Двама арменски реставратори донесоха за първи път в Армения вековното японско изкуство уаши – ръчно изработена хартия, традиционно използвана за съхранение. Вместо да пътуват в чужбина, за да я произвеждат, те решават да пресъздадат деликатния занаят на местно ниво, използвайки арменски растения и традиционни техники.
В Матенадаран в Ереван Артавазд Айвазян и Артур Петросян сега произвеждат реставрационна хартия в японски стил изцяло на ръка, адаптирайки метода към арменските дървесни видове. А. Айвазян, който е старши реставратор в книгохранилището, обяснява, че висококачествената реставрационна хартия, използвана по целия свят, традиционно се прави от специфични японски храсти. Чрез изучаване на процеса и работата с вносни материали и инструменти, арменските специалисти откриват, че подобни резултати могат да се постигнат с помощта на редки арменски растения.
„През зимата събираме тънки клони — никога не отсичаме дървета. Клоните израстват отново всяка година. Целият процес е естествен и екологично чист“, обяснява Айвазян. Производственият процес е щателен. Кората се отделя чрез варене на пара, почиства се слой по слой, докато останат само белите влакна, след което се преработва в пулпа. Влакната се очукват на ръка с дървени чукове, за да се постигне правилната текстура, преди да се оформят на листове с помощта на традиционна японска бамбукова решетка – един от най-важните и скъпи ръчно изработени инструменти в занаята.
Тази хартия се използва предимно за реставрация на писмено наследство. Центровете за опазване разчитат на такива деликатни материали, въпреки че художници и дизайнери могат да я използват и за творческа работа.
Артур Петросян – реставратор на хартия в Матенадаран, демонстрира готовите листове. Когато се държат срещу светлината, фините линии разкриват отпечатъка на бамбуковия екран и равномерно разпределените влакна – отличителни белези на автентична ръчно изработена хартия. „Засега имаме един вид, казва Петросян, но планираме да се разширим — да произвеждаме по-тънки и средно тежки варианти“.
Най-тънките листове, които са произвели, тежат само части от грам – толкова са деликатни, че са почти прозрачни. Петросян преди това се е обучавал в Германия в работилницата на известния европейски експерт по производство на хартия Ганголф Улбрихт, където е усъвършенствал самостоятелно техниките за производство на реставрационна хартия в японски стил. Улбрихт, смятан за един от водещите европейски експерти по исторически хартии, може да идентифицира произхода на ръкописа, просто като изследва неговите влакна и водни знаци.
За разлика от декоративните европейски хартии, които съдържат видими шарки и следи от работилница, произведените в Армения листове са гладки и неутрални – предназначени специално за реставрационни работи.
С тези хартии се извършва реставрацията на ръкописа „Мъшо Чарентир“ в Матенадаран, известен още като Мушски Хомилиарий – един от най-големите и най-значими арменски ръкописи. Създаден в началото на XIII век, той представлява монументална колекция от проповеди и религиозни текстове. С тегло от близо 30 килограма, той се смята за един от най-тежките ръкописи в света.
Понастоящем реставраторите работят само върху повредените участъци, като внимателно добавят ръчно изработена хартия, за да подсилят крехкия пергамент, без да променят оригиналния текст или изображенията. „Всеки ръкопис има свои специфични характеристики. Дори и най-простият“, отбелязват специалистите. В страна, чието писмено наследство обхваща векове, това развитие е повече от възраждане на древен занаят – то е важна стъпка в опазването на културата.
За първи път арменските реставратори не само консервират исторически документи, но и произвеждат материалите, необходими за тяхната защита за бъдещите поколения.