Армения предлага филма за "Оскар" в номинацията за най-добра чуждоезикова продукция
Вчера – 23 октомври, в знаменития китайски театър на Холивуд бе показан пълнометражният анимационен филм „Зората на Аврора“, разказващ за живота на едно момиче, което преживява целия кошмар на Геноцида над арменците, но успява да се спаси, да оцелее, да стигне да САЩ и да продължи живота си. Този филм е за съдбата на Аврора (Аршалуйс) Мардиганян – свидетел и жертва на трагичните събития от 1915 г. в Османската империя. Анимацията е копродукция на холдинга Bars Media (Армения) и компаниите Gebrueder Beetz Filmproduktion (Германия) и Artbox Laisvalaikio Klubas (Литва). Тя беше представена пред американската публика лично от режисьора на творбата Инна Сахакян.
Премиерата на филма се състоя във Франция на престижния международен фестивал за анимация в Анси, а в средата на септември стана известно, че той е номиниран за най-престижната филмова награда – „Оскар“. Имената на отличените ще станат известни през март 2023 г., а връчването на статуетките ще се проведе за 95-и път. „Зората на Аврора“ е продукт на три държави, но независимо от това ще се бори за престижното отличие от името на Армения в номинацията „Най-добър чуждоезичен филм“.
Решението анимацията на Инна Саакян да отиде на 95-ите "Оскар"-и беше взето при закрито гласуване от Арменската национална филмова академия. А преди това, на 19-ия Международен филмов фестивал „Златна кайсия“, който се проведе през юли, "Зората на Аврора" спечели наградата „Сребърна кайсия“ в номинацията за международно кино.
Американската премиера на филма се състоя в рамките на конкурсната програма на международния филмов фестивал Animation Is Film в Лос Анджелис, което според създателите му е особено важно. Не е тайна, че трагичният, но изпълнен със съдбовни превратности живот на Аврора Мардиганян след Геноцида отново намира смисъл в САЩ. Преживяла смъртта на баща си и братята си, жестоко убити от младотурците, Аршалуйс – момичето-прототип в „Зората на Аврора“, е депортирана в сирийската пустиня заедно с майка си, сестрите си и хиляди други жени и деца. По пътищата на Дейр ел-Зор, под ескорта на турски военни, изтощена от глад и жажда, тя става свидетел на кланетата на арменци, на насилието над много арменски момичета, самата тя преживява такова. И макар на пръв поглед да изглежда, че нищо по-лошо от това не може да се случи, се оказва, че не е така. 14-годишната Аврора я чакат нови ужаси и изпитания – отвличане, продаване в робство, попадане в харем, бой и насилие, опити да бъде заставена да приеме исляма. И това се повтаря не един или два пъти.
Как това крехко дете успява да се справи с кошмара, да го преживее, да оцелее и да намери сили да продължи живота си? Приживе самата тя разказва, че са я крепили ненавистта към турците, причинили невиждани злини на нея, семейството й и народа й, както и желанието да открие поне някои от роднините си. Тя успява да избяга от публичния дом, в който е заставена да проституира, да стигне до Ерзурум, намиращ се под контрола на руските войски и да срещне американски мисионери, които й помагат да поеме към един нов свят – към Ню Йорк.
Америка отваря нова страница пред нея и животът й се преобразява. Преживяното от младото момиче попада на страниците на американската преса, тя неочаквано се оказва в центъра на вниманието на журналистите и Аврора – така американците превеждат арменското й име Аршалуйс, което означава зора, започва да говори, да разказва покъртителната си история. 17-годишната арменка през 1918 г. издава книгата „Зората на Аврора“ и тя става първото документално свидетелство за зверствата и за Геноцида над арменците. За Аврора се заговаря във всички американски щати, интерес проявяват към преживяното от нея и в Холивуд. Решава се да се направи филм за живота й, а един от продуцентите й предлага да изиграе самата себе си. Така на бял свят се появява лентата „Опустошената Армения“, позната повече под заглавието „Търг на души“. Немият филм става първият, представящ събитията в Западна Армения (Османска империя), пътува от град на града и има зашеметяващ успех. Самата Аврора представя кинотворбата, не за да прави кариера, а за да може да запознае публиката с преживяното от народа й, за да призовава света да му помогне. И събира дарения в помощ на жените, сираците, старците, оцелели и принудени да напуснат родните си места, да търсят приют по света.
„Търг на души“ прелетява през океана, стига до Франция, Австралия, Канада, събира около 30 млн. долара и тези пари Аршалуйс изпраща на Американския комитет в помощ на Близкия изток, занимаващ се с оказването на подкрепа на спасилите се от Геноцида арменци. Така изтерзаното, но и смело момиче, извършва невиждано до тогава дело – спасява от нищета и гибел повече от 60 000 арменски сираци.
Днес авторите на анимацията „Зората на Аврора“ „връщат“ Аврора Мардиганян в САЩ, за да напомнят, макар и в различен формат, на американците за първият в историята на ХХ век Геноцид. Според създателите на картината, разговорът за Геноцида от екрана ще позволи историята да достигне до сърцата на хиляди зрители и, разбира се, до журито на „Оскар“-ите. Анимационният филм на Инна Сахакян се оказа сред над 90-те филма, които ще се борят за статуетката, но не всички от тях ще стигнат до финала на Американската филмова награда. На първия етап, след прожекциите, ще останат само 15 претенденти, а през януари ще излязат имената на петимата финалисти, преминали селекцията на журито.
„Зората на Аврора“ е създаден на базата на архивите на института „Зорян“ и Арменската филмова фондация на САЩ, на откъси от книгата „Ravished Armenia“, кадри от филма „Auction of Souls“, статии от американската преса от онази епоха и други материали. Работата над анимацията продължава цели 7 години, докато се стигне до представянето й през юни тази година във Франция, където имаше световната си премиера в Анси. По филма са работили още продуцентите Кристиан Бетц, Джъстин Мичайлинет, Вардан Ованесян, а част от музиката към филма е написана от композитора Андраник Берберян. Националният киноцентър на Армения към Министерството на образованието, науката, културата и спорта също предостави известна финансова подкрепа за анимационния филм.