Преди повече от седмица – на 21 февруари, в София премина събитие, което – убедена съм, остави топла следа в сърцата на онези, които бяха в залата на Дома на културата „Искър“ в София. Концертът-спектакъл „Гласът на вечността“, който поднесоха гостите от Варна – танцов състав „Гаяне Марашлян“, вокална група „Наири“ и балет „Арт-денс джуниър“ имаше с какво да бъде запомнен: съчетание между минало и настояще, между танц и слово, между вокал и балет, между традиция и духовност. И най-важното – на сцената се срещнаха различни поколения арменци, които обичат своята история, пазят арменската танцова традиция, работят усилено и се стремят да останат верни на своето изкуство, за което отделят време и любов. А всичко това бе „гарнирано“ и с видеоекран, който визуализира разказа за едни от най-големите имена в арменската музикална история.
Спектакълът започна с най-значимото и носещо дълбоко послание за преживяното от арменския народ в началото на ХХ век – Геноцида. И с едно от най-големите имена, свързани с трагедията – Гомидас. На сцената бяха видими портрети и на други арменски величия: Арам Хачатурян, Шарл Азнавур, Арно Бабаджанян, Дживан Каспарян. Всеки изпълнен танц, всяка прозвучала песен по свой начин ни караше да отправяме поглед към тези ликове. Така се получи магическо внушение и въздействие, идващо от произведения като трогателната „Киликия“, сакралното „Дер Вохормя“, динамичния „Танц със саби“ или прекрасния валс на Хачатурян от постановката „Маскарад“ по пиесата на Лермонтов, както и от гласа на чувствения арменски дудук, разказващ истории.
„Вярата е моят корен, а паметта – дървото, което устоя“, прозвуча гласът зад кадър, поднасящ разказ след разказ. А помежду им се редуваха танц след танц – „Кочари“, „Танц на овчаря“, „Танц със саби“, подсказващи мъжката сила и устойчивост, допълвани от женската елегантност и ефирност, идваща от дамите и момичетата на състав „Гаяне Марашлян“, които бяха очарователни в пъстрите си арменски носии. Пъстрота внесоха в този спектакъл и участието на малките певци от вокална група „Наири“, както и балетът „Арт-денс джуниър“.
Кадрите на екрана от арменската столица Ереван, биографичните факти за петимата знакови арменски творци и изключителни майстори, познати по света, хармонично съчетани с танците и песните, умело създадоха чувството, че се докосваме до „Гласа на вечността“. Глас, който идва от дълбините на миналото и ни сродява със съвремието, където песните на Азнавур и Шер превръщат арменския ген в световно припознат и признат.
Зад целия този труд стоят отдадеността и усилията не само на танцьорите и певците – малки и големи, момичета и момчета, но и креативността на ръководителите им – хореографът Иван Христов, който работи и с школата за танци „Арт-денс джуниър“, Флора Дюлгерян – ръководител на детския танцов състав „Гаяне Марашлян”, хореографът Армине Сейранян, Лия Диремсъзян – ръководител на вокална група „Наири“. И далеч не на последно място, принос за съществуването и успехите на тези изпълнители има Народно читалище „Свети Саркис“-Варна, което ги подкрепя, поддържа изявите им и стои зад желанието арменската култура, традиции и дух да бъдат предавани от поколение на поколение.
За първи път варненските танцьори и малки певци гостуваха в София и ни поднесоха своето изкуство, раздавайки се от сърце. Излишно е да спомена аплодисментите, които изпълваха залата не само след всяко изпълнение, но и дори и по време на танците. Благодарим за удоволствието, което изпита публиката. Благодарим за приятния спектакъл, който носеше дух, красота, емоции, дори знание! Знание за това кои сме ние като арменци и колко е важно да съхраняваме културните си ценности и вкуса към това да го показваме пред други, за да бъдем опознати по-добре.
В края на концерта „Гласът на вечността“ с трогателни думи на благодарност и похвала за труда и посветеността развълнуван се обърна към участниците изпълняващият длъжността на архиерейския наместник у нас отец Храч Мурадян, дошъл от Пловдив, за да уважи „Гаяне Марашлян“. Към изпълнилите сцената на Дома на културата „Искър“ над 50 гости от Варна се обърна и председателят на Координационния съвет на арменските организации в София Вартануш Топакбашян. Тя подчерта, че тази зала не за първи път приютява арменски състави, че на нея са танцували и поднасяли изкуството си и арменска танцова школа „Наири“ (София), и танцовите състави към „Парекордзаган“-Пловдив със спектакъла „Два свята“, и танцьори от Армения. Така че сега картината се запълни с още една частица от арменското присъствие в България.
Вместо цветя Координационният съвет и танцова школа „Наири“ решиха да поднесат на гостите от морската ни столица нещо по-различно за спомен – стихосбирката „Светът пред мене е прозорец“. Всеки един от тях получи екземпляр от сборника, събрал великолепните преводи на произведения на арменски автори от V век до наши дни, дело на писателя и поета Агоп Мелконян. Това бе още едно допълнение към усещането за „Гласа на вечността“ и за ценността да познаваме значимото наследство, завещано ни от предходните поколения, с което арменският талант се вписва в световната съкровищница.
След спектакъла гости и домакини се събраха на веселба в арменския ресторант „Аракс“.
Трябва да подчертаем, че това гостуване стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ към Община Варна, НЧ „Свети Саркис – 2007“ Варна и ААПЦ „Свети Саркис“-Варна.
Вартануш Топакбашян