Имаше време, когато марката Alain Manoukian (Ален Манукян) въплъщаваше достъпния френски шик. Основана през 1973 г. от бизнесмен от арменски произход, тя бързо си изгражда име в конкурентния свят на дамската конфекция. Между европейската експанзия и бутиците в центъра на Париж, логото му е добре познато на модните ентусиасти от онова време.
Но какво е останало днес от тази история на успеха, създадена във Франция? Между поглъщанията, преструктуриранията и постепенното изчезване, историята на Ален Манукян е тази на текстилна империя с чара на съвременна трагедия. Нека се потопим заедно в това пътешествие, колкото богато, толкова и мъчително.
Но да започнем по отдалеч. Бъдещият дизайнер и бизнесмен е роден в Марсилия, Франция през 1946 г. Неговите баба и дядо заедно с баща му пристигат във Франция от Алепо, Сирия през 1927 г. Семейството обаче е родом от Харперт и по време на Геноцида над арменците намира спасение в Сирия. По време на депортациите бащата на Манукян губи шест братя и сестри. По-късно фамилията успява да емигрира във Франция с помощта на Нансеновия паспорт. В Марсилия родителите на Манукян се занимават с производство на обувки. Но той решава да се насочи в друга посока. Ален започва кариерата си в модната индустрия през 1972 г. А през 1973 г. в Гренобъл създава първия си бутик с проста, но въздействаща идея: да предлага елегантна, достъпна дамска мода, вдъхновена от парижкия дух.
Магазинът, който бизнесменът открива с помощта на съпругата си Даниел, предлага предимно дизайни на пуловери. През 1979 г. компанията става франчайз, а през 1984 г. започва да се разширява по целия свят. През 1985 г. компанията става публична и попада в Лионската фондова борса. Само за няколко години марката преживя впечатляващ растеж с откриването на стотици магазини на продажба във Франция и в международен план – истинска история на семейния успех, със силен отпечатък през 80-те и 90-те години. До 1990 г. компанията открива четиристотин и петдесет магазина по целия свят, триста от които във Франция, и стойността ѝ достига 140 милиона долара.
Едни от най-популярните имена в шоу-бизнеса носят дрехи с етикета „Манукян“, включително Катрин Деньов, Изабел Аджани, Джони Деп, арабски шейхове и тексаски петролни магнати. И още един интересен факт – през тридесет и петте години съществуване на тази известна френска марка, нейният основател никога не се е срещал с журналисти.
През 2001 г. Манукян стартира два уебсайта, които включват секция за електронна търговия, предлагаща на склад дрехи за продажба. Година по-късно компанията стартира марката Séda Manoukian, насочена към младежкия пазар. Инициативата е на дъщерята на моделиера. А през 2005 г., когато марката е в пика на популярността си, е закупена от групата BCBG Max Azria. Това придобиване, разглеждано по онова време като врата към глобална експанзия, има голяма амбиция: да се слее европейската елегантност с калифорнийската дързост на BCBG. Но желаните синергии всъщност не се материализират. Макар че в началото успехът е впечатляващ и компанията разширява с впечатляващи мащаби мрежата си от магазини.
Следващите години обаче са белязани от постепенен спад в продажбите и трудности при намирането на ясна позиция в условията на все по-агресивната конкуренция, особено от страна на Zara, H&M и Mango. Още през 2008 г. предупредителните знаци сочат тревожна нестабилност. Няколко магазина затварят врати и се въвеждат социални планове. Групата се опитва да се върне в правилната посока: нови колекции, пренасочване към имиджа на марката, намаляване на физическата мрежа... но нещата не вървят. А последният удар идва през 2013 г., когато ръководството официално обявява прекратяването на дейността си. Затварянето на последните магазини е планирано за 2014 г.
Изчезването на Ален Манукян не е изолиран случай. Това е част от по-широка тенденция: трудността на традиционните марки да оцелеят в условията на дигиталната революция. Бумът в електронната търговия, хиперреактивността на марки като Shein, възходът на платформи като Vinted и осведомеността на потребителите по етичните въпроси напълно предефинират правилата на играта.
Кариерата на Ален Манукян, колкото блестяща, толкова и брутална, ни напомня, че дори най-солидните марки трябва непрекъснато да се адаптират. Междувременно, историята му остава гравирана във френския моден пейзаж. За тези, които са носили неговите рокли, които са се разхождали из неговите бутици или са работили под неговите цветове, дизайнерът никога няма да бъде напълно забравен.
И причината е, че независимо от условията, които диктува модата, марката „Manoukian“ (името се променя след сливането с американците, отпада първата част от названието на компанията) непоколебимо се придържа към своите традиции – уникалният парижки шик и френската елегантност остават неизменен акцент в продуктите на марката. Когато през 2009 г. е пусната колекцията дамски трикотаж, почти целият свят започва да говори за Манукян. Красивата половина на човечеството буквално се влюби в многоцветните райета и точки, черно-белите карета и наситените цветове на тоалетите от тази търговска къща. Арменецът успява да превърне дори най-обикновените на пръв поглед неща в истински бижута, превръщайки всеки свой продукт в истинско произведение на изкуството. Всеки модел с етикета „Manoukian“, било то класическа, вечерна или коктейлна рокля, е проектиран със специално внимание, защото целта на моделиера е да помогне на жените да подчертаят благоприятно всички предимства на фигурата. В онези успешни времена компанията пуска четири колекции годишно, всяка от които е уникална и индивидуална.
Впрочем тази история за успеха и финала на компанията има продължение в лицето на сина на Ален Манукян Давид. След като учи в Льо Розе в Швейцария, а след това в Бостън (САЩ), той получава бакалавърска степен по бизнес администрация от Висшия институт по управление в Париж през 1997 г. През 2000 г. се присъединява към семейната компания като международен президент и участва активно в разширяването на марката в Европа, Русия, Близкия изток и Азия. Той разработва и първия френски уебсайт за електронна търговия с текстил. Преди да се насочи към други хоризонти, Давид ръководи придобиването на френската марка конфекция от американската марка BCBG Max Azria и последващия ѝ растеж в Съединените щати.
След това през 2007 г. синът на Манукян насочва вниманието си към проекти за развитие на градски търговски недвижими имоти, както и към луксозни жилищни недвижими имоти. През 2008 г. създава мултимедийно подразделение като основател, председател и главен изпълнителен директор на луксозната социална мрежа The-Sphere.com. Той е съосновател и главен изпълнителен директор на Realty Capital Partners – компания, която инвестира в луксозни недвижими имоти в нишови пазари като Куршевел, Межев или Сен Тропе. Женен е за ливанска арменка – Шантал. Имат двама сина – Рафи и Азат.
Всъщност Ален Манукян и фамилията му, въпреки впечатляващия си бизнес успех от 80-те години до 2000 година и малко след това, не прекъсват връзката си с арменските си корени. По време на земетресението в Армения през 1988 г. той е сред първите, които изпращат помощи за пострадалите. За доставката им са необходими четири самолета. А в чест на баща си спонсорира построяването на арменска църква до езерото Севан. Манукян е кавалер на Ордена на френския легион.