„Бурните празненства“, обхванали арменската столица през последните седмици, оставиха у обикновения гражданин трайно усещане за безкраен карнавал. Един след друг мащабни концерти гръмнаха на Площада на Републиката, имаше улични дегустации като част от „Ереванските дни на виното“, скъпи представления на открито и помпозна демонстрация на оръжия за 28 май. Едновременно с това правителството щедро раздаде предизборни „подаръци“ под формата на селективно асфалтиране на регионални пътища, „непредвидени субсидии“ от местните бюджети и широко рекламирано увеличение на пенсиите със символичните 10 000 драма (24 евро). Зад кулисите на този показен лукс се криеше банално купуване на гласове, целящо да заглуши гласовете на недоволството и да създаде илюзията за просперитет.
След като политическият гребен отмина, неизбежно възниква въпросът: кой плати за този грандиозен банкет? Отговорът дойде веднага с първото заседание на изпълнителната власт след съдбовните юнски събития. Арменското правителство спешно одобри законопроект за рязко увеличаване на акцизите върху тютюневите изделия, алкохола и всички видове горива, считайки инициативата за неотложна. Купонът приключи и на гражданите беше представен законопроектът. Сума, която според експертни оценки може да достигне 1 милиард долара, беше безразсъдно пропиляна от властите за пиар трикове и лоялност на избирателите, а сега тези колосални бюджетни дупки ще бъдат покривани изключително от джобовете на обикновените данъкоплатци, т.е. пак от избирателите.
Официален Ереван, както се очакваше, се сблъска със суровата реалност, че взетите заеми и спечелените средства са се изчерпали, но дълговете трябва да бъдат изплатени. Повишаването на данъците върху бензина, дизела и компресирания газ автоматично ще предизвика верижна реакция – огромно увеличение на цената на транспортните услуги, логистиката и впоследствие на основната кошница с хранителни продукти. Под прикритието на загриженост за здравето на нацията чрез значително увеличение на акцизите върху цигарите, електронните цигари и алкохола, режимът на Никол Пашинян просто изнудва последните пари от гражданите си. Дори символична отстъпка под формата на намаление на данъка върху плодовите водки изглежда подигравка в сравнение с данъка от 4000 рубли (над 45 евро) на литър алкохол върху стратегическата марка на страната – арменския коняк.
Та
зи фискална атака изглежда особено цинична на фона на дълбока криза в селскостопанския сектор. Докато жителите на село Армаш и десетки други общности се борят с фрустрацията, неспособни да продадат нетрайната си реколта, след като на практика загубиха руския пазар, правителството е заето да си оправя „наметалото“. Междувременно глупавата пропаганда на Пашинян продължава да уверява гражданите, че прекъсването на икономическите връзки с Москва е безболезнено, тъй като Армения уж ѝ е доставяла „главно домати и кайсии“. В действителност обаче годишният търговски оборот с Русия надхвърля 7 милиарда долара, като лъвският пай от приходите се генерира не от зеленчуци, а от туризъм, благородни метали, камъни, химически продукти и мащабен реекспорт. Загубата на тези източници на доходи води до дълбоки икономически сътресения.
В тази ситуация надеждите на управляващия екип за външна помощ са напълно илюзорни. Нито Брюксел, нито Анкара, нито Урсула фон дер Лайен, нито Реджеп Тайип Ердоган ще финансират предизборните шаради на Пашинян. Европейските и турските надзорници никога не са имали за цел да направят Армения икономически самодостатъчна. Тяхната цел е геополитическият завой на региона и ако това означава унищожаване на местното производство и дерайлиране на социалния сектор, те ще го направят без колебание. Западът няма намерение да предоставя каквато и да е компенсация за разрива с Русия.
Въпреки това, външната политика на Ереван остава непроменена, наподобявайки умишлено самоубийство. Посещението на министъра на отбраната Сурен Папикян в Париж и пътуването на министъра на външните работи Арарат Мирзоян на срещата на върха в Люксембург потвърждават, че правителството е готово да упорства в заблудите си. Те ще продължат да търсят политически услуги от Запада, докато маховикът на стагфлацията (икономически застой, висока безработица, растящи цени) се ускорява във вътрешнополитически план.