Майската страница на календара на "Пирели" за 2022 г.

Майската страница на календара на "Пирели" за 2022 г. е посветена на Шер

13 Jan 2022

Шер стана героиня на календара "Пирели" за тази година. Проектът е наистина легендарен и датира от 1964 г. С Pirelli – италианската компания, произвеждаща известните автомобилни гуми, работят фотографи от световно равнище, а появата на неговите страниците е истинска чест за звездите, поканени да бъдат снимани за него. Темата на календара за 2022 г. е "По пътя" и в него една от главните героини се оказа неостаряващата Шер.

Снимките са дело на канадския музикант и фотограф Браян Адамс. Наред с Шер за поредното издание са му позирали и други артисти от първа величина като Иги Поп, Дженифър Хадсън, Граймс. Идеята на фотографа за "По пътя" е да предаде онази атмосфера, в която често се оказват тези звездни имена по време на своите многобройни гастроли. Шер например е по пътищата от 19-годишна. "Когато видиш тази фотоистория, разбираш, че това е ден от живота на всеки артист, особен миг от деня: до излизането на сцената и след това, обед в ресторант, почивка в хотел по време на турне. Всеки от героите съм снимал с мисълта да покажа именно такива специални мигове", споделя Браян Адамс.

Фотографът е уловил с фотообектива си артистите в различни моменти от едно въображаемо турне като всеки от тях е имал своето време и своя етап. На страниците за месец март например Кали Учис е запечатана в 10:42 часа в басейна, за рапърът с китайски корени Бохан Феникс е предвиден месец октомври и е сниман, когато се връща в хотела си. Шер краси майската страница. Почитателите й и тези на календара ще я видят зад кулисите и как се готви да излезе на сцената.

Часът е 14:43. Суперзвездата Шер, "богинята на поп-музиката", притежателката на "Оскар" и икона за няколко поколения, се включва във фотосесията на "Пирели" както винаги прекрасна, млада и елегантна. Разпуснала дългите си коси, винаги страхотно облечена, тя позира в празната гримьорна на дворцовия театър в Лос Анджелис. В хармония с темата фотографът я снима как тя оставя следа от червило върху огледалото при напускането на стаята за гримиране, за да излезе на сцената.

Шер повече от век се намира под светлината на прожекторите и под внимателния поглед на публиката. Кариерата си започва на 19 години в дует със съпруга си Сони. Певицата успява да постигне рекордни успехи в индустрията, в която доминират мъжете, издава 26 студийни албума и става една от най-продаваните изпълнителки на всички времена, хитовете на певицата излизат всяко десетилетие от 60-те години на миналия век насам.

Подобен продължителен успех е доказателство за универсалността на легендата като артист, за умението й да измисля нови неща, да преосмисля старото и не на последно място – за поразителната й устойчивост. Шер е на 75 години, но съвсем неотдавна, малко преди светът да бъде атакуват от коронавируса, гастролира с новия си албум – Dancing Queen. А в интервю по повод появата си в на календара на "Пирели", тя разказва за славата, за стреса преди концерт и за любимите си "пътни" спомени. Ето какво споделя актрисата, която владее сцената с неустоимия си чар и талант.

- Какво е да бъдеш звезда и какво означава това за вас конкретно?

- Мога да се опитам да го предам по милион различни начини, но това може да бъде както прекрасен опит, така и истински ужас. Частен живот няма, но затова пък можеш да влезеш където и да е, без да чакаш на опашка. И странното е, че съм известна от 19-годишна, затова не познавам друг живот.

- Как се готвите за участие на живо?

- Ами влизам в гримьорната с момичетата, пия Dr Pepper, правя си грима, говорим си. Когато съм напълно готова за шоуто, едва тогава започвам да нервнича, а после се качвам на сцената, на която, както и преди години, се вълнувам. Но продължавам и всичко минава нормално.

- Кои впечатления от нови места, хора и култури ви вдъхновяват?

- Мисля, че в някакъв смисъл те ме зареждат с енергия, обичам да срещам нови лица. През целия си живот пътешествам, не мисля, че са останали много места, където да не съм била. Понякога това е наистина весело и зарежда, а понякога – не, и тогава се налага да се поработи над това.

- Какво е за вас участието в календара на "Пирели" тази година?

- Не знам, защото всички около мен казват: "Боже мой, ти си в календара", а аз дори не знаех, че той съществува. Винаги съм имала гуми Pirelli на моите "Ферари"-та, въобще такива са били на всичките ми коли, но не бях чувала за календара. И тогава приятелите ми се обадиха, а актьорът Вал Килмър ми написа: "Етел (така той нарича Шер, бел. пр.), ти си в календара!". А аз му отговорих: "Да, да, вероятно, след като мислиш, че е готино, значи е".

- С какви впечатления сте от работата с Браян Адамс?

- Добри. Не знам какво да очаквам: никога не знаеш как ще стане работата с новия фотограф, затова и нямаш реални очаквания. Нервничех, но той беше много весел, доброжелателен, бърз – хареса ми!

- Кой е вашият любим "пътен" спомен?

- О, те са толкова много, трудно е да се избере. Беше весело да изляза на сцена заедно с моя син, тогава той свиреше на китара.

- А какво значат за вас гастролите?

- Ами какво, в турнетата е моя живот, бях на 19 години, започнах със Сони и когато го напуснах, продължих сама. Да се гастролира е наистина весело. Много е съживяващо, като вихър, който те подхваща и кръжи над публиката.

- Гримьорната е място не само за подготовка, но и за очаквания. Хайде да поговорим за очакването да се излезе на сцената, за натиска, за стреса…

- Страхотно е, че имам момичета и е страхотно, че всички хора, които участват в шоуто, са мои приятели: танцьорите, тези, които създават костюмите и перуките, и всички останали. Разчитам много на приятелите си, докато чакам в гримьорната, защото за мен това е много вълнуващо: не съм от типа, който се справя лесно с това. Всичко е много стресиращо, но после превъзмогвам вълнението и е прекрасно.

- Какви са отношенията ви със снимките? За какво молите по време на портретни фотоси?

- Казвам: направете така, че да изглеждам добре.

- Има ли още нещо, което искате да споделите с нас?

- Миналата година спасих слон – това е много яко. Сътрудниците на института Смитсониан дойдоха с мен в Исламабад, защото ме убедиха да отида и да го взема. Взехме слона, той живееше почти като в затвор и до отведохме в Камбоджа. Сега там той е невероятен, щастлив и си има вече приятелка. Във възторг съм!