
Синът на Рубен Варданян - Давид Варданян, отговори на въпросите на арменската радиостанция AYPFM, работеща във Франция. По-долу е преводът на интервюто с някои съкращения.
— Преди да започне делото, вашият баща Рубен Варданян направи смела стъпка и заяви това, което всички си мислехме: че този процес, който започна, е напълно фалшив – с фалшиви документи, с принуда да се подписват протоколи, които нямат нищо общо с действителността. Всъщност какво да очакваме от този процес?

— Много организации, като Freedom House и Лекари без граници нарекоха Азербайджан една от най-малко свободните страни в света, така че нямаме много надежда от тези „изпитания“. Например миналата седмица баща ми получи документи на азербайджански и имаше само три седмици, за да прегледа досието, което се състои от повече от 20 000 страници, с помощта на преводач, предоставен от азербайджанското правителство. Не знам какво става с другите, но знам, че случаят на баща ми се води отделно. Вярвам обаче, че и при другите е същото. Азербайджан не е свободна страна дори за собствените си граждани, още повече не може да бъде такава за арменците.
— Въпреки това почувствахме, че баща ви е в бойно настроение, искаше да защити позицията си, да озвучи на всеослушание всичко, което се е случвало в Арцах и да защити народа му. Имате ли чувството, че той възнамерява да използва този процес като трибуна, за да говори?
— Въпреки изтезанията и всички лични заплахи срещу него в Баку, той ни каза, че въпросът за правата на народа на Арцах е изключително важен за него. Той е борбен и непоклатим. Казва, че въпреки всички опасности, иска да каже истината. В първия ден от процеса – 17 януари, той също поиска азербайджанският съд да почете с минута мълчание паметта на всички жертви на конфликта, независимо от тяхната националност. Въпреки ситуацията, въпреки всички несправедливости, пред които са изправени той и други арменци, баща ми иска да каже, че единственият избор, който имаме, е да живеем в мир, без война, да преговаряме и да се разбираме помежду си.
— Ясно е, че този процес ще бъде предубеден и от самото начало няма съмнение каква ще бъде присъдата, тъй като Азербайджан иска да отмъсти на Арцах. Но какво може да се очаква по-специално от Франция или Европа, за да се осигури освобождаването на тези военнопленници?
— Правилно отбелязахте, че този „съдебен процес“ не е обикновен, открит съд, тъй като в Азербайджан просто няма правосъдна система. Ето защо единствената защита за арменските военнопленници може да бъде реакцията на международната общност и действията на правителствата на демократичните страни. Баща ми например ми каза, че неговият адвокат не е успял да подготви правилно защитата му. Ето защо от Азербайджан трябва да се изиска да гарантира, че ако този процес бъде обявен за открит, френски, английски и американски журналисти трябва да могат да пътуват до Азербайджан, да присъстват на тези изслушвания и да чуят какво наистина се случва там. Защото въпреки обявения „открит процес“ на него присъстват само държавните азербайджански медии.
Втората важна стъпка може да бъде да се призове френското правителство да говори повече за тази несправедливост на Азербайджан и да окаже натиск върху Европейския съюз да спре всички сделки с Азербайджан. Това не е само въпрос между Армения и Азербайджан, това е и въпрос на отношението на Азербайджан към собствените му граждани. Сега в Азербайджан има повече от 300 политически затворници и ако на тази страна бъде позволено да третира арменските военнопленници по този начин, аз съм сигурен, че тази страна ще направи още повече неща срещу Армения, срещу собствените си граждани, срещу френските и европейските туристи.
— Азербайджан заявява, че Франция вече е на страната на Армения. Но освен Франция, кой друг може да окаже натиск върху Азербайджан и Илхам Алиев? Например, очаквате ли нещо от новия президент на САЩ Доналд Тръмп? Смятате ли, че неговата намеса може да доведе до някакви промени?
— Имахме много очаквания от бившия президент на САЩ във връзка с Геноцида над арменците. Той обеща много на арменците, но не направи много. Това бяха само думи, непоследвани от действия. Сега имаме надежди, свързани с администрацията на новия президент на САЩ. Доналд Тръмп написа, че ще защитава правата на християните в Планински Карабах и видяхме, че някои от приятелите на Армения и арменския народ станаха част от новата администрация. Знам, че проблемите с правата на човека, въпросът с правата на християните са много важни за тях и затова се надяваме, че тази администрация и президентът Тръмп ще могат да помогнат на арменските военнопленници по тези въпроси.
— Ако присъдата е неблагоприятна, а всъщност има нищожен шанс да бъде такава, планирате ли да се обърнете към международни съдебни инстанции, за да повдигнете въпроса за освобождаването им на ниво международни съдилища?
— Единственото, което мога да кажа сега, е, че ще продължим да работим, за да гарантираме, че правителството на Азербайджан ще зачита правата на арменците. Това е много важно, но без международна политическа подкрепа подобни стъпки не могат да бъдат ефективни.