През последния месец темата за проблемите в арменската армия и предимно за смъртните случаи стана особено актуална и нашумяла. Родители търсят причината за гибелта на децата си в мирно време, за извършените убийства или самоубийства. Министерството на отбраната преди дни повдигна темата и даде да се разбере, че случаите се изясняват. Въпросът обаче е много по-дълбок и анализ в тази посока направи в статия журналистът Татул Мъкъртчян (предлагаме ви този материал).

Родители на войници, загинали в мирно време в армията, редовно провеждат протести, настоявайки да се установят виновниците. Това е много болезнена тема. Властите не са в състояние да отговорят на въпросите, повдигнати от родителите.
Да, никой не умира от азербайджански стрелби. Въпреки това, в армията има много смъртни случаи. В периода от януари до юли 2026 г. в армията са регистрирани 11 смъртни случая, от които 5 са наборници, един е резервист и 5 са войници по договор. Това заяви прессекретарят на Министерството на отбраната Арам Торосян в интервю за Factor TV на 11 август. Според него 2 от 11-те случая са поради заболяване, 1 е поради експлозия на мина, 2 са в резултат на самоубийство, 4 пак самоубийство и 2 са убийство.
На въпроса защо напоследък не се разпространяват доклади за смъртни случаи в мирно време, говорителят отговори: „Предвид спецификата на някои случаи, Министерството на отбраната се въздържа от разпространение на доклади за тях, защото и там има въпроси, свързани с оценката“.
Защо продължават смъртните случаи в армията и защо не се разпространяват официални доклади за някои случаи?
Нека разгледаме причините за цитираните смъртни случаи. Неразбираемо е как войник може да умре от болест в армията през нашия век при мирни условия. Ако войник е бил призован със здравословни проблеми, тогава вината е на военно-медицинската комисия. Ако се е разболял по време на служба и не е бил хоспитализиран навреме, тогава вината е на командира. Подведени ли са под отговорност председателят на комисията или командирът за тези случаи?
Случаят с експлозия на мина е показател за небрежността на нашата армия. Окупираната територия не е върната. Следователно тази мина е поставена от нас. А експлозията върху нея, вероятно, е доказателство за безотговорното отношение на командването.
Самоубийството е смъртен грях, най-големият и непростим грях срещу Бога. Присъствието на капеланите (става дума за духовниците, които служеха в армията, преди премиерът Пашинян да реши да премахне духовната служба, бел. ред.) в армията вдъхновяваше здрав разум и човечност у войниците, а броят на такива смъртни грехове беше малък. Като част от кампанията за сваляне на Карекин II, духовенството беше отстранено от армията. Няма никой, с когото войник, обмислящ самоубийство, да може да сподели, да се утеши, да се изповяда, да се причасти и да се въздържи от греха.
Да доведеш човек до самоубийство е сериозно престъпление. Човек обаче не може сам да доведе друг човек до самоубийство, необходимо е обективно основание. С други думи, моралът, преобладаващ в армията, обективно подбужда към самоубийство. Т.е. тези, които решават отбранителната политика, могат да внушат такъв морал, че да е невъзможно да доведеш човек до самоубийство.
Въпросът беше обсъден и на правителственото заседание на 30 юли, като причините бяха отбелязани. Според Никол Пашинян има 3 причини за самоубийство в армията. „Една от причините е хазартът, задлъжняването и невъзможността за изплащане на дълга. Втората са семейни или лични проблеми. Третата е свързана с много специфична ситуация: спане по време на дежурство в бойна позиция. Казват, че ти държиш позицията, другите си почиват, като спят. Ако охранител на позицията заспи, това означава, че е изложил на риск живота на другите. А който заспи по време на дежурство, е подложен на презрение и изолация от войниците“.
Първите две причини са въпрос на възпитание. Имат ли арменските власти понятие за възпитание? Какво пише там за хазарта, дълга и честта? Третата е чисто свързана с армейския морал. Могат ли командирите да регулират темата за спането на пост по такъв начин, че да не доведат до самоубийство войник, спящ на позиция?
Естествено, смъртните случаи в армията в мирно време предизвикват обективно социално недоволство към властите. Имайки това предвид, правителството на партия „Граждански договор“ понякога мълчи за злощастните инциденти, за да не пада репутацията ѝ. И първо по отговорност е Министерството на образованието и науката, поради чиято небрежност момчетата не получават нормално възпитание и носят лоши обноски в армията. Следващото по ред е армейското командване, чиито вкоренени дивашки обноски понякога стават причина за злощастни инциденти. И накрая, Никол Пашинян, в резултат на чиято безотговорна политика душите на войниците останаха незащитени.
Татул Мъкъртчян