Преди десетина дни Националната галерия на Армения откри изложбата „Музейна работа: Открития“, която за първи път представя процесите зад кулисите: реставрацията на световноизвестни картини. Директорът на галерията Марина Акопян сподели уникално откритие, направено по време на реставрацията на картината на Мартирос Сарян „Момичета в полето“ – един от основателите на националната школа по живопис на ХХ век. Под горния слой на платното е открито друго, неизвестно досега платно от същия художник, изобразяващо плодове. То е останало скрито от погледа в продължение на десетилетия, пазейки потенциал за „прераждане“.
„Днес, благодарение на професионалната и последователна работа на музея, колекцията на Националната галерия е обогатена с още едно ценно произведение на Сарян. Тези и редица други открития се представят на публиката за първи път“, отбеляза Акопян.
Историята с това платно започва по време на подготовката за ремонта на постоянната експозиция, когато кураторите решават да върнат в експозицията „Момичета в полето“ – творба от преходния период на художника, рядко представяна преди това. Картината претърпява щети от влага и пълната реставрация изисква отделяне на платното от картонената му основа. И така става ясно, че художникът някога е покрил предишна творба, използвайки я като основа за нова.
Както отбеляза кураторът на изложбата Виген Галстян, известно е, че Сарян е унищожил някои от произведенията си през 1910 г. и е възможно подобни изненади да очакват изследователите и в други произведения. Той също така уточни, че творбата на Сарян, открита под слоя, датира от 30-те години на миналия век.
Колекцията на галерията обхваща над 40 000 произведения на изкуството и приблизително 200 000 архивни материали. Произведения на арменското и международното изкуство са постъпили в колекцията по различни начини: държавни покупки, национализация на колекции, обмен с други музеи, както и чрез дарения и придобивания на цели художествени наследства.
Директорът на музея отбеляза също, че 2025 г. е била рекордна по посещаемост в историята на музея и че „това е не само количествено, но и качествено постижение“. „За първи път представяме изследвания като централна експозиция“, подчерта тя, обяснявайки, че преди това проучванията са съпътствали изложбите, но не са били техен основен фокус.
Експозицията представя и други значими находки: най-ранната запазена творба на Гоар Ферманян, както и единствената известна творба в Армения на османо-турския арменски художник Ованес Кюркчян. Организаторите подчертават, че тези открития са от съществено значение за историята на изкуството и запълват празнини в изучаването на отделни творци.
Ключова задача за служителите на музея е щателното проучване на „биографията“ на всеки експонат. Много произведения обаче са пристигали в музея без подписи, маркировки или документи, потвърждаващи авторството, времето на създаване и културния контекст. В продължение на десетилетия липсата на специализирана литература и ограниченият достъп до чуждестранни музейни и архивни колекции е означавало, че някои произведения са оставали неидентифицирани или са били погрешно атрибуирани.
Съвременните дигитални инструменти са открили нови хоризонти за изучаване на тези „мълчаливи“ обекти. През последните две години Националната галерия е провела основен преглед на няколко раздела от колекцията си, които са изисквали допълнителни изследвания. В резултат на това е потвърдена автентичността на приблизително тридесет произведения, включително работи на Йегише Тадевосян, Мартирос Сарян, Левон Куркджян, Акоп Гюрджян, Давид Щеренберг, Алиса Бине, Луи Анкетан и други майстори.
Специално внимание заслужава неотдавнашното откритване на подпис на Иван (Ованес) Айвазовски – световноизвестен маринист. В тази връзка координаторът на изложбата Виген Галъстян сравни работата на реставратора с тази на хирург: еднакво отговорна, щателна и отнемаща време. Процесите на консервация често разкриват нови факти и дори неизвестни досега произведения. Находките, представени в изложбата, са със значителна художествена стойност: те запълват празнини в разбирането за творчеството на отделните художници и позволяват на галерията да формира цялостен поглед върху развитието на световното изкуство. Те обаче представляват само малка част от огромната колекция, която все още съдържа много мистерии, очакващи по-нататъшно изучаване и разбиране.