Темата за анклавите, която сякаш в последно време бе оставена на спокойствие, отново избухна с пълна сила. Тя попадна в полезрението на журналистите, както и на депутатите от опозицията, които я повдигнаха в изказванията си. Основно народните избраници от двата опозиционни блока "Армения" и "Силна Армения", се аргументираха с отсъствието на правни основания, на чиято база за пореден път да се отстъпват арменски територии на Азербайджан с мотива, че са негови анклави.

На брифинг с журналисти темата бе коментирана и от премиера Пашинян, който за всеобща изненада произнесе названията на т.нар. „анклави“ не с арменските им имена, а с азербайджанските им топоними. Той заяви, че най-обсъжданият „анклав“ – Тигранашен, не се намира на арменска територия. Тези негови думи накараха депутата от опозиционния блок „Армения“ Кристине Варданян по време на свое изказване да пусне запис от заявление, направено от премиера Никол Пашинян през 2022 г. В него той казва: „Досега, доколкото сме проучили, така и не намерихме правно основание за съществуването на анклави. Какво е картата? Картата – това е рисунка, която може да се нарисува както е угодно, трябва да се гледа правното основание. И колкото да проучвахме правните основания, така и не намерихме такива за съществуването на анклави“.
Далеч не за първи път Пашинян казва едно, а след време нещо, което е коренно противоположно. Народът сякаш вече свикна с този негов подход и е трудно изреченото от него да се приема като 100-процентна дума, на която да се вярва. Затова и Кристине Варданян попита от парламентарната трибуна депутатите от „Граждански договор“: „И така, вече намерихте ли правно основание? Ако да, покажете го!“. И продължи: „Възниква въпросът: с какво право, по каква логика вие, на най-високо ниво, наричате територията на Република Армения и арменските селища с азербайджански топоними? Ако смятате азербайджанските имена за правилни, тогава знаете как наричат Ереван, нали, или Севан, Сюник. Когато ви казваме, че не Конституцията е конфликтна, а „Граждански договор“, имаме предвид именно това. Какво означава, когато държавният глава казва: „Имаме територията на друга държава“, ако не е покана за война?“.
Депутатът отбеляза също, че няма правни основания, но Азербайджан се нуждае от Тигранашен: „Азербайджан може да изисква Тигранашен само по една причина: ако иска да разруши Арменската република, да я блокира напълно и да я постави в клещи. Тигранашен няма друго значение за Азербайджан. Под претекст на вашия план, два междудържавни пътя, водещи към Ереван, се поставят под контрола на Азербайджан. Ако Азербайджан не се стреми да разруши Армения, тогава Тигранашен няма значение за него“.
Според Кристине Варданян, установяването на контрола над Арцах не е намалило исканията на Азербайджан. „Ако вашата теория, че проблемът е в Арцах, беше вярна, нямаше да има повече претенции. Азербайджан извърши етническо прочистване в Арцах и ако вашата теория е, че това е била крайната им цел, тогава те щяха да спрат дотук. Но реалността е, че установяването на контрол над Арцах отвори вратата за претенции срещу Армения. А сега обсъждаме визията на Алиев за изменение на арменската Конституция и спорим кои селища в Армения са арменски и кои не. Исканията на Азербайджан имат начало; те започнаха с Арцах, но нямат край. Ако има край, публикувайте списъка.“
Друг депутат от парламентарната група на блок „Армения“ Гехам Манукян, коментира от трибуната, че Тигранашен е бил в границите на Съветска Армения по време на Алматинската декларация. „Тигранашен не е собственост на жителите на Тигранашен, които биха се съгласили да го предадат срещу обезщетение. Той е собственост на Република Армения. Преди всичко, това е собственост на Тигран Меликян, който загина при унищожаването на огневите точки в Тигранашен, поради което селото е кръстено на него. По време на приемането на Алматинската декларация Тигранашен се е намирал в границите на Съветска Армения, тъй като азербайджанските огневи точки в Тигранашен са били унищожени между 15 и 19 януари 1990 г. Колко можете да фалшифицирате историята на собствената си страна, за да удовлетворите исканията на Азербайджан?“, заяви той.
И нека отново да се върнем към казаното от Пашинян на брифинга: „Армения и Азербайджан се споразумяха да установят границата въз основа на принципите на Алматинската декларация от 1991 г. и действащите по това време карти. Според тях Арцвашен е арменска територия, докато Кярки, Бархударлу и Юхари Аскипара не са. Но има и други райони, където картите не съответстват на реалността – в Джермук, други райони на Вайоц Дзор и Тавуш. Въпросът трябва да бъде решен, но без военна намеса: това е глава от миналото, която е затворена. Трябва да се намери решение, което е удобно и за двете страни, включително за хората, живеещи на място“.
Е, на този фон не звучи никак странно призивът на един от политиците от опозицията: „Върнете предишния Пашинян!“.