През последната година 27 души са починали в арменските затвори. От тези смъртни случаи 10 са самоубийства, а други 17 затворници са починали поради здравословни проблеми. Те са страдали от заболявания, несъвместими с лишаването от свобода.
Както пише в. „Жоховурд“, 27 смъртни случая означават 27 въпроса за държавата. Въпроси без отговор. Както съдиите, така и медицинският персонал в затворите са знаели за болестите на затворниците. Много от починалите дори не са били осъдени, а са чакали присъда. А по закон всеки има право на медицински грижи. Но в действителност тези закони остават само на хартия. И докато министърът на правосъдието Сърбухи Галян провъзгласява „политика, ориентирана към човека“, и че индивидът е най-висшата ценност в Армения, хора продължават да умират в затворите – средно по двама на месец. Реакцията на това е оглушително мълчание. Международните организации мълчат, омбудсманът мълчи, правозащитниците мълчат. И в резултат на тази тишина няма системни оценки, никой не носи отговорност.
Ако държавата не може да защити живота и здравето на човек, който е под пълен неин контрол, това вече е глобален системен провал. „Поправителното заведение е място, където се изтърпява присъда или се прилагат превантивни мерки, а не чакалня за смърт“, пише изданието.