Понякога човек притежава талант, но поради ред причини не го развива или разкрива. Или пък го прави след време. Или пък си твори просто за себе си. Възможностите са различни. Не знам защо Шени Стефанова реши едва след като се оттегли от активната си работна дейност да се заеме с творчество, но чак през последните няколко години тя показа дарбата си. Първоначално само пред приятели, после се включи със свои произведения – предимно мартеници и бижута, в няколко базара, организирани по поводи в Арменския народен дом в София. В последно време се осмели да изработва и картини.
А ето че сега ни покани и на първата си самостоятелна изложба-базар. Тя се откри в най-старото читалище в София – „Г.С. Раковски-1925“, чиято 100-годишна история е забележителна. В залата за прояви на 6 февруари беше оживено. Приятели на авторката, нейни близки и колеги, сънародници, както и просто хора, научили за събитието, изпълниха пространството, разглеждаха с интерес подредените по стените картини, мартеници, колиета, брошки, украсени шишета и други изделия. Мнозина бяха и онези, които побързаха да си ангажират онова, което са харесали, за да им остане спомен от тази първа по-публична среща с творчеството на Шени.
Материалът, който авторката е избрала за своите произведения, сякаш не се използва толкова често. Шени предпочита да твори с вълна, усвоявайки специфичната техника на работа с нея и постигнатите резултати са впечатляващи. Голямата част от картините ѝ са натюрморти, предимно цветя – невени, рози, гербери, маргарити – красива пъстрота, поднесена с вкус и елегантност, с усет към цветовата палитра и съчетаването ѝ. Колиетата, изработени с вълна в най-различна гама от цветове, също привличаха погледа и караха дамите да се чудят кое точно да си закупят. Сред тях имаше и доста такива, в които Шени бе вложила фантазия и дори причудливост на формите.
Ценцерушка Андреева – поетеса и секретар на читалището, откри експозицията, отбелязвайки богатото и разнообразно творчество на Шени Стефанова, съчетаващо картини и предмети на приложното изкуство, след което даде думата на авторката. Тя накратко описа професионалния си път, започвайки с това, че макар да се е дипломирала като химик-инженер, нещата така са се стекли, че нито един ден не е работила по специалността си. „Като малка рисувах много, обичах да рисувам и с маслени бои, а моят учител ми даваше насоки. Не знам, може би влечението към изкуството да е заложено в гените ни, в рода ни, защото много от близките ми рисуват прекрасно“, сподели тя. Разказа как преди повече от 15 години със своя колежка са отишли на някаква сбирка в читалище „Вапцаров“, където жени са изработвали различни неща. Именно тогава за първи път се докосва до „вълшебството“ на вълната и това я увлича. „Когато като пенсионер се задържах повече у дома, реших да се върна към този материал. Започнах да създавам различни неща, просто каквото ми хрумне, без да го гледам отнякъде. Пресъздавам онова, което се появи като образ в главата ми“, каза още тя.
Шени благодари на Александър Обретенов – неин бивш колега и член на настоятелството на Народно читалище „Раковски-1925“ понастоящем, който ѝ предлага да се осъществи тази изложба. А в последвалата съпътстващата събитието музикална програма прозвучаха и арменски песни, и популярни мелодии, изпълнени на китара, пиано, мандолина и кларинет. За всичко това се беше погрижила д-р Изабела Хюсюмян, канейки свои колеги-музиканти в лицето на Мария Скраблева, Димчо Николов, Николай Обретенов. Задължително трябва да се отбележи прекрасното изпълнение на Елза Хаджийска – вокал, която поднесе великолепно две арменски песни, което приповдигна още повече доброто настроение на публиката.
Нека към тази картина от първата самостоятелна изложба-базар на Шени Стефанова да добавим, че тя има активно присъствие и в арменския обществен живот. От няколко години е председател на Арменско благотворително дружество „ХОМ“, клон „Кътутюн“ в София. Заедно с неговите членове се организират различни прояви – и самостоятелно, и съвместно с Координационния съвет на столичните арменски организации.
Вартануш Топакбашян