В ръцете си държа едно луксозно издание, което се появи на бял свят мината година. Върху него пише „Арменски народни приказки“. Има и две имена – на съставителя Силва Налбантян-Хачерян и на илюстратора Лусия Медзикян.
През годините на няколко пъти са били събирани и издавани сборници с арменски приказки, но бих казала, че за първи път тази сбирка не просто е издържана като полиграфия, не само е отпечатана върху висококачествена хартия, но впечатлява с цялостното си изпълнение и най-вече с хармоничния синтез между текст и илюстрация. 26 преведени от арменски на български от Силва Хачерян приказки, дошли от дълбините на миналото на арменския народ и 45 картини (с тази върху корицата), съпътстващи ги и допълващи посланието, което те изпращат – така до малки и големи ще достигне малка част от едно древно наследство, нашето наследство, съхранено през вековете. Изданието бе представено на 15 февруари в изложбената зала „Средец“ към Министерство на културата пред събралата се пъстра публика.
Това не е първата книга с арменски народни приказки, зад която стои усилието на Силва Налбантян-Хачерян. Първата излезе преди 20 години, последваха още две и настоящата се явява четвърта, която тя е посветила на своя внук Марсел. „Преди 20 години бях водена от желанието си арменската общност и нейната култура да станат по-видими. Така се задълбочих в приказките. В България винаги е имало на книжния пазар арменски приказки, просто през последните десетилетия те бяха като че ли малко позабравени и у мен се роди идеята да им вдъхна нов живот. Зарових се в библиотеките, намерих такива, подбрах от тях, защото идеята ми беше да има от различни жанрове, не само вълшебни, а и битови, трудови, за животни, така че да можем да покажем по-пълно мъдростта на арменския народ“, каза по време на представянето тя. Съставителят припомни, че между първото и четвъртото издание с народни приказки, другите две са били двуезични – на арменски език и в български превод.
Говорейки за работата над новата книга, Силва Хачерян обърна внимание и върху художниците, подчертавайки, че за всяко от изданията избира нов творец, тъй като така героите в приказките получават нов, различен дух. „Всеки художник ги усеща по различен начин, показва ги по различен начин и така всяка книга става своеобразно произведение на изкуството“, посочи тя. И добави, че с появата си на книжния пазар, това издание „буквално отлетя“, т.е. то е било посрещнато с огромен интерес и внимание от читателската аудитория, и то не само тази в България, но и далеч зад нейните предели. Подчерта, че дори се е появила и в сайта за нематериалното културно наследство на арменския народ към Министерството на културата на Армения.
„Охай“, „Мързеливата царска дъщеря“, „Приказка за червената крава“, „Щастието на домашното огнище“, „Говорещата риба“, „Ненаситният поп“, „Азаран-Бюлбул“, „Птицата Гури-Пери“, „Цар Чахчах“ и още други приказки ще прочетете в този нов сборник и ще откриете, че сякаш част от тях вече сте ги чели като част от българския народен фолклор. И ще имате право, защото приказката, като всяко устно народно творчество, има качеството да прелита през морета и планини, да пресича граници и да се повтаря и преповтаря. Въпреки това, всеки народ привнася в приказките нещо свое, нещо своеобразно, което я отличава, защото и самите народи имат своите отличителни черти. Но обичайно в тях има мъдрост или съвет, или послание, които са общочовешки, общовалидни. Защото мисията на приказката е да възпитава, да показва и наказва грозното, неправилното и да учи що е това добро, любов, преданост, трудолюбие, вярност…
„Успях да се докосна още повече до корените си, когато прочетох тези приказки. За мен да ги илюстрирам беше голямо предизвикателство, защото за три месеца трябваше да нарисувам 45 илюстрации и което беше трудна задача, защото техниката, която използвам, е с цветни химикалки. Това е първата книга в България, илюстрирана по този начин. Във всяка една приказка вложих много от сърцето и душата си, всяка от илюстрациите има свой смисъл“, каза по време на презентацията художникът Лусия Медзикян. Тя беше подредила върху пано в залата оригиналите на своите рисунки, които наред със самите приказки също „говорят“. Чрез тях пред читателя оживяват героите, оживяват елементи от народностната традиция на арменците, от техния бит и манталитет.
Няколко думи пред присъстващите сподели за работата над книгата и издателят й В. Банова.
Ще си позволя да завърша с един цитат: „Действително приказките заемат особено важна част в народното творчество и в литературата изобщо. Те са детството на човечеството като цяло, защото идват от времената, когато човекът е бил чист, наивен и вярващ в чудеса. Приказката е в същото време и детството на отделния човек – на всеки от нас. Ако отнемеш от човека приказката като спътник на детството му, той просто не може да стане човек. Той остава сляп, недъгав и морално скопен. Приказката е онази красота в началото на нашия живот, която показва, че всички се раждаме добри и кристално чисти. В нея живее човешката надежда, че някой ден Доброто ще победи Злото – но този път наистина и завинаги. Без нужда от чудеса. Защото ако това стане, то това ще е най-великото чудо“. Думите са на писателя Агоп Мелконян. Те са написани конкретно за арменските народни приказки, върху които той спира за малко вниманието си в своето обширно изследване на арменската литература, обхващащо огромен времеви период – от V век (дори преди това) до края на ХХ век. Този негов труд ще носи заглавието „Душата на арменеца“ и предстои да излезе също на бял свят след няколко месеца. Така читателят ще може да се докосне не само до света на арменските народни приказки, но и да се потопи в този на богата арменска литература, която за жалост остава встрани от световната, но има своя изключителен принос в литературната съкровищница на човешката цивилизация.
Вартануш ТОПАКБАШЯН