Тази година арменската кинематография ще отбележи своето столетие. В тази връзка бе създадена правителствена комисия, която под ръководството на министерството на образованието, науката, културата и спорта, ще проведе десетки прояви и програми в столицата Ереван и в отделните райони на Армения.
Официалното откриване на юбилейните инициативи вече се състоя с тържествена вечер в Националния академичен театър за опера и балет „Ал. Спендиарян“ в присъствието на министъра на културата Жана Андреасян, нейните заместници Ара Хъзмалян и Араксия Съваджян, както и други длъжностни лица. Бе отбелязана и 85-годишнината на арменската анимация.
Пред гостите на вечерта за първи път бе представен откъс от реставрираната версия на немия филм на Хамо Бекназарян „Страната Наири“, на екран бяха показани афиши на лентата от различни години, звуча и на живо музика от арменски филми.
От миналата година в Националния киноцентър се работи активно по реставрацията на старите филми и тяхната дигитализация. Неотдавна неговите сътрудници получиха предложение от индийските си колеги за помощ в тази област и то безвъзмездно. Ако качеството на възстановените стари ленти се окаже на нужното ниво, то това сътрудничество вероятно ще продължи. А за изминалата година с усилията на работещите в отдела за кинонаследство към киноцентъра бяха цифровизирани такива ценни творби на родното кинопроизводство от началото на ХХ век като „Страната Наири“, „Дом на вулкана“, „Дъщеря“ – все дело на патриарха на арменското кино Хамо Бекназарян, както и единственият документален филм на Фрунзе Довлатян – „Културни мостове“. Той бе възстановен със съвместните усилия на студиото за документално кино „Хайк“.
След реставрацията тези работи бяха показани в рамките на кинофестивала „Памет за целия свят“ в Париж. А през април тази година в рамките на отбелязването на 100-летието на арменското кино „Страната Наири“ и „Дом на вулкана“ бяха показани с нов музикален съпровод. Ръководителят на отдела за кинонаследство Виген Галъстян сподели, че работата по реновирането не е била никак лесна, но е едно от големите постижения на киноцентъра, тъй като за първи път тази дейност по дигитализирането се извършва на основата само на местните ресурси. Тази година предстои да се цифровизира още една лента на Ф. Довлатян – „Здравей, това съм аз!“.
„Ние работим и по други направления. Например през отминалата година с помощта на група доброволци успяхме да поставим английски субтитри на ред арменски филми, което ще помогне за по-нататъшното им представяне на международно равнище, разказва Виген Галъстян. Вече имаше прожекции в Британия на лентите „Ние и нашите планини“ на Хенрих Малян и „Есенно слънце“ на Баграт Оханесян. Специално внимание отделихме на събирането и попълването на архива, имащ отношение към историята на арменската кинемаграфия. Успяхме да се сдобием с личния архив на режисьора Генадий Мелконян, на кинооператора Гаруш Бекназарян, както и с колекцията от снимки за анимациите на Роберт Сахакянц“.
Нека да добавим също, че миналата година Националният киноцентър на Армения стана член на Международната асоциация на киноархивите (FIAF). А за тази година се планира създаването на „Филмодаран“ – своеобразен център със съответните лаборатории, където местните специалисти ще могат да реставрират и дигитализират бисерите на арменската кинематография и да организират показването им из целия свят.