„Без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България!“, твърди Карен Алексанян

„Ако вие имате хляб, а аз едно евро, и ако аз си купя вашия хляб, тогава аз ще имам хляб, а вие – едно евро, така че в тази размяна ще е налице равновесие (…).

Но ако вие имате сонет от Верлен или теорема от Питагор, а аз нямам нищо, и ако вие ме научите на тях, в края на тази размяна аз ще имам и сонета, и теоремата, но и вие ще сте си ги запазили за себе си.

В първия случай имаме равновесие – това е стока, а във втория имаме растеж – това е култура“.

Това разсъждение на френския философ Мишел Сер ми изникна някак случайно, докато работех над материала за рождения ден на Двора на кирилицата, за честването на 24 май в този прекрасен, спокоен и хармоничен кът на българското начало. Но всъщност не ще да е било толкова случайно. Защото, когато става дума за този уникален комплекс, създаден от Карен Алексанян, мисля именно за културата като обобщено понятие на всичко, на което е носител един народ. За нейната ценност и доколко я осъзнаваме, доколко я пазим и почитаме! Защото културата тръгва от словото, без буквите не може да има просперитет, нито бъдеще…

Карен обича да повтаря: без България нямаше да има кирилица, а без кирилица няма да я има България! И реши да посвети последните пет години (а със сигурност те са повече) на една светла кауза – да популяризира делото на светите български първоучители Кирил и Методий, на свети Климент Охридски, на последователите им оттогава та до днес, да отреди едно място във времево-пространствения континуум на първопрестолна Плиска за отдаване на почит към кирилските символи, за да остане то като знак за онова, за което дядо Вазов ще напише: „… и ний сме дали нещо на светът, на вси Словене книга да четът…“ („Паисий“ из „Епопея на забравените“). За да се предава Огънят на Знанието…

Тази година на тържеството, посветено на Деня на българската просвета и култура, събралите се в Двора на кирилицата в Плиска, за да почетат един от най-обичаните и тачени празници в историята на българския народ, бе запален символичният огън на знанието, който ще стигне до различните кътчета на света, дори до далечна Якутия. Той ще бъде предаден там, където кирилицата се пази, където на нея продължават да се създават писмени образци, където латинизацията не е новият избор. Идеята е пак на Карен, който заедно със своите съмишленици организира отново прекрасно тържество, водено от Крикор Паносян, с поднасяне на венци и цветя пред паметника на светите братя Кирил и Методий, с рецитиране на стихове от деца от Плиска, с изпълнения на оперната певица Вяра Желязкова, с вдъхновяващото слово на поетесата Елка Няголова.

Не веднъж сме писали за Двора на кирилицата, за човека, материализирал своята мечта и любов в кът, разпростиращ се върху обширна територия, където всяко нещо е намерило своето правилно място. Карен е от хората, които премислят всеки детайл, не предприемат случайни действия, четат внимателно, проучват щателно и едва тогава поемат към реализирането на визията си. Затова и туй място носи такъв заряд, изпълнено е със своя магнетизъм и духовното взима връх над материалното, осезаеми стават символите, образите, картините, скулптурите, но не като нещо, което просто можеш да докоснеш, а като част от едно начало, в което има сакрален полъх.

В дните, докато всеки си стоеше изолиран у дома, на няколко пъти се чухме по телефона с Карен. Дворът на кирилицата бе затворен, но той пак беше там. Работеше, обновяваше, боядисваше с приятели. Беше малко тъжен, че няма да може да отбележи петгодишния рожден ден на своята рожба по начина, който бе планирал. Но когато отново се чухме след 24 май – деня, когато домът на кирилските букви отваря за първи път врати преди пет години, той бе радостен и развълнуван. Сподели, че на територията на комплекса е извършен молебен за здравето на българския народ от духовния пастир на Плиска отец Андрей и са отбелязани още три годишнини: 1155 години от Покръстването на българите, 1113 години от Успението на Св. Цар Борис I и 1339 години от основаването на гр. Плиска.

- Смятахме да направим по-мащабно тържество. Музеят е отворен на 2 май 2015 г. Датата не бе избрана случайно, тъй като това е денят на покръстването на българите, на успението на цар Борис I Покръстител и денят на град Плиска. Досега не сме чествали рожден ден на музея, за да не се отклонява вниманието от тази сакрална историческа дата. Но тъй като е първият ни скромен юбилей, доста мислехме как да го отбележим по-празнично. Обстоятелствата ни попречиха и нашите приятели от чужбина казаха, че ще изпращат видеообръщения от различни кътчета на света. Духовникът на град Плиска отец Андрей отслужи молебен за здраве на народа. Към нас се присъединиха кметовете на Каспичан и Плиска, председателят на Общинския съвет, поръчахме венец, който както всяка година поднесох пред паметника на цар Борис I Покръстител. Почетохме както него, така и кирилицата, която е създадена като църковна българска азбука.

Питам Карен дали се чувства удовлетворен от направеното досега, дали е постигнал целите, които си е поставил за това сравнително късо време за една такава културна институция. И задавам въпроса си неслучайно, като имам предвид, че в Двора има скромен параклис, картинна галерия с работи на български художници, от които човек може да разбере цялата история на кирилицата, изработени от туф от арменския майстор Рубен Налбантян двуметрови български букви, голяма каменна крепост с восъчни фигури на едни от най-значимите за историята на България личности – хан Кубрат, хан Аспарух, хан Тервел, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Ангеларий, скулптурите на цар Борис Първи и братята Кирил и Методий, 12-метров извисяващ се над комплекса кръст, Алея на писателите с близо 50 бюста на творци от различни националности, оставили своето литературно наследство на кирилица… Отговорът, който получавам, не е очаквания, но познавайки устрема на Карен, не се изненадвам от него:

- Не, не се чувствам удовлетворен! Можеше да се направи много повече, но със сигурност няма да спирам да гоня идеите си, визията, които имам. Ще продължаваме да популяризираме азбуката и да разказваме на света както за ролята на цар Борис за създаването и налагането на създадената от светите първоучители българска азбука, така и за дейността на учениците им в Плиска – Климент, Наум и Ангеларий и за българския принос, защото те, както и светите братя Кирил и Методий, са били българи. Затова е и създаден този комплекс, който няма аналог в света и целта е да се разраства, за да събере наистина всички народи, които пишат на кирилица, независимо от вероизповеданието и националността им. Искам всички народи, които продължават да използват кирилицата, да бъдат представени в Плиска.

И понеже чувствам, че сега Алексанян разполага с малко повече свободно време, защото обикновено е доста зает с делата си, а и не е много словохотлив, решавам да продължа с въпросите:

- Карен, любовта ти към миналото смятам, че вече е достатъчно известна на всички. Ти си човек, който много чете и се интересува от история – и българска, и арменска, и друга. Защо обаче реши, че кирилицата е нещото, върху което трябва да се акцентира и да се популяризира чрез България?

- Защото родината на кирилицата е именно България и смятам, че е редно такъв музей да се роди тук и по-точно – в първопрестолна Плиска. Мисля, че след толкова векове, от създаването на буквите до днес, славата на кирилската азбука бе редно да поеме за втори път пак оттук. Затова и датата на откриването на комплекса бе избрана символично, защото носи посланието на цар Борис I Покръстител.

- Накъде ще продължи да се развива музеят?

- Водещото ще бъде Алеята на писателите. Това е нелека задача, защото трябва да се намери скулптор, да се свържем с точните лица в съответната държава, да се изработи бюстът, да се докара в България, да се организира тържество, което да бъде повод и за страната, чийто автор се представя, да се включи в него.

- Как избираш авторите на паметниците и всички ли откликват радушно на поканата да изработят лика на даден творец?

- Всички откликват сърдечно, защото разбират смисъла на идеята. Скулпторите са изключително известни имена, не са случайно избрани и всеки от тях влага в работата си много сърце, талант, любов. Освен това се допитвам до Съюза на писателите, до министерствата на културата или до други подобни институции, до литературните институти и т.н. при избора на писателя, който да бъде представен в Алеята. Не налагам свое виждане, защото всяка страна знае кой е най-подходящият писател или поет. Това особено се отнася до по-малките, не за държава като Русия например, където има огромна плеяда от гениални творци. Затова мога да кажа, че при нас са представени най-стойностните автори. Горд съм, че сред тях има и арменски имена – българските писатели Севда Севан и Агоп Мелконян, карабахският прозаист Леонид Горунц. Не са много арменците, които са писали на кирилица, но все пак ги има и на тях ние отдаваме дължимото внимание и уважение. В бъдеще ще бъдат представени и други арменски творци, които са оставили литературно наследство на кирилица, макар да не са много. Доста от видните арменски писатели завършват образованието си в Русия, но реално пишат на арменски език и това е естествено. Защото са били водачи, идеолози на нацията. И в българската действителност е така – Ботев, Яворов, Гео Милев… И в руската – Пушкин, Лермонтов, които са били офицери.

И друг път съм споделяла – Карен Алексанян не е от хората, които обичат да се изтъкват. Върви тихо по избрания от него път и оставя стореното да говори. Все пак решавам да опитам и да го помоля да разкаже нещо за себе си.

- Какво ще разказвате за мен? Аз съм един обикновен арменец.

Толкова – повече от лаконично. На това място от разговора ни по телефона реших как точно трябва да озаглавя този материал.

Карен идва в България преди повече от 25 години – уж само за седмица. Но свързва завинаги живота си с нея. Не прекъсва обаче връзката си и с Армения, с родния Ереван, с приятелите и роднините там. Установява се в Шумен, заема се с бизнес, жени се за арменка (по образование тя е филолог като майка му), раждат му се две деца. Днес синът му работи като екскурзовод в комплекса. А обичта към кирилицата унаследява от майка си, която не само е преподавател по руски език и литература, но и огромен почитател на книгата. Домът им е бил препълнен с хиляди томове. И до днес Карен обича да чете.

- Да се изгради подобен комплекс е не само трудоемка работа и изисква ежедневна работа, но и много, много средства. Подкрепа срещаш ли?

- Подкрепа? От кого? Аз не разбирам от проекти и не участвам в такива неща. За тези пет години почти всичко сме постигнали сами. Имаше една родолюбива жена – леля Йорданка, която помагаше, въпреки скромните си възможности. Почина миналата година. Дълбок поклон пред паметта й! Ако говорим за държавата, тя не се интересува от нашия комплекс, но аз и не на държа. Важното е, че тук идват много хора, ученици, чужденци. Организират се различни тържества, чествания, дейността на Двора е много интензивна, богата, разнородна. Почти всеки ден се провежда нещо, свързано с буквите, с културата, с образованието. Дори лични празници. Някои от паметниците на писателите бяха направени с дарителски средства. Така например изработването на бюста на Яворов се пое от Съюза на арменците в Европа, чийто председател е нашият сънародник от Пловдив Артур Ованисян. Няколко други също бяха подарени – от леля Йорданка. Бюстът на писателя Димитър Талев направи Ася Асенова от Шумен. Якутския скулптор не пожела да вземе пари за работата си над якутския писател. Но повечето са направени от нас, с наши средства. За нас водещото е, че комплексът се приема много радушно от българите, много от хората се интересуват от дейността ни и това само може да ме радва. Да, наистина работата не е никак лесна. Ежедневно поддържам връзка с хора и институции по света, но само така могат да се постигат целите.

Както споменахме, петгодишният рожден ден на Двора на Кирилицата, макар да не се реализира в планирания мащаб, не отмина по никакъв начин незабелязано. Тъкмо обратното. От най-далечни места пристигнаха поздравителни писма, видеообръщения, топли думи на благодарност и признателност от българи от страната и чужбина. Едва ли ще мога да спомена всички, които отправиха своите приветствия, в които преобладаващо се изтъкваше едно и също – уникален комплекс! Невъзможно е да ги изредя в хронологичен ред или да ги подредя по значимост, защото всеки един поздрав е сам за себе си важен и запомнящ се. Карен Алексанян и Дворът на кирилицата получиха словесен израз на благодарност от Ингушетия (Министерство на културата и архивното дело на страната и от директора на Държавния музей по краеведчество там писателя Идрис Базокин), от Министерство на културата на Беларус и от директора на белоруския Държавен музей за литература „Янка Купала“, от проф. Василий Гурмак от Художествената академия на Украйна, Соелма Дагаева – министър на културата на Република Бурятия, Мурад Гаджиев – зам.-министър на културата на Дагестан, зам.-министъра на културата на Република Калмикия г-н Николай Санджиев, зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия г-н Чермен Дудаев, Сергей Димитриев – кмет на гр. Болград, Людмила Снитенко – поетеса и координатор на Славянската академия за Русия, Феодосия Габишева – министър на културата на Република Саха (Якутия), Предраг Белошевич – председател на Съюза на писателите в Босна и Херцеговина… Списъкът наистина е дълъг и продължава още с имената на Николина Ангелкова – министър на туризма у нас, акад. Румен Ралчев – Велик Приор на Ордена на тамплиерите, Костадин Костадинов – лидер на партия „Възраждане”, Деан Станчев – депутат от ВМРО, Тодор Иванов – председател на Фондация „П.К. Яворов”, Младен Станев – председател на Асоциацията на българите по света, Любомир Христов – кмет на Шумен, Ивелин Станев – областен управител на Силистра, Дарин Димитров – кмет на Търговище, Митко Стайков – областен управител на Търговище, Милена Недева – кмет на Каспичан, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Иван Иванов – депутат от БСП, Митко Александров – депутат от ГЕРБ, областният управител на Русе Галин Григоров … Не забравиха да поздравят своя добър приятел великата родопска певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев с пожеланието още дълги лета да сее българщина, както и председателят на Съюза на арменците в Европа Артур Ованисян, композиторът Артур Надосян. Свои поздравителни думи изпрати и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Буквите, изящно претворени от арменски художници от характерния за Армения червен камък, са още едно доказателство за културно-историческите и духовни връзки между нашите братски народи“, написа тя.

- Над 400 милиона души по света пишат с буквите, създадени в първопрестолна Плиска, но много малко от тях знаят това. Кирилицата е ненадминат български културен феномен в световен мащаб, който още в края на IX в. поставя българската нация в първата редица на просветените народи. В нашия музей посрещаме представители на различни народи и религии, ползващи кирилица – чеченци, якути, буряти, калмики, осетинци, руснаци, аварци, украинци, сърби, белоруси, черногорци и др. Всички те остават силно впечатлени от видяното, но възприятието на българина е съвсем различно. Българинът приема духовно кирилицата – закърмен е с нея, тя е в неговите гени. Без България нямаше да има кирилица, без кирилица не може да има България.

Твърди го Карен Алексанян. И не защото трябва, а защото знае. Един арменец се посвети на Кирило-Методиевото дело, отдава му своето време, енергия и любов. Дълбоко се надявам всичко това да му се връща – със заряда на децата, които идват тук, с тази на семействата, които кръщават децата си тук, с тази на младоженците, които се вричат на вярност тук…

Вартануш Топакбашян (в. „Ереван“, 30 май 2020 г.)