По време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург вчера – 3 април, се състоя дискусия, посветена на 110-ата годишнина от Геноцида над арменците. От името на Европейската комисия говори комисар Оливер Вархели, след което зам.-председателят на ЕП Робърт Зиле даде думата на евродепутатите, заявили искане да изразят становище по темата. На практика се изказаха представители на почти всички политически сили: Мириам Лексман, Рейнхолд Лопатка и Томислав Сокол (ЕНП), Янис Маниатис и Василе Донку (S&D), Пиер-Ромен Тионе и Джули Решаньо (PfE), Никола Бей, Берт-Ян Руисен и Паоло Инселвини (ECR), Натали Лоизо (Renew Group), Маркета Грегорова и Мари Тусент (Greens/EFA), Бернандо Б. Арза и Марина Месуре (от групата на левите), Станислав Стоянов (ESN Group) и други.
Говорейки за годишнината от Геноцида над арменците, мнозина от евродепутате обърнаха сериозно внимание и на насилственото депортиране на арменците от Планински Карабах. Те направиха ясни паралели между историческата трагедия и събитията от последните години, като подчертаха опасните последици от това, че Турция и Азербайджан не поемат историческа отговорност за действията си.
„Признаването и помирението изискват смелост да се изправиш срещу миналото и да изградиш бъдещето върху историческата истина. Това е особено важно днес, когато стотици хиляди хора бяха принудени да напуснат Карабах в резултат на жестокостите на Азербайджан“, каза Мириам Лексман от фракцията на ЕНП.
Повтаряйки това мнение, Янис Маниатис от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“ начерта пряка линия към последните събития: „Липсата на памет и признание води до повтаряне на миналото. Събитията от Карабах са днешното болезнено напомняне, когато стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си, страдайки от системно унищожаване на техните културни паметници“. Евродепутатът припомни трагичното преживяване на семейството му в Османската империя, описвайки подробно преследването на гърци, арменци и асирийци в Османската империя до насилственото обезлюдяване на Планински Карабах. Той подчерта как собственото му семейство е било подложено на преследвания от Османската империя и е станало бежанец. Освен това призова ЕС да увеличи подкрепата си за признаване и за оказване на натиск върху Турция, за да признае тя „своите престъпления от миналото“.
Евродепутатът Николас Бей разкритикува непрекъснатата политика на Турция и Азербайджан, отбелязвайки, че Анкара е анексирала арменски земи от 110 години. „Преди 110 години арменският народ беше подложен на ужасяващ геноцид от страна на Турция и тя не призна този акт. В продължение на 110 години те се стремяха да анексират арменски земи и да изкоренят арменския народ“, заяви говорещият. Наред с това призова за предпазливост по отношение на неотдавнашните мирни преговори между Армения и Азербайджан, посочвайки: „Относно мирния договор между Армения и Азербайджан, нека не бъдем наивни, исканията на Азербайджан показаха недобросъвестност от страна на Баку. Трябва да застанем твърдо с арменския народ и да гарантираме, че всички ... споразумения с Турция и Азербайджан са обвързани с предварителното признаване на териториалния суверенитет на Армения и пълното уважение към арменския народ“.
Евродепутатите изразиха силна загриженост относно настоящия подход на ЕС, като Маркета Грегорова остро постави под съмнение ангажимента на Съюза към неговите ценности. Представителят на „Зелените“ отбеляза, че ЕС не може да продължава да си затваря очите, когато му е удобно. Според нея възпоменанието на минали жестокости трябва да се превърне в действие срещу настоящите несправедливости. Тя също подчерта неотдавнашното принудително изселване на етническите арменци от Карабах, като същевременно отбеляза продължаващия внос на газ от Азербайджан от европейските държави-членки и поддържането на меморандума за разбирателство с Баку. Призивът й беше ясен: „Нека подкрепим Армения, последната демокрация в региона“.
Сериозността на ситуацията в Карабах беше допълнително подчертана от Пернандо Барена Арза от групата на Левицата, който изрично определи събитията в Арцах като „етническо прочистване“. Той призова ЕС да се противопостави на действията на Азербайджан и да не забравя тежкото положение на арменските бежанци и политическите затворници, изправени пред „фалшиви процеси и фалшиви решения“. Политикът настоя за по-голямо участие на ЕС, за да се гарантира промяна в отношението на Азербайджан и да се предотврати по-нататъшно насилие както от Азербайджан, така и от Турция.
Европейските депутати остро критикуваха продължаващото сътрудничество на ЕС с Азербайджан, особено в контекста на доставките на газ и поддържането на меморандума за разбирателство, подписан с Баку. „Отричането на геноцида не трябва да се толерира. То има пряка връзка с несправедливостите и насилието в наши дни“, това заяви Мари Тусен. Завършвайки този критичен преглед на настоящето заедно с миналото, членът на групата на „Зелените“ силно подчерта трайната болка от Геноцида, описвайки я като „отворена рана в паметта на арменския народ и паметта на европейците“. Тя подчерта моралния императив този спомен да бъде жив и да се борим активно срещу отричането. Тусен свърза историческата несправедливост директно с настоящите страдания на арменците, посочвайки наличието на политически затворници в Азербайджан, стотиците хиляди разселени лица от Карабах, на които е отказано правото да се завърнат в родината си, и продължаващото въздействие на енергийните политики. Нейното наблюдение, че „историята се повтаря по други начини, но със същата безнаказаност“, послужи като остро обвинение за настоящото бездействие, като се имат предвид уроците от миналото.
По време на пленарната сесия се подчерта категоричното осъждане от страна на Европейския парламент на етническото прочистване в Карабах – проблем, по който бяха приети множество резолюции, и потвърди изключителното значение на признаването на Геноцида над арменците като основа за траен мир и помирение в региона. Евродепутатите призоваха за по-последователна и принципна външна политика на ЕС, която дава приоритет на човешките права и международното право пред икономическите интереси.
EAFJD (Европейска арменска федерация за справедливост и демокрация), позициониран в Брюксел като общоевропейска организация с клонове в 14 държави в Европа (това е на практика „Хай тад“), изрази своята благодарност към евродепутатите, които почетоха паметта на жертвите на Геноцида и продължават да хвърлят светлина върху борбите на арменския народ, особено на насилствено разселените арменци от Арцах. Коментирайки темата, изпълнителният директор на EAFJD Хехине Евинян повтори критиките на няколко евродепутати към изпълнителната власт на ЕС и липсата на политическа воля да използва думата „геноцид“, както и да покаже адекватно уважение и почит към жертвите на това престъпление.
(Отделно публикуваме изказването на Станислав Стоянов от партия „Възраждане“ по време на дискусията в Европарламента)