Всяка година на 27 юни се отдава почит на Деня на иконата на арменската Божия майка от Каменец-Подолск. Към нея изпитват дълбоко уважение не само арменците, но и вярващи другите християнски обряда в града – украинци и поляци. „Свързваща нишка на векове и народи“ – така известната украинска учена Ирина Гаюк описва светинята. Пак тя пише: „Тази икона, както никой друг артефакт, може би с изключение на Лвовската арменска катедрала „Успение на Пресвета Богородица“, въплъщава историята на арменците в земите на Украйна“.
Историческите хроники сочат, че иконата е донесена в Каменец-Подолск около 1380 г. от арменски преселници от град Херсонес (Крим). Предполага се, че е рисувана по молба на арменската общност във Венеция и има невероятна съдба. Тя пътува през половин Европа през XVII век след окупацията на града от турците и отново се завръща тук след освобождението му. Чудотворната икона обаче трябва да чака дълго време за реставрацията на катедралата „Свети Никола“ и арменския параклис „Свети Стефан“ („Сурп Степанос“, камбанарията на катедралата). Едва на 27 юни 1791 г. иконата е тържествено осветена и пренесена във възстановената катедрала. Този ден арменският архиепископ на Лвов Туманович обявява за голям празник. Но няколко години по-рано – през 1767 г. арменската Божия майка е официално призната за чудотворна, след което е коронована с папска корона.
Иконата е почитана от вярващи от всички вероизповедания в града – арменски католици, православни украинци и римокатолически поляци, които се обръщат към нея за помощ, утеха и защита. Но през 1920 г., след като болшевиките ограбват катедралата, иконата изчезва и е смятана за изгубена близо 100 години, докато не е открита в музея „Варвара и Богдан Ханенко“ в Киев през 2006 г.
„След като щателен процес на проучване потвърди автентичността ѝ, на 27 юни 2012 г. се състоя церемониално представяне в музея „Варвара и Богдан Ханенко“, отбелязва Ирина Гаюк.
Творбата принадлежи към класическия тип Одигитрия (Пътеводителка). Света Богородица държи Младенеца Иисус в лявата си ръка, а с дясната сочи към Него като към Спасител на човечеството. Иконата е изписана в източен (византийски) стил върху кипарисова дъска. Ликът на Богородица се отличава със строги, издължени черти, големи бадемовидни очи и дълбоко скръбно изражение, характерно за арменската и ранната християнска традиция. Младенецът е изобразен с бос крак. В източнохристиянското изкуство този детайл символизира Неговото човешко смирение и уязвимост.
До изчезването ѝ през XX век иконата е била покрита с масивен сребърен обков с позлата, украсен със скъпоценни камъни и многобройни оброчни дарове от вярващи. Днес в музея тя е изложена в първоначалния си вид – без металната риза.
Има различни легенди за „пленничеството“ на иконата. Според най-известното предание, по време на турското нашествие през 1672 г. тя е била пленена и отведена в Македония. Там едно мюсюлманско семейство я използва като дъска за месене на тесто. Жената обаче забелязва, че тестото върху нея винаги втасва необичайно бързо и хлябът никога не загаря. Местни арменски търговци научават за чудото, разпознават светинята си и я откупват обратно.
Нека накратко да разкажем и за арменската църква „Свети Николай“ (известна в историята като Арменския събор). Тя е духовното сърце на една от най-влиятелните арменски диаспори в Източна Европа. Днес от този някога мощен храмов комплекс са останали само величествени руини и реставрираната камбанария. Изградена е през XV век (завършена около 1495 г.) с лични средства на богатия арменски търговец Синан Хутлубей. Храмът е издигнат от масивен камък в типичния арменски средновековен стил, съчетан с местни отбранителни елементи. Предполага се, че сградата е имала отбранителен характер – дебелината на стените ѝ е достигала внушителните 1,5 метра, за да може да служи като убежище при обсада.
Катедралата е била богато украсена с фрески, каменни релефи и хачкари. До 1767 г. именно тук се съхранява и прочутата чудотворна икона на Богородица, преди да бъде официално коронована.
Поради бурната история на региона Подолие, храмът сменя юрисдикцията си няколко пъти. През първите векове от съществуването си служи на първоначалната арменската източна традиция. След приемането на унията с Рим от страна на голяма част от арменската общност в Жечпосполита, става католически. През XIX век (след преминаването на града към Руската империя), църквата е насилствено превърната в руска православна. Процесът е съпроводен с уволнения и арести на арменски духовници, които отказват да сменят вярата си.
По време на османското владение на града (1672–1699 г.) храмът е силно повреден, но в началото на XVIII век местните арменци го възстановяват изцяло със собствени средства. Истинският край на духовната обител идва през 1930-те години. По време на мащабната атеистична кампания на Сталин, комунистическата власт взема решение да взриви изцяло храма и от него остават само основите и части от стените.
Единствената оцеляла по чудо част от комплекса е Арменската камбанария (кулата „Свети Степанос“). Тя е строена през XVI век, има вид на пететажна отбранителна кула с бойници и островръх покрив. Днес тя е напълно реставрирана, а територията около руините е върната на съвременната арменска общност в Украйна, превръщайки мястото в паметник под открито небе. Тази 38-метрова структура е една от най-загадъчните сгради в Стария град. Тя не е просто място за камбани, а истинска средновековна бойна кула, проектирана да издържа на тежка артилерийска обсада. Проучванията показват, че първият етаж първоначално не е планиран за военни цели. Той е изграден като самостоятелен малък арменски параклис. Архитектурата му напълно копира древната църква „Всеспасител“ (X век) в Санахинския манастир в Армения.
Тъй като градът се намира под постоянна заплаха от татарски и турски нападения, следващите етажи са издигнати като мощна фортификация. Дебелината на каменните стени достига колосалните 2,5 метра. Кулата има 5 етажа. На най-горните нива са разположени специални бойници за стрелци и леки оръдия. В четирите ъгъла на островръхия покрив са изградени малки наблюдателни кулички (еркери) с амбразури за кръгова отбрана, така че по време на обсада арменските бойци са можели да обстрелват врага в радиус от 360 градуса.
По време на войни и размирици дебелите стени на камбанарията са превръщани в импровизиран трезор. Легендарната чудотворна арменска икона често е премествана от църквата вътре в кулата, за да бъде защитена от артилерийски обстрел и пожари.
Каменец-Подолск пази още много арменски „детайли“ и истории. През XVI–XVII век арменците в града притежават нещо изключително рядко за епохата – пълна административна, съдебна и икономическа автономия. Те имат собствено кметство (магистрат), управител (войт) и закони. Арменският пазар – днес така се нарича централният площад в Стария град, е икономическият център на града. Арменските търговци държат монопола над търговията с Изтока (коприна, подправки, персийски килими, оръжия). Площадът е денонощно оживен, а арменският език е официалният за търговските договори в целия регион Подолие.
О
бщността има и свой собствен съд, който правораздава по уникален законов кодекс – „Арменски статут“. Той е толкова авторитетен, че дори поляци и украинци понякога предпочитат да решават споровете си пред арменските съдии, вместо пред кралския съд, заради бързината и справедливостта на решенията.
През 1614 г. в арменския квартал се открива една от първите специализирани болници в Украйна. Тя се издържа изцяло от данъците, които арменските търговци сами налагат върху стоките си на пазара, за да се грижат за бедните и болните в града. Тази автономия превръща Каменец-Подолск в един от най-важните центрове на арменската култура в света извън пределите на самата Армения.
В украинския град Каменец-Подилск се намира и друг известен средновековен архитектурен паметник, издигнат от арменски заселници през 1581 или 1638 г. Ниската кула се намира в центъра на Стария град. Вътре в нея в солидна скала е издълбан кладенец, широк 5 метра и дълбок над 30 метра. Той е бил предназначен да бъде основният източник на питейна вода за града, но водата се оказва солена. По време на Втората световна война кулата и кладенецът са повредени и са реставрирани едва през 1960 г. Днес кладенецът е защитен от държавата като паметник на древната архитектура.