Има имена, които не потъват в забрава. За времето и поколенията ги съхранява онова, което са оставили след себе си като наследство. Така е със следата, която е жива и до днес, оставена от маестро Арно Бабаджанян. В живота му има ред истории, които се разказват и препредават през годините, защото са част от неговия пълнокръвен живот и творчески път. Защото музиката му продължава да вълнува душата. Музиката, която той не съчинява, а пише! Или както сам признава, тя се ражда в главата му, а на него му остава само да я изрази върху нотния лист. Ето някои от тези истории.
Започваме с рождението на композитора
Един от най-обичаните и почитани арменски таланти се ражда на 21 януари преди 101 години. Но за рождена дата се смята денят 22 януари и нея ще откриете навсякъде, където има негови биографични данни. Причината е колкото абсурдна, толкова и някак си разбираема. Арно се появява на бял свят през 1921 г., а три години по-късно на 21 януари умира Владимир Илич Ленин. В онези години той е идол, той е велика фигура и по повод смъртта му се взима решение във всички републики на Съветския съюз на този ден да има ежегоден траур. И предвидливият баща на бъдещия маестро взима далновидното решение да промени с ден рождената дата на сина си, за да не организира празненства по време, когато навсякъде в СССР се отдава почит на вожда.
Първа среща с Хачатурян
Един ден малкият Арно на прибиране от детската градина съобщава на родителите си, че при тях дошъл някакъв "чичко" и ги помолил да изпеят нещо. Разказва, че се е постарал, доколкото може, да звучи добре и получил от "странния" човек съвет да се заеме с музика. Оказало се, че пеенето на петгодишното дете заинтригувало не кого да е, а самия Арам Хачатурян. По това време момчето вече свирело на старинна хармоника и видимо проявявало изключителна музикална дарба.
Родителите послушали съвета на "чичкото" и го записали в музикалното училище. А на 10 години Арно създава първата си творба – "Пионерски марш". На 12 вече е победител в конкурс за млади изпълнители. Така че пътят му е предначертан, макар че сред близките му да няма професионални музиканти. И все пак музиката съпътства живота на семейството, защото баща му свири прилично на флейта.
Когато става на 16 години Бабаджанян поема към Москва (1938 г.) и веднага е приет в престижното музикално училище на Гнесини. За това той отново ще благодари на Хачатурян, който пръв открива таланта му. Там освен на изпълнителско изкуство, ще учи и композиция. А две години по-късно ще запише и специалността пиано. После отново се връща в Армения, за да продължи в Ереванската консерватория образованието си. След края на войната той пак се озовава в Москва, за да завърши аспирантура…
Скрябин или…
Истинско събитие в творческия живот на съветската столица става дипломната защита на Бабаджанян. В изпитната комисия са знаменити за времето си пианисти и педагози – Яков Флиер, Александър Голденвейзер и Хенрих Нейхауз. Освен произведения на класици студентите трябва да изпълнят и свое произведение. Така че Арно поднася своя творба в стила на Александър Скрябин. Членовете на комисията търпеливо изслушват докрай изпълнението му, след което вежливо уточняват, че очакват да чуят негова собствена композиция. Младият арменец лека притеснен отговаря, че е направил точно това. Светилата остават шокирани, тъй като отлично познават творчеството на Скрябин, неговия стил и могат да се закълнат, че чутата музика е негова.
Един необичаен експеримент
Симфоничните творби, създадени от Бабаджанян, са впечатляващи и мнозина специалисти са убедени, че той ще получи известност именно благодарение на тях. Оказва се обаче, че той се радва на изключителна слава, не заради тях, а заради песните, които пише. Ереван и музиката на Арно са свързани по специален начин. Композиторът безумно обича родния си град и често повтаря, че в Ереван живее, а в Москва просто пребивава. Един музикален експеримент потвърждава тази връзка. Един ден към случайни минувачи се обръщат с молба да изпълнят песента на Бабаджанян "Йеревани сирун ахчик", която звучи във филма "Песен за първата любов". Така и не се намира един от запитаните, който да не успее да изпълни песента и то отначало докрай.
Невъзможното възможно или живот въпреки диагнозата
Когато е на 32 години композиторът се разболява тежко. Диагнозата на лекарите е категорична – левкимия. Роднините му решават да скрият истината от него, защото се страхуват да му я кажат. Когато научава за това, Арно е силно възмутен. И все пак става чудо, той живее със страшната диагноза още 30 години.
В края на 60-те години съветското правителство кани едно от светилата на френската медицина заради болната съпруга на партийния деец Алексей Косигин. Когато за това научава близкият приятел на Бабаджанян композиторът Едуард Мирзоян, той незабавно се обръща за помощ към тогавашния първи секретар на арменския Централен комитет на партията Антон Кочинян. Партиецът на висок пост веднага звъни в Москва и моли специалистът да прегледа и Арно. Отговорът е, че докторът взима за една консултация 2000 долара – огромна за онова време сума. Кочинян обаче не се замисля и за миг, реагира светкавично, казвайки, че за арменския талант са готови да платят и милион. Благодарение на назначеното му лечение той успява да се радва на живота още три десетилетия.
Огромна роля за това изиграва и необикновената жизнерадостност на маестрото, впечатляващото му чувство за хумор и безусловно още един фактор – съпругата му Тереза Оханесян, която е неговият ангел-хранител. Така че любовта също лекува.
Оправдана жертва или просто всеотдайна обич
С бъдещата си жена Арно Бабаджанян се среща за първи път през 1945 г. Студентката от Московската консерватория Тереза Оханесян се приближава до музиканта след негов концерт в Дома на културата на Армения и възторжено му казва, че е свирил като Бог. И след време тази чаровна девойка се превръща в муза на великия композитор. Тя става основната опора в живота му. Макар да й предричат голяма изпълнителска кариера като пианистка, тя избира друг път – да пожертва възможностите, които би имала като музикант и да се отдаде изцяло на даровития си съпруг, на семейството. Така че дори по времето, когато му откриват болестта и му забраняват да излиза, тя му помага тайно той да ходи на концерти или на снимки в телевизията. Вдъхва му вяра, кураж и сили да се бори. Именно на Тереза и нейните усилия се дължи и появата на уникалния за тогава дует Бабаджанян-Магомаев.
Появата на великолепното трио
Когато певецът Муслим Магомаев прави първите си стъпки в естрадата, Тереза Сократовна го вижда по телевизията. Изпълнението му много й допада и тя се свързва с него, предлагайки му да запише песен на съпруга й.
"Срещнахме се и сякаш се познавахме от дълго време. Показах му запис на неговата песен "София" и той се удиви колко лесно и бързо съм успял да се справя. Първата песен, която написа за мен, беше "Очакване" по стихове на Х. Регистан… Арно имаше рядък дар – успяваше, след като чуе популярна тема и вземе някои стилистични елементи, да се потопи в златото на собствената си мелодия. За Арно основното нещо по време на създаването на песента беше музиката, а не думите", спомня си Муслим Магомаев.
През 1994 г. Бабаджанян се запознава с поета Роберт Рождественски и така се ражда едно великолепно трио, което оставя след себе си произведения, които не оставят равнодушни едно или две поколения меломани. „Понякога започват да говорят кой кого е направил: Бабаджанян мен или обратно, или Рождественски е направил и двама ни. Искам да кажа, че това се нарича триумвират – такъв триъгълник, чийто ъгли, както и да ги обърнеш, все остават един с друг, нито единият става по-голям, нито другият по-малък. Така се оказва, че Арно намери мен, аз намерих него и заедно намерихме Рождественски. Така работихме докрай“, споделя Магомаев в едно от по-късните си интервюта.
А после идва ред и на Кобзон
Не е тайна, че Йосиф Кобзон – една друга легенда на руската сцена, обича често да гостува на Армения. И с пристигането си, почти винаги първото, което прави, е да поеме към Първопрестолния Ечмиадзин. "Човек задължително трябва да се поклони на храма", твърди той. А след това отива на друго важно за него място, за да отдаде почит и там – на гроба на Арно Бабаджанян. Певецът е може би един от малцината, които приемат с възторг паметника на композитора в центъра на Ереван. Смята, че той „изцяло предава емоцията и енергията" на арменския творец.
По едно време Кобзон дори е завладян от идеята да се създаде дом-музей на Арно Бабаджанян в дома, където е живял и дори е готов да поеме изцяло материалните разходи. От арменските власти и по-специално – от кметството на Ереван, се очаква да поеме инициативата. За съжаление певецът така и не дочака този момент.
Вдъхновението от арменските красавици
Известният не само за времето си шлагер "Кралица на красотата" има интересна история. Съвременниците със сигурност помнят, че първият в Съветския съюз конкурс за красота се провежда не къде да е, а в арменската столица през 60-те години. Журито на това толкова нестандартно за тогава състезание се състои от художници, архитекти, артисти и писатели. В него е включен и Арно Бабаджанян. Това невероятно и красиво зрелище вдъхновява композитора и той създава мелодията на песента по текст на Андрей Горохов, а неин изпълнител става естествено Муслим Магомаев.
"Кралица на красотата" е написана като туист – нещо, което съветската цензура никак не одобрява. И все пак песента е призната за най-добра при допитване, направено от вестник "Съветска култура". Когато по-късно арменецът го питат каква според него е причината за успеха на творбата му, той обяснява: "Когато писах "Кралица", мислех за Муслим, представях си как ще я изпълни точно той…".
Армения завинаги в сърцето
Всяко лято Бабаджанян се връща в родната си Армения. Обича да се любува на слънцето и камъните, кани и своите московски приятели и колеги да се наслаждават на арменската природа. Всяко свое гостуване той успява да превърне в грандиозен празник с ексурзианти, угощения и веселие, организирани от Арно. В един от творческите домове дори устройва футболни мачове с участието на звезди. Във футболисти се превръщат Родион Щедрин, Николай Добронравов, самият им домакин и синът му Ара. А съдийството се поверява почти винаги на тънкия познавач и страстен футболен фен Дмитрий Шостакович.
Животът на композитора е немислим без шеги. За неговите закачки и игри се носят легенди, а той си ги позволява само за забава, без да влага в тях никаква корист или опит да създава неудобство на приятелите си. Бащата на музиканта външно много прилича на Никита Хрушчов (лидер на Съветския съюз след Сталин, бел. ред.). и той неведнъж се възползва от този факт, за да се пошегува с московските си колеги.
А сега за прословутия му нос
Арно Бабаджанян не само обича да създава музика, но прекрасно разбира и от живопис, има впечатляваща колекция от картини. Веднъж негов гост е видният арменски изкуствовед Хенрих Игитян. Докато разглежда негов портрет, той пита домакина си дали не е предал нещо от себе си на изобразения лик върху платното от известен художник. И композиторът като провинил се малчуган си признава, че е замазал част от своя голям нос.
Приживе, а и до днес, освен с произведенията си, Арно е твърде популярен и с типичния си нос, който обикновено е определян като арменски, защото е често срещана характерна черта сред арменците. Нея той наследява от майка си. С времето носът на Бабаджанян се превръща в негова своеобразна визитна картичка, макар че в младостта тя му създава доста преживявания, не винаги позитивни. С годините обаче той осъзнава, че впечатляващият му орган за обоняние не е причина да се притеснява, а е част от неговата същност. И започва да приема с по-голяма лекота шегите, но те са позволени само на най-близките му хора.
Арно е много чувствителен по въпроси, свързани с националността му. Той почита всички арменски традиции и настоява синът му да изразява мислите си само на родния си език. За неподчинение дори понякога Ара получава шамар, тъй като композиторът държи на строгостта във възпитанието. Въпросът с говоренето на арменски става особено актуален, когато семейството се премества в Москва. Затова синът на семейство Бабаджанян задължително през летните ваканции е в Армения, за да говори на майчиния си език. Композиторът дори си позволява да се кара с родителите на деца от Ереван, които не общуват с неговия Араик на арменски.
И за финал…
Едно от най-известните, най-чувствените и най-обичани негови произведения е лиричното му "Ноктюрно". Арно Арутюнович обича често да посещава Дома на композиторите в Дилиджан. Там се чувства спокоен, красотата на природата му действа хармонично. Именно на това място се ражда тази удивителна творба, която възхищава и завладява. Своето "Ноктюрно" той посвещава на своята скъпа Тереза Сократовна, която преживява любимия си със седем години. Интересното е, че след като създава тази творба, самият маестро не иска и не позволява то да бъде "облечено" в текст. Едва след смъртта на композитора поетът Роберт Рождественски написва думи към "Ноктюрно" и песента продължава да завладява поколения почитатели на музиката и на наследството на Арно Бабаджанян.