фона на растящото напрежение в Южен Кавказ от САЩ заявиха, че ще продължават да подкрепят усилията на Армения и Азербайджан за разрешаване на нерешените въпроси чрез пряк диалог с цел постигането на достоен и траен мир. „Повтаряме, че всяко споразумение между Армения и Азербайджан трябва да защити правата и сигурността на жителите на Планински Карабах. Освен това поощряваме диалога между Баку и жителите на Карабах.
Съединените щати също потвърждават, че единственият път напред са мирът, диалогът и нормализирането на отношенията между Армения и Азербайджан на основата на взаимното уважение, суверенитета и териториалната цялост един към друг“, се казва в заявлението на американския държавен секретар.
Междувременно на 10 септември се състоя инаугурацията на новоизбрания президент на Арцах Самвел Шахраманян. Ден преди това, след като бе утвърден изборът, той в обръщението си към народните избраници в Арцах сподели своето виждане за съществуваща ситуация. „Независимо от противоположните позиции на страните в конфликта между Русия и колективния Запад, следва да се отбележи, че в света се сформира консенсус относно арцахския конфликт по следните въпроси:
- Арцахският спор не е урегулиран, както твърди Азербайджан, затова Планински Карабахсе явява спорна територия, която трябва да получи определен статут;
- Арцах и Армения трябва да имат директна транспортна връзка – Лачинския коридор. Въпреки твърденията на Баку, последният отдавна вече е затворен и трябва да бъде открит. Другите регионални пътища също трябва да бъдат пуснати, но те не могат да заменят Лачинския коридор или да се разглеждат като негова алтернатива;
- Степанакерт следва да води преговори с Баку. По този въпрос както Руската федерация, така и колективният Запад са готови да предоставят платформа и да участват като посредници, срещу което Азербайджан категорично възразява.
Тези точки стоят в основата на изграждането на външната политика на Арцах в тези рамки. Затова приоритет на бъдещия президент трябва да стане превръщането на Степанакерт от обект в субект при решаването на арцахския конфликт. При това, в зависимост от мащаба на обсъжданите в настоящия момент въпроси, форматът на преговорите може да бъде както многостранен, така и двустранен. Единственото задължително условие трябва да бъде организирането на преговорите от трета страна с гаранции от нея, че постигнатите договорености ще бъдат изпълнени“. Така Самвел Шахраманян обобщи стоящите пред него самия и властите на Арцах задачи и приоритети.