На 1 октомври 2018 г. светът се раздели с една епоха. Не просто музикалният свят, а човечеството. Защото едва ли има цивилизован кът, където името на Шарл Азнавур да не бе познато. Невероятна енергия бликаше от този изпълнител, чиято дребна фигура така изпълваше сцената, че завладяваше с магията на музикалното слово всеки един зрител. До последния миг звездата на френския шансон не спря да служи на своето изкуство и да разнася красотата на песните, които бе създал през живота си – повече от 1300 на брой, разказващи все човешки истории.
Певец, композитор, поет, писател, актьор… Или просто казано – легенда, арменска легенда, която обичаше своята Франция, където бе роден, но сърцето му не спря да тупти за Армения, на която той посвети много години от живота си, за да й бъде полезен. Това бе Шарл Азнавур, който мечтаеше да доживее 100 години. Но и неговите достолепни 94 години са достатъчни, за да бъде вписан не просто в книгата за рекорди като дълголетен артист, а в книгата на паметта за достойно извървян път. Азнавур почина в дома си в Прованс (Южна Франция). Планираше да има още концерти след като се завърна от турнето си в Япония.
Един от най-успешните и познати френски изпълнители на шансон гостува в България в края на 2017 г. В зала "Арена" пред 5000 души той пя неуморно повече от два часа – без подгряващи групи и певци, без допълнителни ефекти и преобличания. Пя своите красиви шансони и изпълни душата на публиката с удоволствие, което ще се помни… А като наследство остави наред с песните, които създаде, продадени повече от 200 млн. албума, своите роли в близо 60 филма и историите – истински или не, за романите му с едни от най-ярките дами на ХХ век като Едит Пиаф, която му дава подкрепа и старт в кариерата, с шармантната Лайза Минели и прекрасната Бриджит Бардо. Дали между тях е имало нещо или не, е без значение. Защото жененият три път Азнавур винаги е говорил с любов за последната си съпруга и се е грижил за своите пет деца. А малко преди на си отиде от този свят, той стана за пореден път дядо, благодарение на най- малкия си син Никола, който го придружаваше и по време на турнето в София. Представяме ви едно от последните интервюта, които легендарният арменец даде дни преди да приключи земния си път. И в него, както във всяко друго, той твърди, че ще умре, ако престане да работи и че не се бои от смъртта, защото знае, че това е нещо неизбежно.
На въпрос как постига формата в която се намира – с диети, упражнения или жертвоприношения, певецът отговаря:
- Всеки ден плувам 340 метра с тежести на кръста. Винаги изяждам само половината от това, което се намира в чинията ми. Не пуша вече от 40 години, макар че понякога си припалвам пура. Не пия силен алкохол, само вино или шампанско!
- Как успяхте да живеете с една и съща жена повече от половин век? С Улла сте женени вече 51 години.
- Първият път се ожених, когато бях много млад. Вторият път, когато бях доста глупав. А трети път най-сетне се ожених за онази, за която винаги съм мечтал – блондинка със светли очи и копринена кожа. Освен това Улла е 17 години по-млада от мен. Отлична разлика във възрастта, така смятам. А въобще тайната на продължителния брак е да се държим един с друг максимално естествено и винаги да си казваме това, което искаме да си кажем. Аз винаги говоря истината. Мога да си го позволя на своята възраст: сега аз съм като свещена крава.
- Вие и преди сте се изказвали по противоречиви теми. През 1972 г. например пишете скандалната песен "Как говорят" от името на един гей, при това не сте такъв. Защо?
- Силата на тази песен е в това, че е написана от първо лице. Не мога да си позволя да пея "те". Все пак съм актьор и да, в тази песен изиграх хомосексуалист. Още повече, че тогава около мен имаше много такива и всички те са много, много талантливи. Радвам се, че сега, след повече от 40 години, за тях е по-лесно да живеят.
- А когато пишете песни за любовта към жените, дали това се отнася до някоя конкретна жена?
- Никога не съм писал за конкретна жена. Помня как след раждането на първата ми дъщеря написах "Моята дъщеря". Когато се роди втората, хората започнаха да ме питат: "И за нея ли ще пишеш"? Отговорих: "Слушайте, на тях напълно им стига една песен и за двете". Защо да съчинявам песен за определена жена? Въобще жанрът на любовните песни ме дразни. Бих предпочел да ме запомнят не като автор на любовни песни, а като автор на умни песни. Всичко това – "аз те обичам, ти ме обичаш", тези рими отдавна са изживели живота си. Харесва ми да търся оригинални решения. Затова понякога използвам странни думи от рода на "целулоид" или "подмишница". Например: обичам аромата на твоята подмишница. Моята съпруга ми казва: "Не можеш да съчиняваш такива работи!". Но аз искам да извлека от живота истината. Именно тя трогва хората. А мен ме виждат като трубадур на любовта. Не съм имал повече романи от средностатистически мъж. Нито повече, нито по-малко.
- Например краткият роман с Лайза Минели. А какви отношения ви свързваха с Едит Пиаф? Та нали именно тя дава старт на кариерата ви, когато открива в един нощен клуб в Париж 22-годишния начинаещ певец?
- Едит съвсем не бе мой тип жена. Между нас имаше това, което французите наричат une amitié amoureuse, т.е. любовна дружба. Това е, когато вие се отнасяте нежно един към друг, харесват ви едни и същи неща, можете да се прегърнете и целунете. Но това е всичко.
- А що се отнася до другите известни жени на епохата? Бриджит Бардо?
- Надявам се, че разбирате, че знаменитите хора не се влюбват един в друг, само защото са известни. С Бриджит сме добри приятели, бяхме такива с десетилетия. Дори имам нарисуван от отличен художник неин портрет. Той нарисува още и моята жена, и Мерилин Монро. Макар че не се познавах с Мерилин. Мисля си, че ако тя ме бе срещнала, нямаше да се самоубие. Моята жена не го направи.
- Кажете честно, винаги ли сте вярвали в своя талант?
- При мен може да се случи всичко: има дни, когато се смятам за прекрасно висше същество, а има и такива, когато ми се струва, че не представлявам нищо. И това е добре: отсъствието на постоянна увереност в себе си ти позволява да подхождаш критично към творчеството. Така че един ден пиша песен, а на втория я изтривам. Да си призная на мен ми се нрави звукът на шредера.
- Простете, че ви напомняме, но вие сте на 94 години. Мислите ли да приключвате с концертната си дейност?
- Не. Планирам концерт на 22 май 2024 г., в деня на своето столетие. А после ще видим. И защо да се отказвам? За да умра у дома, седейки в креслото? Не, мерси!