Бих искала да приемам спокойно подобни новини. Но нещо не ми се удава. Постоянно следя информациите в най-различни медии. Внимателно, защото често има и доста неточни, преднамерени вести с пристрастни коментари. Чета не само арменската преса. Следя и издания, които имат международен авторитет, както и някои азербайджански. За жалост в българските почти, да не кажем никак, не се пише за случващото се с народа на Арцах. И дума не се проронва за това, че там живеят ОБ-РЕ-ЧЕ-НИ 120 000 души.
Сега обаче става дума за друго. Очаква се, че някак си т.нар. цивилизовани европейски държави ще предприемат нещо в защита на агонизиращия Арцах. Би следвало техните пратеници по света да подкрепят направените от съответните световни лидери заявления и призиви да се прекрати пълната блокада на Лачинския коридор, да се спре издевателството над цивилното арцахско население и да се ограничи задълбочаващата се хуманитарна катастрофа. Оказва се обаче, че не е така. Преди месец около 60 дипломати и военни аташета от 33 държави, акредитирани в Азербайджан, представители на 10 организации, както и членове на техните семейств,а направиха височайша визита не къде да е, а в „реконструиращия се и благоустройващ се Лачин“. Първо представителите на чуждестранните дипмисии са посетили моста, където е разположен незаконно издигнатия контролно-пропускателен пункт между Армения и Азербайджан.
Нека да припомним, че след като въпросното КПП бе инсталирано, от ред страни дойдоха и продължават да идват призиви за премахването му. Или най-малкото за осигуряване на свободен достъп за движение на хора и коли от Арцах към Армения и обратно. С ясно и категорично решение по този въпрос излезе и Международният съд на ООН в Хага. От Държавния депратамент на САЩ също реагираха с искането пътят, свързващ Степанакерт с Ереван да бъде отворен. Но нищо подобно не се случва. Нещо повече. Преди два дена, след известно прекъсване, най-сетне Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) успя да превози неколцина тежко болни арцахци до медицински заведения в Армения. Един болен обаче не успя да стигне до болница. 68-годишният човек бе похитен буквално от азерските гранични военнослужещи и отведен в неизвестна посока. Като причина бе изтъкнато, че по време на първата Карабахска война той е организирал „терористични групи“. И досега не е известно къде се намира болният.
Но да се върнем към дипломатите, акредитирани в Баку. Тези „любезни“ чуждестранни представители са били информирани за провокациите от страна на Армения, че с посредничеството на МКЧК се създават условия за преминаване при необходимост от медицинска помощ. Или казано с други думи, пътят не е затворен, както се твърди от арменците, а „просто се провеждат временни следствени мероприятия във връзка с провокациите от арменска страна“.
И ако това не е цинизъм!
На чуждестранните дипломати услужливо им е било обяснено, че арменската страна използва ситуацията с КПП-то като средство за пропаганда. Във въпросната статия на азерската медия пише също, че „някои европейски политици, идвайки и спирайки от другата страна на моста също разпространяват едностранна информация, която не отговаря на действителността“, че „се опитват да се възползват от ситуацията за своите пиар-кампании“.
Разбира се, по време на визитата, на гостите им е бил показан и облагородяващия се град Лачин, новопостроените жилища, имали са среща и със „завърналите се местни жители“. Дипломатите са посетили изграждащият се Агропромишлен парк, където се предвижда да функционират 46 компании и да се осигури работа на около 1200 азербайджанци. С една дума, демонстрация на възможности, с каквито официален Баку разполага, в голяма степен благодарение на това, че пласира руския газ като свой на Европа.
Тази новина илюстрира нещо, което далеч не е тайна. Едно се говори, едно се заявява, а се правят неща, които по никакъв начин не водят до подобряване на ситуацията. Децата в Арцах продължават да гладуват, болните няма как да се лекуват, майките няма с какво да нахранят бебетата си, бременните не успяват да износят децата си. 19 камиона продължават да чакат да преминат с 500-тонния си товар хуманитарна помощ. Т.е. извършва се един съвременен геноцид, докато 60 дипломати и 33 военни аташето ахкат по постиженията на държавата, която го осъществява.