Адвокат Сирануш Сахакян – директор на Центъра за международно и сравнително право, взе участие в дискусия, организирана от „Християнска солидарност“ в Женева по време на 63-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, посветена на изминалите три години от насилственото разселване на арменците от Арцах и защитата на правата на разселените лица. Тя засегна и положението на арменците, задържани в Баку, както и това на техните семейства, описвайки продължителните човешки и психологически страдания, на които последните са подложени.
В началото на речта си Сахакян представи историята на роднина на един от арменските затворници, държани в Баку – за обстоятелствата около пленничеството на съпруга ѝ и трудностите, които семейството е преживяло. Тя подчерта, че тази история илюстрира какво означава да живееш в несигурност години наред, когато семейството е лишено от пълен контакт с любимия си човек и няма надеждна информация за неговото здравословно състояние и правен статус.
Говорейки за мирното споразумение между Армения и Азербайджан, което беше предварително парафирано във Вашингтон, Сахакян заяви: „Споразумението не съдържа никаква разпоредба, която би изисквала освобождаването на арменски затворници. По друг въпрос обаче то определя ясен график: Член 15 изисква страните да оттеглят междудържавните жалби в рамките на един месец от влизането в сила на споразумението“. Това създава сложно противоречие, заяви правозащитникът. Съдебните производства, произтичащи от конфликта, могат в крайна сметка да изчезнат от международните съдилища, но лицата, чиито права са били в основата на тези производства, не изчезват с тях, нито самите нарушения престават да съществуват само защото съдебните производства са прекратени, поясни още Сахакян. „Следователно, за семействата въпросът е прост: какво наистина се е променило за тях от времето на Вашингтон – в тази ера на мир?“, подчерта тя.
Адвокатът засегна и въпроса около прекратяването на постоянната мисия на Международния комитет на Червения кръст в Азербайджан. Според Сахакян, предишните посещения на МКЧК са били важен механизъм за оценка на отношението към задържаните и условията им на задържане, както и за поддържането на контакт със семействата им. Наред с отслабването на тази система за хуманитарна закрила, самите наказателни производства, които са довели до сурови наказания, включително доживотен и дългогодишен затвор, също са причина за сериозна загриженост, посочи тя.
„Амнести интернешънъл“ остро критикува процесите срещу 16-те арменски обвиняеми, последният от които завърши с осъдителната присъда на Рубен Варданян, определяйки ги като „подигравка с правосъдието“.
В своята резолюция Европейският парламент определи тези процеси като показни процеси. Human Rights Watch също изрази загриженост относно справедливостта на процесите и призова Азербайджан да гарантира, че затворниците имат редовен контакт със семействата си, необходимите медицински грижи и редовен достъп от страна на Международния комитет на Червения кръст.
„Това не са привилегии. Това са основни гаранции за човешко достойнство, които трябва да бъдат осигурени на всеки човек – независимо от обвиненията срещу него“, каза Сахакян. В заключение на речта си тя подчерта, че оценката на мирния процес трябва да включва и въпросите за правата и сигурността на хората, засегнати от конфликта: „Ако искаме да има истински мир, тогава тези, които остават в плен, трябва да бъдат освободени незабавно.“