Делото, заведено от бившия епископ Арман Сароян претърпя пълно фиаско. На 21 октомври Армавирският съд от първа инстанция със съдия Едгар Ованисян прекрати производството по неговия иск да бъде възстановен на длъжност като духовен водач на Масиацотънската епархия.
Съдът стигна до извода, че уволнението на духовника и лишаването му от сан се регулират изключително он каноничното право, а не от трудовото законодателство, след като е положил клетва за вярност към Арменската апостолическа църква (ААЦ). На практика не беше доказано съществуването на трудов договор между него и духовната институция на арменците. Съдът отмени и по-рано определените обезпечителни мерки, съгласно които на Първопрестолния Св. Ечмиадзин му се забраняваше да се намесва в управлението на епархията и в разпореждането с нейните средства.
Интересите на ААЦ в съда се представляват от адвокат Ара Зохрабян, който след оповестяване на решението подчерта пред репортери, че автономията на църквата е защитена от Конституцията и международното право. Арман Сароян заяви, че има намерение на обжалва този съдебен акт.
Конфликтът възникна след като през януари т.г. Католикосът на всички арменци освободи епископа от заеманата длъжност, а после го лиши и от сан. Сароян подаде иск с съда и той излезе с предписание да бъде възстановен на заемания пост и да продължи да управлява делата на епархията. Само че от Майчиния престол съобщиха, че светски съд не може да се намесва във вътрешноцърковните дела и отказа да изпълни съдебното решение. Това от своя страна доведе до поредния абсурд – Сароян реши да осъди католикос Карекин II и още шестима епископи, които са членове на Висшия духовен съвет.
Какво следва от прекратяването на производството по гражданското дело, заведено за възстановяване на Арман Сароян като глава на Масяцотънската епархия?
По всяка вероятност то ще повлияе и върху иска, който той предяви към духовния водач на ААЦ и шестимата епископи. Защото, както отбеляза адвокат Ара Зохрабян: „Съдът потвърди ключовата правна позиция на Ечмиадзинския престол: назначаването и освобождаването от длъжност на ръководителя на епархията е от изключителната компетентност на Католикоса на всички арменци и представлява неразделна част от автономията и вътрешния живот на Църквата...“.
На практика с взето решение се обезсмисля и делото срещу Карекин Втори, което е удар не само върху Сароян, но и върху премиера Никол Пашинян, който поде война срещу него и респективно ААЦ. Нека пак да цитираме адвокат Зохрабян: „Съдът също така взе предвид като съществено обстоятелство факта, че Сароян някога е дал епископски обет да остане верен на Ечмиадзинския престол до края на живота си, да се подчинява и послушно да следва решенията на Католикоса на всички арменци. С други думи, по имплицитен, но доста прозрачен начин, той нарече Сароян лъжесвидетел“.
Интересното е, че съдът е приключил разглеждането на делото и трябваше да публикува решението на 18 август 2026 г., но то беше публикувано чак на 21 октомври. Това подсказва, че вероятно е имало задкулисни преговори около решението в продължение на повече от два месеца.
На практика Армавирският окръжен съд, който прие за разглеждане иска на бившия епископ, наруши член 18 от Конституцията на Република Армения, член 2 от Закона „За отношенията между Република Армения и Арменската апостолическа църква“, както и член 17 от Закона „За свободата на съвестта и религиозните организации“, който закрепва правото на ААЦ на самоуправление в рамките на каноничната ѝ юрисдикция, както и факта на отделянето на църквата от държавата. Според Конституцията, „Република Армения признава правото на Арменската апостолическа църква на самоуправление в рамките на нейната канонична юрисдикция“ и „Държавата няма право да се намесва в дейността и вътрешния живот на Църквата, ако това се осъществява в съответствие с нейните закони“. Съгласно член 61 от Устава на ААЦ, епархийският предстоятел се назначава от Католикоса на всички арменци и действа като негов представител. Ако е необходимо, Католикосът има право да го отзове от длъжността му. Тоест, съдът е бил длъжен автоматично да издаде решение за отказ да приеме иска, тъй като делото не може да се разглежда в гражданско производство.
Нека да припомним какво се случи с делото срещу Католикоса и шестимата епископи. Трима съдии – Акоп Манукян, Серж Рушавян и Вахагън Меликян, си направиха отвод, нежелаейки да председателстват това срамно дело. Без политически демонстрации, внимателно избягвайки всякаква проява на нелоялност към режима, те го направиха по чисто процедурни причини.
От друга страна прокурор Хачатур Галстян подаде оставка, след като началниците му казаха, че безнадеждното дело ще бъде прекратено на етапа на предварителното разследване и той няма да се налага публично да защитава изфабрикуваните обвинения в съда. Делото обаче беше изпратено в съда и Галстян беше изправен пред избор: да подаде оставка или да защити незаконните обвинения в съда и да бъде дискредитиран в очите на обществеността и професионалната общност.
Пашинян, разбира се, едва ли ще се успокои и вероятно ще продължи да търси коленопреклонни съдии и прокурори, които сляпо да следват разпоредбите му. Следващата дата на делото срещу Карекин II е 30 октомври. Със сигурност участниците в арменската съдебна система, въпреки заповедите, които им раздава премиера, са напълно наясно с правната нищожност на правната война, подета срещу Църквата. Остава да се проследи оттук насетне как ще реагира Пашинян и дали ще обмисли какви други възможности му остават да разруши вековната арменска църковна институция.