Скромно арменско присъствие има в новия „Супермен“, който неотдавна излезе по големите екрани и обикаля по света. Както писахме, това е актрисата Анжела Сарафян, която играе във филма ролята на биологичната майка на главния герой. Оказа се обаче, че има още едно арменско участие, но този път то е в анимацията. В екипа от аниматори се изявява Акоп Мурадян, който стои зад епизодите с роботите, сцените с боя и някои други кадри.
За твореца ще разкажем на базата на интервю, което той дава за NEWS.am.
Пред сайта Мурадян признава, че никога не е мечтал да стане аниматор. Но това е така, докато един ден не решава да посети креативния център в Ереван TUMO. Той е само на 16 години, когато открива за себе си анимацията и си казва: „Ето, това е моето нещо“. Така днес аниматорът е ангажиран с международни проекти, сред които се нареждат холивудски филми и различни игри. Но преди това, след като натрупва знания, му предлагат да започне работа в ТУМО като треньор-наставник, а по-късно става и преподавател по анимация.
„Ролята на ТУМО в моята кариера – и не само в моята, но и в живота на хиляди други, е невъзможно да се опише с думи, защото е колосална. Центърът не просто ти дава знания, той те учи на самообразование, което е може би най-важното умение, което можеш да придобиеш като професионалист“, споделя Мурадян пред сайта.
Първият му анимационен проект е в студиото, кръстено на легендарния арменски аниматор Робърт Сахакянц. Там, под ръководството на Дейвид и Хайк Сахакянц, работи по създаването на анимационния филм „Анахит“. „Но истинското ми навлизане в света на международната анимация започна с обучението ми в Griffin Animation Academy, където мой ментор беше Еди Чу – човек, работил по филми като „Спайдърмен“, „В света на паяка“, „Човек от стомана“, „Трансформърс“ и други. След като получих невероятно количество знания от него, кандидатствах в студиото MPC в Канада, което се занимава с визуални ефекти за холивудски филми. Имах късмет – бях приет и се преместих в Канада“, разказва художникът.
Според Мурадян работата над „Трансформърс“ е била доста сложна, тъй като са били налице много и творчески, и технически задачи, колите са се превръщали в роботи и обратно и всичко това е анимирано кадър по кадър. Но за него всеки един филм е предизвикателство. А като най-вълнуващото преживяване определя два филма, „които са на едно и също ниво за мен“. Първият е „Гладиатор II“, по който работи с легендарния Ридли Скот, а вторият е „Клисурата“ - американски научнофантастичен романтичен екшън филм на ужасите (The Gorge). Причината той да е толкова важен за него е, че анимационният супервайзор на тази творба е работил преди това по „Властелинът на пръстените“ и всеки негов коментар за арменеца е огромна възможност за учене.
Когато е поканен да работи над последния „Супермен“ и аниматорът за първи път отваря файла, за да види какво трябва да анимира, вижда на екрана Анжела Сарафян и това го изпълва с радост. Само че не може да я сподели с никого, защото всичко е строго конфиденциално, докато тече процесът по подготовката на филма. За него анимира шест от сцените. „Добрата анимация изисква огромно количество знания и опит: наблюдение, актьорска игра, разбиране на физика, химия – всичко. Защото ние оживяваме живота и за да бъде анимацията правдоподобна, тя трябва да бъде внимателно проучена. Затова често преди да започнем анимацията, ние се снимаме как изпълняваме необходимите движения, анализираме как работи всичко и едва след това го прехвърляме на героите“, споделя Мурадян част от работния процес. И цитира един известен и гениален аниматор, който казвал, че аниматорите са актьори, но с молив в ръка.
Акоп Мурадян работи и над Пинокио на Дисни, където анимира самото дървено човече в сцените с Джепето в изпълнение на Том Хенкс. „И когато проведохме видео разговор с режисьора на филма Робърт Земекис в края на проекта, той каза, че най-големият комплимент, който може да ни направи, е да ни нарече страхотни актьори“, припомня си той. „Правенето на филм е като огромен организъм или, ако щете, система, в която всеки е важен и всеки има своята роля. Средно по един филм работят от 2000 до 3000 души. И да се каже, че един човек е по-важен от останалите, би било погрешно. Режисьорът, разбира се, стои на върха на тази йерархия. Но ако се спуснете по веригата, тогава работата на всеки човек допринася за крайния резултат“, допълва той.
На въпрос как изкуственият интелект действа върху съвременното кинопроизводство, Мурадян сочи: „Изкуственият интелект, който виждаме навсякъде в интернет, е все още много далеч от това да може наистина да повлияе на филмовото производство. Ще ви дам пример от анимацията: когато работим върху една сцена, получаваме куп редакции – детайли, уточнения, корекции. А изкуственият интелект, който „ходи“ в интернет, просто все още не е способен да бъде толкова гъвкав. Въпреки че вярвам, че след 5-10 години вероятно ще се използва навсякъде“. Допълва, че лично той избягва да го използва: „Според мен хората не се раждат с креативно мислене – то се развива с години, чрез повторение, чрез работа, чрез преодоляване на проблеми и намиране на решения. В един момент започваш да различаваш красивото от грозното, бързо разбираш кое работи и кое не. Изкуственият интелект ти отнема този инструмент за развитие – практиката, рутинната работа. А моята тревога е по-младото поколение. Те искат бързи резултати, поемат по лесния път, не развиват мисленето си – и в резултат на това получаваме армия от посредствени специалисти.
Така че, накратко: за опитни професионалисти – това е добър инструмент, за начинаещи – това е голям проблем“.