Навремето той е бил толкова популярен, че дори великият Стивън Кинг нарича един от персонажите си с неговото име. Бил е легенда и за всеки арменец е било мечта да се докосне до личността му. Животът му е повече от успешен, а и богатство не му е липсвало. И макар да има много приятели и неприятели, и до ден днешен американците с гордост показват неговите снимки на децата си. Защото там е запечатан един от най-великите баскетболни треньори на света. Неговото име е Джери Тарканян.
Родителите на Джери са от Малатия. 
Подобно на много свои сънародници, и те се спасяват като по чудо от Геноцида над арменците. Дядото на Тарканян е обезглавен при погромите, а преди да почине баба му успява да изпрати дъщеря си Хайгухи в Ливан. Там момичето среща Кеворк, двамата се женят и емигрират в Америка, като се установяват в град Евклид в щата Охайо.
В Америка Кеворк става Джордж, а Хайгухи започват да я наричат Рози. На 8 август 1930 г. им се ражда син, когото смятат да нарекат Крикор в чест на основателя на Арменската апостолическа църква Крикор Лусаворич (Григорий Просветител). Така го наричат и всички в детството му, макар по документи да се води Джери.
Семейството живее доста скромно, дори бедно. Бащата Кеворк държи малка лавка за продукти, а синът му помага в търговията с портокали и банани, макар да е още твърде малък. Когато е на 11 години, бащата умира, а фамилията се пренася да живее в Калифорния, където е приютено от роднини. Но продължава да живее в нищета. В тази атмосфера единственият отдушник за детето става баскетболът – той е най-добрият играч на град Пасадена. Благодарение на това, че не пропуска да вкара топката в коша, Джери стига до колеж. И само заради славата, която носи на учебното заведение, учителите му пишат високи оценки и той преминава от курс в курс.
В Америка и досега баскетболът е превърнат в култ. Всички го играят още от детските години. А шампионатът на отборите на американските колежи се отличава с такова ниво, че всеки един професионален клуб в Европа би се гордял с постиженията. Ето защо и звездата на арменчето за първи път изгрява именно в лигата на колежите. Джери става в истинския смисъл на думата професионален играч. А след като кариерата му на баскетболист приключва, той продължава да е ангажиран с играта – вече като треньор на своя тим. Макар да е канен неведнъж да заеме мястото на главен треньор на най-богатия американски клуб – „Лос Анджелис Лейкърс”, той все отклонява предложенията. Веднъж само се съблазнява от големите пари и се съгласява на сътрудничество с NBA. Работата му с професионалните баскетболисти обаче не продължава дълго. В тази световноизвестна лига той има само 20 срещи и след това се оттегля. Получава своите честно изработени половин милиона долара и отново се връща при своите възпитаници в университета.
„За мен винаги е било важно да знам, че помагам на младите да влезнат в големия спорт. Другите треньори предпочитат да получават готови играчи и да заработват от тях милиони. А аз искам и създавам сам спортисти. Това е благодатна мисия. Приятно е да усещаш, че стотици блестящи играчи те наричат днес Учител”, разказва Тарканян.
До своята кончина през 2015 г. знаменит треньор живее в своя двуетажен дом в скъпата част на Лас Вегас. Снимките, пазени в семейния албум разказват за живота му. Арменецът е бил близък приятел с Франк Синатра, има фотоси с президента Рейгън… На много от снимките се вижда, че Джери на игрището винаги държи върху лицето си бяла хавлиена кърпа – това е неговата запазена марка. Великият треньор има навика са „похапва” от нея по време на игра, така успокоява нервите си, докато следи за играта на своите баскетболисти. Заради това негово поведение жълтата преса му измисля прозвището „Тowel biter”, т.е. „хапещият хавлията”. А съперниците му, у които предизвиква истински ужас, го наричат акула.
В треньорската си работа Тарканян постига невиждани висоти. Ръководеният от него тим завоюва най-много победи в историята, а постигнатите му рекорди и досега остават ненадминати. Пресата го обожава, защото той дава на журналистите възможност за много скандални теми. Не за друго, а защото често влиза в конфликт с Националния баскетболен съюз (NBA) и с Националната асоциация на студентския спорт (NCAA). Нещо повече, за пререканията си с NCAA той плаща най-голямата глоба в историята. Но това не спира Тарканян, който не се бои публично да вини шефа на асоциацията Седрик Демпси в корупция и взимане на подкупи. Дори на няколко пъти се съди с влиятелни чиновници от баскетболните среди. NCAA пък от своя страна се опитват да го уличат във връзки с мафията.Обвиняван е, че взима на работа хора, които са известни с контактите си с престъпния свят.
През 1987 г. любимият играч на Джери – атакуващият защитник Лойд Даниел е заловен при покупка на кокаин. Така Националната асоциация успява да осъди Тарканян и съдът му забранява да се занимава с треньорска работа „заради съмнителна практика”. Върховният съд на щата Невада обаче не приема обвиненията като ги определя за неубедителни и възстановява правата му на треньор. В съда арменецът излиза със заявление, което предизвиква истинска сензация в Щатите. Той декларира, че спортните чиновници от NCAA го преследват заради това, че той е информиран за техните финансови машинации. Дори изразява готовност да представи на съдебните заседатели конкретни факти, доказващи скандалните му обвинения.
Изходът от процеса, продължил няколко месеца, е повече от неочакван. От NCAA предлагат на Тарканян да решат спора в извънсъдебен ред, като заплатят на своя опонент два милиона долара. „Това беше шок за всички. Наложи им се да напишат небивало голям чек. Но те заслужаваха къде-къде по-сериозно наказание. Аз успях да проуча онези, които ме обиждаха и те се изплашиха”, твърди удивителният треньор.
От големия спорт арменецът се оттегля през 2002 г., на 72 години, като зад гърба си има 778 победи в дивизията. Но не това е най-голямата му гордост, а фактът, че подготвя стотици талантливи баскетболисти. Името му и досега се носи като легенда в Баскетболната академия на Лас Вегас, която сам основава. Днес тя се ръководи от големия му син Дени. Приживе легендарният треньор се гордее не само с него, а и с останалите си три деца и десет внука.
Дени Тарканян поема по стъпките на своя забележителен баща, извоюва много медали, но освен с постиженията си в спорта, е известен и като политик. На два пъти побеждава в предварителните избори за Конгреса в щата Невада като се кандидатира от името на Републиканската партия. Но губи на финалните стадии. През 2012 г. той се кандидатира за Сената на САЩ, негов съперник е лидерът на демократите Гари Рид. Силите им са почти равни, но уви…
В резултат на разказите на Джери за Геноцида над арменците, Дени си сътрудничи активно с арменското лоби в Америка. По време на избирателните си кампании той постоянно насочва вниманието към необходимостта да се осъди престъплението на младотурския режим, към целесъобразността да се признае независимостта на Карабах и други въпроси, свързани с арменските проблеми. Агитира конгресмените да запазят обема на финансовата помощ, която САЩ оказва на Армения и Арцах, призовава да се оказва натиск върху Турция за опитите й да наложи на арменската страна онази точка от протоколите от Цюрих, в която се говори за формирането на комисия от историци, които да проучат въпроса за престъплението от 1915 г.
Джери Тарканян не е говорел на родния си арменски език, но у него винаги е туптяло едно истинско арменско сърце. През 2005 г. той решава да посети родината на предците си. Заминава за Ереван с неголяма група американски арменци, като е придружаван от съпругата си и по-малкия си син Джордж. Прекарва в Армения 16 дни, посещава Ечмиадзин, Хор Вираб, Гюмри, езерото Севан. „Никога няма да забравя това пътуване, разказва наследникът на големия треньор. Помня как влезнахме в музея на Геноцида. Бях много развълнуван и изумен от видяното. Родителите на съпругата ми са загинали в годините на Холокоста, така че тя разбираше моята болка и също се просълзи. А в Гюмри посетихме едно училище. Бедните деца дори нямаха прилични учебни принадлежности. Всеки от нас дари пари, кой колкото може”.
Спортната величина твърди, че обича всичко арменско, обожава арменските национални ястия. Арменската „акула“ почина през 2015 г., но споменът за неговото присъствие в баскетбола и до днес е жив.