Извънредният и пълномощен посланик на Република Армения в Република България Н. Пр. Армен Едигарян пред в. „Ереван“
Няколко пъти уговорките за среща с посланик Армен Едигарян се отлагаха. Не от нежелание от негова страна, а поради ред извънредни обстоятелства, които създаваха неудобства и затрудниха възможността да разговаряме. Най-сетне обаче това стана възможно в навечерието на новата 2022 г. Интервюто с Негово превъзходителство бе публикувано в последния брой на изданието (в. „Ереван“, бр. 44-45, декември 2021 г.).
- Бих искал на първо място да поздравя всички арменски издания в България, които са три. Тук съм от малко повече от година и виждам тяхната роля. В частност за в. „Ереван“ бих искал да подчертая, че той с подхода си, със съдържанието си, с влиянието си, с журналистическия си професионализъм, наистина заслужава висока оценка. Не мога да не благодаря за всичко, което сте правили през годините, то трябва да се подчертае и да се знае. Затова приех с огромно съжаление новината, че ще се спре издаването му на хартия. Но все пак 77 години това издание го има и в крайна сметка новото начало не е нещо лошо.
- Благодаря ви за тези думи. Надявам се, че новото издание ще даде нова енергия, защото и за нас това е нещо напълно ново. Може би като утеха, но си казваме, че сега вестите ще стигат по-бързо до нашите читатели, ще бъдат всеки ден. Колко души ще ни последват в новата среда, никой не може да каже, но вярвам, че все повече хора имат техническа грамотност и че ще имаме отново своите верни читатели. И все пак новите пътища откриват нови хоризонти…
- Убеден съм, че ще продължите да работите по същия начин – обективно, балансирано, показвайки реалностите в Армения, Арцах и Диаспората, без да има някаква политическа пристрастност. Така че он-лайн вариантът на изданието ще носи информация не само за арменския, но и за българския читател.
- Още веднъж благодаря. А сега нека да преминем към повода за нашата среща. В. „Ереван“ е имал през годините срещи и разговори с всички посланици на Армения у нас. Макар и с малко закъснение, дойде и вашият ред. На практика, ще сте последният арменски дипломат, чието интервю ще види бял свят върху хартия. Така се случи за огромно съжаление, че вие оглавихте посолството на Армения у нас в едно трудно, тревожно и изпълнено с мрачни събития време. От една стана ни атакува Covid-ът със своите разновидности и промени живота ни, ежедневието ни. По-страшното е, че се случи войната, която нанесе удар върху арменския народ. Онези 44 дни и последиците от тях се отразиха върху всички нас, но най-вече върху хората, които загубиха близки, дом, земя… Нека обаче да вървим подред. Повече от година сте в България. Свикнахте ли вече тук, опознахте ли арменската ни общност? С какви впечатления сте?
- Така е, от година и четири месеца съм в София. Пристигнах през август 2020 г., акредитивните писма връчих на 23 септември 2020 г. на президента Радев, а четири дни по-късно Азербайджан започна войната в Карабах. Така че месеците до края на отминалата година преминаха именно под тази логика – на военното напрежение. Разбира се, трябва да кажа, че България стои далеч от тези събития, така че като дипломат този конфликт никога не съм имал намерение да го отвеждам до представителите й в качеството на трета страна. Не било правилно да постъпвам така, както го правеше дипломатическото лице на Азербайджан.
- Но вие също не стояхте пасивен, когато тези безспирни изяви звучаха от български телевизии.
- Знаете ли, аз и моите колеги от дипломатическата мисия трябваше не само да даваме достоен отговор и да доказваме, че нашата битка е справедлива, а да постъпваме по друг начин, да отидем по-надалеч. Имам предвид, че тогава давах интервюта там, където лицето, за което говорим (става дума за азерския посланик в България, бел. ав.), не стигна. Т.е. идеята беше не да й отговаряме, не да се защитаваме или обясняваме на базата на казаното от нея, а просто да изразяваме своята гледна точка. Разбира се има и неща, за които не би било правилно да говоря… В онези военни дни имах среща с арменската общност в Пловдив и тогава казах, че това не е война, която е на арменците, живеещи тук. Разбираемо е разочарованието, притеснението, страданието, което всички вие изпитахте тогава заедно с нас, но арменската общност в страната направи каквото можа според силите си. Зарадвах се като виждах мобилизацията на сънародниците си в България, желанието да помогнат. Непрекъснато получавахме знаци от различни градове, от хора, които идваха от своите места, срещаха се с мен, интересуваха се с какво да са полезни. В онези дни арменският народ – в Арцах, Армения и диаспората, показа своето единство, своята сплотеност в онзи тежък момент. Поемайки риск ще кажа, че въпреки печалния резултат от войната, за пореден път арменците показаха, че са заедно, когато са изправени пред заплаха за земята си, за нацията си. Светът видя каква помощ оказаха живеещите в диаспора наши сънародници и това беше важно.
- От страна на българските институции срещнахте ли някаква реакция в онези дни, макар и неофициално?
- Разбирам въпроса ви. Да, официално нещата стоят по един начин и това няма да го коментирам. Ще бъда лаконичен – задоволен съм от поведението на официалните власти. Беше налице взаимно разбиране какво не бива да се прави, това е много важно. Разбираема е позицията, че България иска да поддържа добри отношения и с Армения, и с Азербайджан. При тези обстоятелства е важно страните да са наясно какво не бива да се прави и това разбиране го имаше, чувстваше се. А неофициално при моите комуникации усещах симпатия, подкрепа, солидарност и говоря за обикновените хора, както и за някои срещи с лица от висшите ешелони. Знам, че това е резултат и от изключително искреното, приятелско отношение към арменците като цяло, благодарение на вашето присъствие тук, на приноса, който българските арменци имат, давали са и дават. Всеизвестно е, че арменската ни общност тук се ползва с добро име, с авторитет и е приета от българите с открито сърце. Рядко по света може да се срещне толкова плътно интегрирана общност в местната среда. Иронията е, че именно поради тази видима добра интеграция, тя започва да губи идентичността си, трудно се самосъхранява, има проблеми с опазването на арменското начало.
- Говорейки за всичко това не мога да подмина едно събитие, което развълнува и предизвика недоволство сред нас. Имам предвид прословутото изказване на бившия български президент Плавнелиев, който застана зад Баку и изговори абсурдни неща, нападайки Армения с неистини. Както и опитът на г-н Соломон Паси да организира събитие, в което арменската страна видимо бе игнорирана. Като бивш външен министър той би следвало да е наясно какъв трябва да бъде дипломатическия подход и че когато предстои дискусия за отношения между две страни, в случая Армения и Азербайджан, трябва да присъстват и двете. Вашият коментар?
- Вие казахте всъщност нужното. Само ще допълня, че мнението на арменската общност в страната във връзка с тези печални прояви, които вярвам, че са изолирано явление на фона на позитивните българо-арменски отношения, бе изразено много ясно в писмото, което излезе публично. И понеже говорим за конкретни лица, няма какво повече да добавя, освен, че съм съгласен с вашата оценка.
- Нека сега да отидем към по-позитивни неща. Българско-арменските дипломатически отношения ще отбележат догодина 30-годишна история. Макар че те датират от доста по-отдавна, от времето на първата Арменска република. Но предстои да се отбележи годишнина, базирана на двустранните контакти от обявяването на третата република Армения. Как ще се случи това, планирани ли са вече конкретни събития?
- Да, на 18 февруари 2022 г. ние ще отбележим 30 години от двустранните ни дипломатически отношения. С огромно задоволство трябва да каже, че за това време имаме забележителни постижения. Налице са многослойни контакти в различни области – и на високо политическо равнище, и на децентрализирана основа – установени са отношения между български и арменски градове, между области. Има много добре развито сътрудничество и на правното поле, подписани са различни документи, споразумения, договори, меморандуми. Безрезервна е и помощта, която България оказва при програмите и отношенията ни с Европейския съюз. С една дума, количеството е налице, става дума вече за качеството на взаимодействието и сътрудничеството, което трябва да се активизира. Говоря за увеличаване на интензивността на търговските контакти, на икономическите връзки и т.н. Всички тези документи е важно да се изпълнят със съдържание. Програмите са налице, работим по тях, но не бих искал сега да влизам в детайли. Става дума за отбелязването на годишнината. Неизвестността около ковид-ситуацията ме спира засега да съм по-конкретен. Ще дам пример с 30-годишнината от обявяването на независимостта на Армения. Искахме на 21 септември т.г. по този повод да организираме прием, но как да кажеш на едни, че могат да присъстват, а на други не, като има ограничение за събирането на повече хора в затворени пространства. Така че за догодина сме планирали прояви: изложби, концерт, конференция и други. Искам конференция да има и в други градове с големи арменски общности, не само в София. Да се разбере голямата роля на нашата общност тук като естествен мост между нашите две страни. Това трябва да се почувства задължително, защото нищо не може да се случи без участието на арменската общност в България. Ако в двустранен план е постигнато нещо, то за това заслуга има и тя – с обществените си дейци, с интелектуалния си потенциал, с въвлечеността си, с ресурсите си.
- Г-н Едигарян, вие имате достатъчно богат опит като дипломат, били сте в няколко държави на дипломатически постове, където също има арменски общности. Виждате ли разлика и какво може още да се изисква в този аспект?
- Аз нямам какво да искам от местната ни общност. Диаспората и Армения сме равнопоставени партньори. И така трябва да бъде. Вън от чисто емоционалните връзки, трябва да е налице сътрудничество на взаимна основа и интерес. Диаспората е капитал и това трябва да се разбира добре от арменските власти, от правителството. Така че е важно да е налице верен начин на взаимно общуване, да се проучат потребностите и възможностите, защото в отделните страни арменските общности са различни и това трябва да се разбира. Аз знам, че общността ни тук не може да е радикална, т.е. такава, каквото виждаме че е в Лос Анджелес например, или в Глендейл. Не може да се изисква нещо, което няма как да се даде, би било грешно. Искам да кажа, че Армения не може да има еднакви очаквания от арменците, защото възможностите са различни в САЩ, в Канада, във Франция и в България. Трябва да бъдат разбрани тези културологични различия, тези тънкости. Затова най-важното е да се случват неща на културно-образователно ниво, за да се парират асимилационните процеси. Особено в днешния глобализиран свят, който влияе осезаемо най-вече върху националните малцинства. Много са детайлите, които трябва да се вземат предвид, когато говорим за арменски общности по света и за очакванията ни от тях. Така че Армения трябва да е гъвкава в това отношение, не трябва да мери с една и съща мярка, да слага диаспората под общ знаменател. Подобно поведение дори може да навреди на естествените ни контакти. Ще добавя още нещо: с диаспората трябва да се работи за общоарменските каузи – съхраняването на арменщината по места, признаването на Геноцида, бъдещето на Армения и Арцах, укрепване на триединството (Армения-Арцах-Спюрк). Силите трябва да се концентрират върху този дневен ред, който се отнася до всички ни.
- Нека да обърнем поглед и към днешния ден на Армения, който е много труден, сложен, обременен. Виждаме какви препятствия трябва да преодолява и народът на Армения, и този в Арцах. Положението след войната е тежко, но след като азерите навлязоха и в арменски суверенни територии, ситуацията още повече се натовари с негативи. Като дипломат как виждате развоя на всички тези процеси?
- Това, на което сме свидетели, е болка за целия арменски народ, за цялата ни нация. Въпросът според мен е в това, че ние трябва да се преоткрием при тези нови условия и обстоятелства. Говоря и за Армения, и за Диаспората, и за Арцах. Съхранявайки това триединство ние трябва да се намерим отново. Мога да говоря като човек, ангажиран с външна политика. Защото вътре в Армения се проведоха парламентарни избори, преизбра се премиерът, народът му даде мандат и своето доверие. Това е ясно. Обръщайки се към външнополитическите предизвикателства, мисля, че нещата трябва да бъдат двуетапни. Първо: незабавно укрепване на следвоенното положение в региона, успокояване на ситуацията. Или образно казано, когато в бурно море корабът пострада тежко, първото нещо е той да бъде укрепен, за да се задържи над водата. И на второ място да продължи по пътя си. Примерът е много груб, разбира се, но на първо място нашата дипломация и правителството трябва да предприемат ясни стъпки за действие. Нужен ни е почетен мир, без да се допускат загуби, без унижение. Азербайджанците трябва да разберат едно – всички ние трябва да живеем на тази обща територия. Нито някой нас ще изведе оттам, нито тях. Трябва да се намери „модус виведни“, т.е. начинът за живеене. На този етап дългосрочен мир, установяване на трайно конструктивно сътрудничество в региона е трудно да се търси. Това е въпрос на бъдеще. Но трябва и да се разбере, че не може проблемите да се решават в едностранна полза, един да печели, друг да губи. Това ще породи нови препятствия в бъдеще. Такъв трябва да е подходът и вярвам, че всички въвлечени в решаването на конфликта играчи – и международни посредници, и регионални участници, трябва да го разберат. Невъзможно е да се говори „нека Армения да го направи, а след това и ние“ или да се поставят предусловия. Това е лишено от логика, не води към напредък, към развой. Аз съм оптимист. Тази земя е наша, имаме своята независимост и трябва да вярваме и да пазим всичко това. Трябва да разберем, че на геноцид се подлагат народите, които нямат държавност. Аз съм убеден, че ако през 1915 г. съществуваше държава Армения, нямаше да има геноцид. Когато си малцинство – безсилно, без подкрепа в една авторитарна, тоталитарна страна, тогава ще си подложен на преследване. Затова трябва да работим за засилването, за укрепването на своята държава. Уверен съм, че добрите дни ни предстоят.
Разговаря: Вартануш ТОПАКБАШЯН