На всеки 24 април ние – арменците, живеещи в Бургас, заедно с милиони хора по света свеждаме глави в знак на почит към паметта на милион и половината невинни жертви на едно от най-трагичните и най-срамни страници от човешката история – Геноцида на арменците, извършен в Османската империя от младотурските вандали.
Отбелязването на тази дата започна с химните на България и Армения. Прочувствено слово за събитията, довели до Геноцида, прочете Коста Самоковлиев от Поморийския сатиричен театър. Великолепното Яворово стихотворение „Арменци“ рецитира Жулиета Малчева, а Хачо Сърабян изпълни песента „Българийо мила“.
Съпричастни към трагедията на нашия народ бяха Диана Саватева – заместник-кмет по култура, Мадлен Мутафян – заместник председател на Общински съвет-Бургас, Николай Тишев – общински председател на БСП, Тодор Байчев – областен председател на БСП, Чанко Мирчев – общински съветник, Живко Господинов – областен координатор на БСП, Димитър Атанасов – член на съвета на директорите на ВиК – Бургас.
Паметникът, посветен на Геноцида, бе затрупан от цветя, поставени от присъстващите гости, сънародници и съграждани. Венци на признателност бяха положени от името на Община Бургас, Арменска общност Бургас и ОАБС „Парекордзаган“ Бургас.
Събралото се множество потегли по улица „Богориди“ на траурно шествие с арменските и български трикольори, както и плакат с надпис „В памет на жертвите от Арменския геноцид – 1915 г.“, отправяйки се към паметника на Света Богородица в Морската градина, издигнат в знак на благодарност към българския народ от признателните арменци, където беше положен венец.
Като почитаме паметта на жертвите на Геноцида, нека не забравяме, че в Диаспората имаме дълг да запазим нашия майчин език, културните си ценности, да съхраняваме нашите училища и институции. Особен дълг имаме към подрастващото поколение, което следва да възпитаваме в духа на националните ни традиции. Само така ще сме спазили великия завет на милионите ни мъченици.
Вече 110 години ние – арменците – не искаме нищо друго, освен признание, че тези зверства са се случили. Заради паметта на 1.5 милиона жертви, които вече са канонизирани като светци. Заради поколенията, изгубили освен родината и близките си. Заради децата ни, защото едно непризнато деяние със сигурност може да доведе до ново някой ден.
Нека никога не забравяме този най-тъжен ден от арменската история!
Светът трябва да настоява за справедливост в името на същата тази справедливост.
Ние помним! Ние изискваме! Ние се заклеваме да спазим обещанието и да предаваме и на децата си историята, такава, каквато е, а не такава, каквато ни се иска да бъде. И вярваме, че един ден тези кланета ще се нарекат с истинското им име – ГЕНОЦИД!
Паметта на жертвите ще живее вечно, защото има рани, които времето не лекува.
Елизабет Бохосян