Vatican News съобщи, че папа Франциск е дал позволение за канонизирането на арменския католически свещеник архиепископ Игнатий Малоян – трагически загинал в името на Христовата вяра, от която той не се отказва, по време на Геноцида над арменците, започнал през април 1915 година. Така духовникът, който е беатифициран (обявен за блажен) на 7 октомври 2001 г. по времето на посещението на папа Йоан Павел II в Армения, ще бъде причислен към списъка на светците на Католическата църква. Заедно с него ще бъде канонизиран и новогвинейският проповедник Питър То Рот, който е убит по време на японската окупация.
С молба за канонизация към Ватикана се обърна Католическият патриарх на Киликия Рафаел Петрос XXI. На 28 март 2025 г. папа Франциск уважи неговото искане.
Официалният указ на римския понтифик бележи последната стъпка в процеса на признаване светостта на блажения Игнатий Малоян. Точната дата за церемонията по канонизирането все още не е обявена, но самото решение вече е мощно признание за страданието, понесено от арменския народ в годините на Геноцида, и за непоклатимата вяра на хора като Малоян. Когато го арестуват, му предлагат да приеме исляма, за да се спаси. Но той остава непоколебим, въпреки жестоките изтезания и побои, на които е подложен. Нещо повече, ранен, осакатен, изнемощял, гладен, заедно с други арменци той е в редиците на арменските смъртници, но по пътя на смъртта се опитва да изпълни със сила, вяра и кураж сърцата на тези, които вървят с него. Дори споделя оскъдната си храна с тях.
Канонизирането на един мъченик от Геноцида над арменците от Католическата църква има дълбоко символично значение. Този акт допълнително издига паметта на жертвите и подчертава историческата реалност на едно ненаказано престъпление – тема, която продължава да бъде от голямо значение за арменците в световен мащаб. Животът и саможертвата на блажения Игнатий Малоян служат като трайно свидетелство за вяра и издръжливост в лицето на преследването на арменците-християни.
Бъдещият архиепископ е роден през 1869 г. в Мардин, днешна Турция. През 1883 г. постъпва в арменския католически манастир Бзумар в Ливан, ръкоположен е за свещеник и приема името Игнатий като става широко признат като отличен проповедник на арабски и турски език, посвещавайки се на енорийско служение и изучаване на свещени текстове, докато служи в Александрия, Египет. През 1896 г. е ръкоположен и изпратен в Александрия, където става известен с проповедите си на арабски и турски език.
По-късно е поканен в Константинопол от арменския патриарх Бохос Бедрос XII като негов личен секретар, но поради заболяване, което поразява очите му и му причинява задушаващо затруднено дишане, Малоян се завръща в Египет и остава там до 1910 г. Там той продължава пастирската си дейност в Александрия. През 1904 г. е назначен за патриаршески местонастоятел в Мардин и по-късно е утвърден за епископ. През 1911 г. папа Пий X го назначава за архиепископ на Мардин по време на Синода на арменските епископи в Рим, който разглежда ситуацията в Турция след възхода на младотурското движение.
С избухването на Първата световна война католическият духовник се опитва да намери общ език с османските власти, но преследването на християните продължава. На 30 април 1915 г. турските войници обграждат арменската католическа епископия и църквата в Мардин, като смятат, че те са скривалища за оръжие.
В началото на май епископът събира своите свещеници и ги уведомява за опасната ситуация. На 3 юни 1915 г. турски войници завличат епископ Малоян окован във вериги на съд заедно с 27 други арменски католици. На следващия ден 25 духовници и още 862-ма вярващи са оковани. По време на процеса шефът на полицията Мамду Бек иска от епископ Игнатий да приеме исляма. Отговорът на арестувания е, че никога няма да предаде Христос и Неговата Църква. Духовният пастир му казва, че е готов да претърпи всякакво малтретиране и дори смърт и в това ще бъде неговото щастие. Всички арменци са отведени в село Кара-Кенпру близо до Диарбекир. Няколко дни по-късно, на 11 юни, Малоян е убит заради гордото и достойно поведение и отказа му да се отрече от християнството.